О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379 18.12.2018г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа адм.д. № 691 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от С.К.П. ***, уточнена с молба, подадена от адв.Елена Сярова против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 200/17.06.2016г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък.

С оспорения АУЗД № 200/17.06.2016г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, на жалбоподателя са определени задължения за данък недвижимо имущество и такса битови отпадъци за периода 2010 – 2015г., и лихви за просрочие в размер общо на 692,79 лева.

Във връзка с посочения АУЗД е издадена покана за доброволно изпълнение от Частен съдебен изпълнител, която е връчена на П.. Срещу тази покана е подадено възражение от С.П., като с разпореждане изх.№62/07.09.2018г. същото е оставено без уважение в една негова част и е уважено в друга. С жалба срещу разпореждане изх.№62/07.09.2018г. С.П. е оспорил този акт пред Директора на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък. С решение №12/13.11.2018г. на Директора на дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък обжалваното разпореждане е потвърдено.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че подадената жалба срещу АУЗД № 200/17.06.2016г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък е процесуално недопустима, по следните съображения:

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 ДОПК, какъвто е конкретният случай, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. Установяването по данни от декларация е регламентирано в чл.107 ДОПК, като в ал.1 е предвидено, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон; в ал.3 е предвидено, че размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице; по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането; акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 (регламентиращ действията след приемането на декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации), както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В ал.4 на чл.107 ДОПК е предвидено, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентният горестоящ административен орган в това производство е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който има качеството на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Установяването на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл.108 ДОПК, а в разпоредбите на глава петнадесета – „Данъчно-осигурителен контрол“ са регламентирани подробно процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии, за събиране на доказателства, за актовете, които се издават в ревизионното производство и т.н. В чл.152, ал.1 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14- дневен срок от връчването му, според ал.2 решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и управлението на изпълнението“ при ЦУ на НАП, в чл.155 ДОПК са регламентирани правомощията на решаващия орган в производството по обжалване на ревизионния акт. Според чл.156, ал.1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаване на съобщението, а според ал.2, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

В чл.144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, според ал.2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсидиарно приложение при установяването на задължения за данък върху недвижимото имущество и таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпоредби на чл.1, ал.2 ЗМДТ, чл.4, ал.1 – 5 ЗМДТ, чл.6, ал.1, б. „а“, чл.9б от ЗМДТ и чл.144, ал.1 ДОПК, се налага извод, че задълженията за данък върху недвижимото имущество и таксата битови отпадъци се установяват чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 ДОПК или чрез ревизионен акт по чл.108 ДОПК. В двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107, ал.3 ДОПК компетентният горестоящият орган /в ДОПК наречен „решаващ орган“/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община /според чл.4, ал.5, предложение второ ЗМДТ/, а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4, ал.5, предложение първо ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл.156, ал.1, 2 и 3 ДОПК/.

Следователно обжалването по административен ред на АУЗД е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.148 от АПК, регламентираща възможността административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, тъй като е налице императивен процесуален ред, предвиден в специален закон, какъвто е ДОПК.

От съдържанието на постъпилата в съда административна преписка, включително и от направеното жалбоподателя изявление в подадената жалба, е видно, че оспореният АУЗД № 200/17.06.2016г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък, не е обжалван пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община Казанлък. Защита С.П. е потърсил единствено срещу принудителното изпълнение на АУЗД № 200/17.06.2016г. Поради това съдът е длъжен да изпрати жалбата на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” в Община Казанлък, тъй като от изхода на административния контрол за законосъобразност зависи възникването на правен интерес за оспорване на административния акт пред съда.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно оспорване, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата следва да се изпрати за разглеждане на компетентния административен орган – Директора на дирекция „Местни данъци и такси” в Община Казанлък.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 във вр. с чл.130 от АПК , съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.К.П. *** против Акт за установяване на задължение по декларация № 200/17.06.2017г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 691/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

ИЗПРАЩА жалбата на С.К.П. *** против Акт за установяване на задължение по декларация № 200/17.06.2017г., издаден от инспектор в отдел „Местни приходи“ в Община Казанлък, на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” в Община Казанлък по подведомственост.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: