О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 34

гр.Стара Загора, 11.02.2019 год.

Старозагорският административен съд в закрито заседание на единадесети февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 71 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.256 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по искова молба, наименована „жалба”, подадена от Н.Т.К. *** против Началника на 01 Районно управление Стара Загора. Твърди, че с молба от 04.01.2019г е сезирал ответника с искане за изпълнение на цитираното съдебно решение, но в едномесечния срок не получил отказ или разрешение за носене, съхранение и употреба на собствения му пистолет „Маузер“ с рег.№ 1073. Счита, че ответникът извършва неоснователно бездействие и моли да бъде задължен да се произнесе по решение № 13019/ 26.10.2018г на ВАС.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

С Решение № 13019/ 26.10.2018г по адм.д.№ 7500/ 2017г на ВАС е оставено в сила Решение № 123/ 10.05.2017г по адм.д.№ 112/ 2017г на Административен съд Стара Загора, с което е отменен мълчалив отказ на Началника на 01 РУ Стара Загора да се произнесе по молба на Н.К. от 16.06.2016г за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно оръжие.

На 04.01.2019г Н.К. е отправил молба до Началника на 01 РУ Стара Загора да изпълни решението на ВАС. До подаване на исковата молба произнасяне не е извършено.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

При извършена служебна проверка настоящият състав констатира, че така подаденото искане по чл.256 и чл.257 от АПК е процесуално недопустимо.

В хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК (Изм. ДВ бр. 77 от 2018г, в сила от 01.01.2019г) е уредено безсрочното оспорване на бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Предмет на осъдителния иск по чл. 256, ал.2 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, които той е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Считано от 01.01.2019г разпоредбата на чл.257 от АПК е отменена.

Предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Следователно е относима само към фактически действия, при които не се произнася волеизявление и не се постановява административен акт. В случая задължението, неизпълнение на каквото се релевира като незаконосъобразно административно бездействие, е обусловено от волеизявление на административния орган, т.е. от издаването на административен акт. Този извод следва от регламентацията на режима за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие в българското законодателство. В специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е регламентиран редът за получаване на разрешение от вида на търсеното от ищеца – чл.83, ал.5. Този ред включва подаване на заявление, в отговор на което съответният задължен орган издава или мотивирано отказва да издаде разрешение с волеизявление, съставляващо индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по АПК. Действително, постановеният окончателен съдебен акт, по силата на който се отменя мълчалив отказ и преписката се връща на Началника на 01 РУ Стара Загора, изключва необходимостта от подаване на ново заявление от Н.К., но не отпада необходимостта от постановяване на административен акт.

От анализа на приложимата правна уредба следва извод, че в случая не е налице административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право и това право да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. В този смисъл липсва изискуема предпоставка за осъществяване на защитата по чл. 256, ал.1 от АПК.

Искът по чл. 256, ал.2 от АПК се явява недопустим поради просрочие. Искането на Николой Т. е входирано на 04.01.2019г, 14-дневният срок е изтекъл на 18.01.2019 г. (петък – присъствен ден), а искът до съда е подаден чрез куриер на 06.02.2019 г. видно от поставеното клеймо, т. е след изтичане на срока за оспорване. В разпоредбата на чл. 256, ал.2 от АПК законодателят е определил срок за упражняване на субективното право на оспорване, който е преклузивен и с изтичането му това право на оспорване се прекратява.

Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Поради липса на субективно право, което да бъде защитено по съдебен ред по избрания от ищеца ред, както и поради просрочие, искането на Н.К. е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, наименована „жалба“, подадена от Н.Т.К. *** против Началника на 01 Районно управление Стара Загора, който да бъде задължен да се произнесе по решение № 13019/ 26.10.2018г на ВАС, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 71/ 2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: