О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№121 25.03.2019 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №95 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ

Делото е образувано по жалба на Р.Г.С. *** и В.Д.Г. ***, против комбинирана скица с виза за проектиране №47/18.01.2019 год. и придружително писмо с изх.№194-Р-432-1 от 31.01.2019 год., издадена от Главен архитект на Община Казанлък.

Оспорващите твърдят, че издадената виза е нищожна, тъй като зададените във визата параметри не съответстват на утвърденият ПУП, приет през 1995 год. Вписаните параметри следва да се прилагат само в случаите на искане за образуване на нов ПУП, но не и по отношение на такъв, който е влязъл в законна сила. Иска се прогласяването на нищожността на издадената виза за проектиране и издаване на нова, която да е съобразена по показатели и коефиценти с действащия ПУП с РУП, съгласно заповед №149/30.10.1995 год. на Кмета на Община Казанлък.

Административен съд – Стара Загора, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за издаване на комбинирана скица с виза за проектиране вх.№194-Р-432-1/16.01.2019 год. жалбоподателките са поискали издаването на виза за проектиране на жилищна сграда в собственият им недвижим имот УПИ №XII₆₃₂₂,₆₃₂₃ кв.241 по плана гр. Казанлък с идентификатор №3567.502.6322 по КККР на същия град. В предвиденият от закона срок е издадена и виза №47/18.01.2019 год. /подписана от главния архитект на 30.01.2019 год./, в която са посочени и параметрите на разрешеното проектиране на жилищната сграда, а на 31.01.2019 год. е изпратено и придружително писмо с рег.№194-Р-432-1^#2 . В писмото се уведомяват жалбоподателките, че е издадена скица с виза за проектиране по повод на подаденото от тяхна страна заявление. Указано е, че предвиденото застрояване за техния имот – КЗСП, одобрен със заповед №149/30.10.1995 год., не е синхронизиран с показателите за застрояване в ОУП на Община Казанлък. Указани са и конкретните показатели на застрояване за имота им, съгласно ОУП на град Казанлък, както и възможностите за процедирането на инвестиционният проект. Визата е необходима за проектиране на жилищна сграда. Визата ведно с писмото на Главния архитект са получени от Р.Б.на 01.02.2019 год., поела ангажимент да ги предаде на В.Г. /лист 21 от делото/.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Визите за проектиране се причисляват към актовете, свързани с устройство на териториите. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК във връзка с чл.214, т.1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

С оглед на горното жалбата е подадена срещу годен за обжалване акт.

Не е ясно дали Р.Б.е упълномощена от заявителките да получи от тяхно име исканата виза, нито е установено да е налице надлежно пълномощно да ги представлява в административното производство пред Главния архитект. При така установеното, съдът намира, че не е налице надлежно уведомяване на жалбоподателките за издадената скица, поради което и подадената жалба е допустима, като подадена в законоустановеният 14 дневен срок.

В конкретния случай, от заявлението не е видно какво е точно искането на Г. и С. относно параметрите на жилищната сграда, чието разрешение за проектиране е искано. Действително към жалбата е представена комбинирана скица №742/03.07.2018 год. на Главния архитект на Община Казанлък, издадена за проектиране на комплексен проект за инвестиционна инициатива на част от кв.241 по плана на гр. Казанлък, относно УПИ XII₆₃₂₂,₆₃₂₃ /ПИ с идентификатор №3567.502.6370 по КККР на гр. Казанлък, със следните части 1/ изменение на ПУП – ПЗ и 2/инвестиционен проект за жилищна сграда. Вероятно става въпрос за едно и също инвестиционно намерение, но отново в нея не са посочени исканите параметри за застрояване. При така установеното не е доказано от страна на жалбоподателките, че издадената комбинирана скица – виза за проектиране е с различни параметри от исканите от тяхна страна. Ето защо, съдът намира, че за Р.С. и В.Г. не е налице правен интерес от направеното обжалване. Видно от заявлението, е поискана услуга, която е извършена от главния архитект, който съобразявайки се с предвижданията на ОУП на гр. Казанлък е указал и параметрите на проектиране.

Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно издаденият административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта.

Доколкото исканата виза е издадена от главния архитект и с параметри на застрояване, предвидени в ОУП на гр. Казанлък, то инициираното производство от Р.С. и В.Д. е приключил с удовлетворяване на искането в исканият от тях обем, поради което за тях издадената виза за проектиране и позитивен акт и същите нямат интерес от направеното оспорване. Наведените оплаквания, че посочените параметри се отнасят до материалната законосъобразност на издаденият индивидуален административен акт, която обаче с оглед недопустимостта на жалбата не следва да се обсъждат.

С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т. 4 и чл.151, т.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Г.С. *** и В.Д.Г., против комбинирана скица с виза за проектиране №47/18.01.2019 год. и придружително писмо с изх.№194-Р-432-1 от 31.01.2019 год., издадена от Главен архитект на Община Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №95/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: