О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39

гр.Стара Загора, 12.02.2019г.

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 737 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба на адв.А.П., като пълномощник на В.Л.Н., срещу Мълчалив отказ на Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен по заявление за достъп до обществена информация.

При извършената проверка относно допустимостта на жалбата, съдът установи следното:

Със заявление за достъп по информация от 31.10.2018г., подадено по електронен път от електронен адрес …………, В.Л.Н., на основание чл.24 от Закона за достъп до обществена информация, е поискал от Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен обществена информация, свързана с лица, заемащи педагогически длъжности в посоченото училище. Заявлението е изпратено до официалния адрес на електронната поща на учебното заведение на 01.11.2018г. в 04:11 часа (л.4).

На 14.12.2018г., чрез ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен, от Н. по куриер е подадена до Административен съд Стара Загора жалба срещу мълчалив отказ на Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен по заявление за достъп до обществена информация от 01.11.2018г. (л.14.) Жалбата е заведена с вх.№321/20.12.2018г. в учебното заведение (л.1-2).

С писмо изх.№58/21.12.2018г. на Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен е предоставена исканата от Н. информация, така както е посочена в заявлението му от 01.11.2018г. (л.6). Обстоятелството, че писмото е получено от жалбоподателя се потвърждава от изпратената по късно от пълномощника му молба до Административен съд Стара Загора (л.10-11).

Жалбата на Н. срещу мълчаливия отказ на Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен е изпратена от последния до Административен съд Стара Загора, където на 21.12.2018г. е заведена с вх.№5403 и е образувано настоящото административно дело.

С разпореждане от 07.01.2019г. на съдията-докладчик по делото жалбата е оставена без движение с конкретно поставени към жалбоподателя указания (л.7).

С молба вх.№602/06.02.2019г. от адв.А.П., указанията на съда са изпълнени, като в молбата е посочено, че в случай, че съдът счете правният интерес за жалбоподателя от продължаване на производството за отпаднал, да осъди ответника по жалбата да заплати разноските по делото, съгласно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК (л.10-11). Искането за присъждане на разноски е обосновано с разпоредбата на чл.143, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съгласно която подателят на жалбата имал право на разноски по ал.1 от същия член и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт (мълчалив отказ).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а съдебното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес от оспорването. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на оспорване и за нея съдът следи служебно. Този правен интерес може да липсва още при подаване на жалбата, но може да отпадне и в един по-късен момент, като във всички случаи съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо.

В разглеждания случай жалбата на Н. е била допустима към момента на подаването й, но поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя административен акт, правния интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал впоследствие и това е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, ал.4 АПК.

В тази връзка, по повод искането за присъждане на разноски, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.143 от АПК определя следните субекти на правото на разноски: I. жалбоподателят, когато съдът отмени обжалваният акт или органът оттегли оспорения административен акт – ал.1 и ал.2; II. страната, за която административният акт е благоприятен – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3; III. другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда в хипотезата на прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 от АПК ответникът да дължи разноски на жалбоподателя.

Поради това искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски при отпаднал правен интерес от оспорването се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото – прекратено, а искането за присъждане на разноски – да бъде оставено без уважение.

По тези съображения и на основание чл.159, т.4 АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от адв.А.П., пълномощник на В.Л.Н., срещу Мълчалив отказ на Директора на ОУ „Бойчо Русев“ – с.Преславен по заявление за достъп до обществена информация от 01.11.2018г,, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А.П., пълномощник на В.Л.Н., за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №737/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: