О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171 16.04.2019г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, ІI състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 762 по описа за 20**г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Г.С., чрез адв. А.Д.,***, с която е предявен иск за осъждане на Община Казанлък да заплати на С.Г.С. сумата от 51.00лв, обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатена такса за репатриране и престой на наказателен паркинг на л.а. марка Опел, модел „Агила“, рег.номер ****, претърпени от незаконосъобразен административен акт – разпоредена на 23.10.20**г от длъжностно лице от звено „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ спрямо посочения лек автомобил. Искът е съединен и с оспорване на визираната принудителна административна мярка с искане за отмяната й като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.20**г С.Г.С. паркирал управлявания от него лек автомобил л.а. марка Опел, модел „Агила“, рег.номер **** в гр.Казанлък, на ул.“Любомир Кабакчиев“, срещу „Дом на културата – Арсенал“, по начин, по който не се нарушавало действащото законодателство. При връщането си след около 30 минути С. установил, че автомобилът му е преместен без негово знание и съгласие от длъжностни лица при звено „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг заплатил сумите: 50лв по чл.31 ал.4 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на община Казанлък, и 1лв по чл.44а ал.5 от Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, които разходи определя и като вреди. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна ПАМ от 23.10.20**г спрямо автомобила с доводи че е в нарушение на чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП, тъй като в случая липсвала която и да е от визираните в нормата хипотези, при наличие на които е допустимо да се разпореди репатриране на автомобила. Твърди, че доколкото оспорения административен акт е в устна форма, е спазен срока за обжалване предвиден в чл.140 ал.1 от АПК. В исковата молба са изложени твърдения за претърпени от ищеца в причинна връзка с посочения незаконосъобразен административен акт имуществени вреди в размер на 51.00лв, представляващи сума от заплатените от него такси - за репатриране на лекия автомобил - 50лв и за престой на наказателен паркинг - 1лв, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт.

По изложените съображения отправя искане съдът да постанови отмяна като незаконосъобразна на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ спрямо лек автомобил марка Опел, модел „Агила“, рег.номер ****, разпоредена на 23.10.20**г от длъжностно лице при Община Казанлък и да бъде осъдена Община Казанлък да му заплати сумата 51.00лв- обезщетение за имуществени вреди, претърпени в причинна връзка с посочения незаконосъобразен административен акт, а именно заплатени такса за репатриране -50.00лв и такса за престой на наказателен паркинг на посочения лек автомобил-1.00лв. Претендира и разноски по делото.

По делото са приобщени документите, представени от ищеца и документите по административната преписка по прилагане на принудителната административна мярка, вкл. за компетентност на длъжното лице, което я е разпоредило. Установява се, че на 23.10.20**г лек автомобил с рег. № ****, е бил репатриран от мястото на паркирането му в гр.Казанлък с техническо средство – репатриращ автомобил до паркинг, находящ се в гр.Казанлък, ул. „Розова долина“ № **, за което Х.К., главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в община Казанлък е съставил протокол № 00046/23.10.20**г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. Посочено е в протокола, че паркирането на превозното средство е в нарушение на чл.31 от Наредба №4 на ОбС Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, като са направени и приложени и снимки. На същата дата -23.10.20**г превозното средство с рег. СТ 7088ВА е прието от ищеца от наказателния паркинг с приемо-предавателен протокол № 0000046. Издаден е фискален бон от Община Казанлък за сумата 51.00лв, формирана като сума от начислени такса от 50лв и такса от 1лв.

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, с оглед на което образуваното исково производство по реда на чл.203 и сл.от АПК вр.с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ следва да бъде прекратено, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК. С нормата на чл. 204 от АПК законодателят е въвел изисквания за разглеждането на исковете в зависимост от основанието, на което се претендира обезщетението за вреди – т.е в зависимост от това дали вредите са претърпени от правни действия /административни актове/, от фактически действия или от бездействия. Освен общите основания за недопустимост на иска, въведени в ГПК и за които на основание чл. 130 от ГПК съдът следи служебно, в АПК е въведено едно специално основание. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, условие за допустимост на иска по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е административният акт, от който са произтекли вредите, да е отменен по съответния ред. Отклонения от този принцип са регламентирани в чл. 204, ал.2, ал.3, ал.4 от АПК – т.е когато искът се съединява заедно с оспорването на административен акт или се претендира обезщетение за вреди, причинени от нищожен или от оттеглен административен акт или от незаконосъобразно действие/ бездействие на административен орган съответно на длъжностно лице.

В случая предявеният иск обезвреда се основава на твърдения за произтекли за ищеца вреди от принудителна административна мярка по чл.171 т.5.“б“ от ЗДвП, разпоредена на 23.10.20**г. от длъжностно лице в звено „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък спрямо собствения на ищеца лек автомобил рег.№ ****, като искът е съединен и с оспорване на тази принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

Оспорването на ПАМ е процесуално недопустимо поради подаването на жалбата след изтичане на предвидения в чл.149 ал.1 от АПК 14 дневен срок за съдебно оспорване на административните актове. В случая ищецът е узнал за наложената ПАМ в деня на осъществяването й, т.е. на 23.10.20** г./приемо-предавателен протокол № 0000046/, съответно срокът за оспорването й е изтекъл на 06.11.20**г, а жалбата е подадена след тази дата, на 21.12.20**г. По отношение на принудителните административни мерки по чл.171 т.5 б“б“ от ЗДвП - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, каквато е оспорената, законодателят не поставя изискване за писмена форма като условие за валидност /арг.от чл.172 ал.1 от ЗДвП/. ПАМ от визираната категория може да бъде приложена на основание устно разпореждане на овластения за това орган. Фактическия състав на чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП изключва задължението за уведомяване на задълженото лице за прилагането на ПАМ, поради което правилото на чл.140 ал.1 от АПК, съдържащо основание за удължаване на срока за обжалване не намира приложение.

По тези съображения следва жалбата на С. против визираната ПАМ по чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП от 23.10.20**г да се остави без разглеждане на основание чл.159 т.4 от АПК. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на ПАМ, а не за нейната валидност, съответно и няма искане за обявяване нищожността й поради което не намира приложение хипотезата на чл. 149, ал.5 от АПК.

Извода за недопустимост на производството по оспорване на ПАМ, обуславя извод и за недопустимост на исковото производство на основание чл. 207, ал.1 от АПК. Според тази разпоредба когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако не се касае за визираните изключения, каквито в случая не се установяват.

Следва се връщане на исковата молба, съответно и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

Водим от горните мотиви и на основание и на основание чл. 207 ал.1 от АПК, вр. с чл.159 т.4 от АПК, чл.130 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Г.С. против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, разпоредена на 23.10.20**г спрямо л.а. марка Опел, модел „Агила“, рег.номер ****, от длъжностно лице при звено „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от С.Г.С. ***, с която е предявен иск за осъждане на Община Казанлък да заплати на С.С. сумата от 51.00лв, претърпени имуществени вреди в причинна връзка с незаконосъобразна на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ спрямо лек автомобил марка Опел, модел „Агила“, рег.номер ****, разпоредена на 23.10.20**г от длъжностно лице при звено „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 762/ 20** г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: