О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 123 26.03.2019г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 141 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от
ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
§2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на С.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ц.В. ***, против
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 38577/ 19.03.2014г.,
издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, по
съображения, че установените с акта публични задължения са погасени по давност
и е направено искане за неговата отмяна.
След преценка на
материалите по делото съдът намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима, по следните съображения:
С обжалвания Акт за установяване на задължение по
декларация № 38577/ 19.03.2014г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и
такси“ в Община Стара Загора, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4
от ЗМДТ, е установен и определен размера на задълженията на жалбоподателя С.С.
за данък върху превозните средства за периодите на 2008г., 2009г., 2010г.,
2011г., 2012г. и 2013г. и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
19.03.2014г., за лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег. № СТ9537АМ съгласно
подадена от лицето декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ вх. № 2262/ 15.12.2008г.,
при установени задължения в общ размер на 1567.11 лева, в т.ч 1210 лева главница.
Задължението за данък върху
превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166,
ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък
върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/,
приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове
се извършва също по реда на ДОПК. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от
ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Оспореният АУЗД № 38577/
19.03.2014г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, този акт може да
се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция. В чл. 144 от ДОПК
е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на АУЗД е относно
органа, пред който се осъществява обжалването по административен ред - пред Директора
на териториалната дирекция, за разлика от ревизионните актове, които се
обжалват пред Директора на съответната Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика". Относно останалите правила за обжалване на
АУЗД важат правилата за обжалване на ревизионните актове, регламентирани в дял трети на ДОПК
- "Обжалване". В чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
приложим на основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е предвидено, че ревизионният акт в
частта, която не е отменена с решението по чл. 155
/решението на решаващия орган при обжалването по административен ред/, може да
се обжалва пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението, като съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред. Въз основа на тази нормативна регламентация
следва извода, че обжалването на акта за установяване на задължение по
декларация по административен ред е задължително условие и представлява
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен
ред. Поради наличието на специална правна уредба в ДОПК относно реда за
обжалване на ревизионните актове, а съгласно препращането от чл. 144 от ДОПК
и на другите актове, издавани от органите по приходите, не е приложимо общото
правило по чл. 148 АПК
за изборност на реда за оспорване.
Следователно издадения на основание чл.107, ал.3 от ДОПК Акт за установяване на задължение по
декларация № 38577/ 19.03.2014г., предвид регламентирания в чл.107, ал.4 от
ДОПК императивен процесуален ред за неговото оспорване и задължителен административен контрол, подлежи на обжалване
пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община Стара Загора – т.е пред
Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора.
От съдържанието на постъпилата
в съда административна преписка е видно, че оспорения пред съда АУЗД № 38577/
19.03.2014г., издаден от инспектор в отдел „МДТ“ в Община Стара Загора, не е било
обжалван пред Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора - органът,
компетентен да се произнесе съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1
и ал.5 от ЗМДТ по допустимостта и основателността на жалбата против акта за
установяване на задължение по декларация. Както беше посочено, изчерпването на
административния ред за обжалване на АУЗД е регламентирано в закона като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред
на този акт. В случая жалбата е подадена без да е изчерпан административния ред
за оспорване пред Началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара
Загора и следователно образуваното по жалбата дело се явява неподведомствено на
съда.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно оспорване, е
процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото - прекратено. Жалбата следва да се изпрати по
подведомственост на компетентния административен орган – Началник отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Стара Загора.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 159, т.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.130, ал.4 от АПК във вр. с чл.107, ал.4 от
ДОПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на С.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ц.В. ***, против Акт за
установяване на задължение по декларация № 38577/ 19.03.2014г., издаден от
инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно
дело № 141/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ИЗПРАЩА по подведомственост на Началник отдел
„Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора подадената от С.И.С. *** жалба против
Акт за установяване на задължение по декларация № 38577/ 19.03.2014г., издаден
от инспектор в отдел „МДТ“ при Община Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: