№ 178 19.04.2019г.
град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Галина Динкова административно
дело № 193 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.153
ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ПСК
ВИАСТРОЙ“ ЕООД ЕИК 203212590, със седалище и адрес на управление в гр.Стара
Загора, зона Голеш, подадена от управителя С.Н.Б., против мълчалив отказ,
респективно изричен такъв в Решение № 138/08.03.2019г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, да спре изпълнението на Ревизионен акт /РА/ №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г, издаден по отношение на дружеството.
В жалбата са изложени доводи за
нищожност, респективно за незаконосъобразност на отказа за спиране на
изпълнението. Оспорващото дружество твърди, че с посочения РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г. органите по приходите са установили
задължения в размер на 490631.50лв. Този РА е обжалван с жалба от 06.02.2019г.
пред Директора на дирекция ОДОП – Пловдив, по която няма произнасяне към
момента на подаване на настоящата жалба. Твърди, че срещу дружеството е
образувано изпълнително дело № 190621747/2019г., по което са наложени
обезпечителни мерки за обезпечение на установеното публично задължение в пълен
размер, както следва: 1. запор върху вземане от трето лице в размер 489699.52лв
– със запорно съобщение от 14.02.2019г. на публичен изпълнител Ж.М., с което е
запорирано вземане на „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД от Община Мъглиж в размер
489699.52лв, част от общия размер над 800000лв по договор №33-19/14.02.2019г.
за изпълнение на обществена поръчка; 2. Запор върху 4 бр МПС на дружеството на
обща балансова стойност 6906лв; 3. Запор върху банковата сметка на дружеството.
Размерът на обезпечението 496605.52лв се твърди, че надхвърля размера на
установеното публично вземане – 489669.52лв,
поради което счита последното обезпечено в пълен размер. Обосновава, че
са налице предпоставките на чл.153, ал.4 вр.с ал.5 от ДОПК за спиране на
изпълнението на РА от страна на решаващия орган, поискано на 26.02.2019г.,
доколкото в случая било наложено обезпечение върху имущество на стойност,
надхвърляща размера на публичното задължение. Поддържа, че от вида на обезпеченията
и техния размер се доказва, че изпълняват обезпечителната си функция. Въпреки това до изтичане на срока по чл.153,
ал.6 от ДОПК /05.03.2019г./ преценка от страна на компетентния орган не била
направена, поради което бил формиран мълчалив отказ, а постановеното след този
срок Решение №138 от 08.03.2019г. на Директор Дирекция ОДОП, счита, че е
нищожно. Отделно излага и доводи, че отказът за спиране на изпълнението,
постановен с това решение е незаконосъобразен. Изтъква неправилност на
посочения в решението аргумент да не се кредитира вземането по договор №
33-19/14.2.2019г. с Община Мъглиж поради това, че между дружеството „ПСК
ВИАСТРОЙ“ЕООД и Община Мъглиж бил сключен отделен договор за изпълнение №
48-19/27.02.2019г., с цел избягване плащане по договор № 33-19/14.02.2019г.
Твърди, че е различен предмета на двата договора. Обстоятелството, че по
договор № 48-19/27.02.2019г. е било оттеглено направеното авансово плащане,
свързва с неиздаване протокол за строителна линия и ниво. Вижда в запорно
съобщение от 01.03.2019г. на публичния изпълнител спрямо това авансово плащане
незачитане на извършените до момента обезпечения, надхвърлящи размера на
установеното публично задължение и че приходната администрация приема подход на
свръхобезпечаване.
По така изложените съображения се
иска да бъде обявен за нищожен, а в условията на евентуалност – отменен като
незаконосъобразен мълчаливия отказ,
съответно обективирания в Решение № 138/08.03.2019г на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив изричен отказ да бъде спряно изпълнението на РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г., като съдът постанови спиране
изпълнението на посочения ревизионен акт.
Ответникът – Директор на Дирекция
ОДОП - гр.Пловдив, чрез пълномощника си Й.Б.- гл.юрисконсулт в дирекция ОДОП и
упълномощена с пълномощно рег.№ 712/0507.2017г на ИД на НАП, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Твърди, че не е налице мълчалив, а изричен
отказ, обективиран в Решение №138/08.03.2019г. Поддържа доводи, че срокът за
произнасяне е инструктивен, а не преклузивен /визира срока по чл.153 ал.6 от
ДОПК/, с което аргументира, че произнасянето след срока не води до нищожност на
акта. Обосновава издаване на решението от компетентен орган, подписан от лице,
изпълняващо правомощията на директор на Дирекция ОДОП, за което прилага Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017г и Заповед № 2068/06.03.2019г. По изложените в Решение
№138/08.03.2019г. мотиви поддържа, че същото е правилно и законосъобразно
постановено /стр.59/.
Съдът, като съобрази приложените по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.02.2019г. Директорът на
Дирекция ОДОП гр.Пловдив е сезиран с искане „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД вх.№20-15-58 #1
от 26.02.2019г за спиране
на изпълнението на РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г. с твърдение, че РА е обжалван, във връзка
с него е образувано изпълнително производство. Сочи постановени предварителни
обезпечителни мерки с постановление №С-180024-023-0002004/30.05.2018г - запор
върху банковата сметка на дружеството в ТБ „ИАБ“ АД и запор на 4 броя МПС, а с
постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С-190024-022-0007643/14.02.2019г и запор на вземането на „ПСК
ВИАСТРОЙ“ЕООД по договор № 33-19/№5.02.2019г, сключен с община Мъглиж. Твърди,
че задължението по РА № Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г е 490631.50 лв, а
размера на обезпечението е 863959.070лв, от които 857053.07лв – съгласно
договора с община Мъглиж. Наложените обезпечения твърди на много по-голяма
стойност от установеното данъчно задължение, съответно биха удовлетворили
изцяло вземането по посочения РА.
По искането за спиране на
изпълнението на РА № Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г. е изразено становище
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив Ж.М., което заключава, че
вземането по ревизионния акт в размер 492050.45лв към 07.03.2019г., не е
обезпечено, поради което изпълнението не следва да бъде спряно /стр.53/. В това становище се сочи, че в
хода на ревизионното производство по издаване на РА, чието спиране се иска, по
искане на органа, извършващ ревизията е издадено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК изх. №
180024-023-0002004/30.05.2018г, с което били наложени следните обезпечителни
мерки: 1. Запор на налични и постъпващи суми по банкова сметка ***4237.00лв; 2.
Запор върху следните движими вещи: МПС, вкл. лек автомобил Опел Зафира с рег № ****,
с посочени параметри, балансова стойност 2076.00лв; Товарен автомобил Волво,
рег.№ ****, балансова стойност 0.00лв, Товарен автомобил Ман, рег. №****,
балансова стойност 0.00лв, товарно ремарке и полуремарке рег.№ ****, балансова
стойност 0.00лв. С постановление № 190024-139-0000107/ 18.01.2019г. били продължени
наложените предварителни обезпечителни мерки. Към 07.03.2019г. задълженията са
в размер на 492050.45лв, в т.ч.главница 402984.06лв и начислените лихви до
текуща дата 89066.39лв. Стойността на активите възлиза по балансова стойност на
6906.00лв. Сочи се, че на 14.02.2019г. е входирано РМС №111180 по
договор № 33-19 от Община Мъглиж за сключен договор със ЗЛ, като с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 190024-022-0007643 от
14.02.2019г. бил наложен запор върху бъдещото плащане по този договор, който е
със срок на действие до 31.12.2019г. На 01.03.2019г. било входирано ново РМС
1425906 по фактура 1000000010/01.03.2019г от община Мъглиж за предстоящо
плащане по договор №48-19. С постановление за налагане на обезпечителни мерки
190024-022-0013812/01.03.2019г е наложен запор върху бъдещото плащане. С
постановление за налагане на обезпечителни мерки №
190024-022-0013850/01.03.2019г бил наложен запор на банкова сметка ***. На
06.03.2019г в ПП РМС е входирано уведомление, с което община Мъглиж уведомява,
че анулира фактура № 1000000010/01.03.2019г поради нарушение на чл.4 ал.1, т.1
от Договор № 48-19/27.02.2019г. Посочения договор № 48-19/27.02.2019г. твърди
сключен с община Мъглиж след налагане на обезпечителни мерки по Договор №
33-19/14.02.2019г с цел избягване на плащане по договора. Твърди се, че с това
си действие дружеството се явява недобросъвестен платец. Наложените мерки върху
договора с община Мъглиж не се приемат за обезпечение, защото са върху бъдещо
плащане, което може и да не се плати. Изразява становище, че вземането по
издадения РА е в размер на 492050.45лв към 07.03.2019г.
Приобщени са по преписката
доказателства относно налагането на предварителни обезпечителни мерки,
обезпечителни мерки, изпращане на запорни съобщения, разпечатки на съобщения от
информационна система „РМС“, въз основа на които съдът приема за безспорно
установено, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. №
180024-023-0002004/30.05.2018г, и запорни съобщения №№ С180024-003-0114589/30.05.2018г;
№С180024-122-0006676/ 30.05.2018г, са били наложени съответно: Запор на налични
и постъпващи суми по банкова сметка ***ИАБАД за сумата 314237.00лв; Запор върху
подробно описани 4 бр. МПС с обща балансова стойност 6906.00лв. С постановление №
190024-139-0000107/ 18.01.2019г, е продължено действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки, изпратени са запорни съобщения от
18.01.2019г. до ИАБ, съответно до ОД на МВР – Стара Загора, като е потвърдено
налагането на запорите със съобщения съответно от сектор Пътна полиция и от
Директор Дирекция Финансово-счетоводна в ИАБ.
На 14.02.2019г. е изпратено съобщение за
доброволно изпълнение до ПСК ВИАСТРОЙ на основание чл.221 от ДОПК, както и
уведомява за образуваното изпълнително дело № 190621747.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С190024-022-0007643 / 14.02.2019г. е наложен запор върху вземане от трето
задължено лице – Община Мъглиж от Договор 33-19/05.02.2019г за сумата
489699.52лв., съответно на 14.02.2019г. е изпратено запорно съобщение на
основание чл.202 ал.2 ДОПК, вр.с чл.215 ал.1 т.2 от ДОПК до Община Мъглиж, с
данни за връчване на 14.02.2019г (съобщение от РМС стр.22).
Съгласно разпечатка изх.№001014277
от 28.02.2019г. от ИС „РМС - плащания“, указва във връзка с регистриран договор
системен вх.№ 113362 от 28.02.2019г от Община Мъглиж, следва да се предприемат
незабавни действия спрямо задължено лице-насрещна страна по договора ПСК
ВИАСТРОЙ ЕООД, във връзка с договор № 48-19 / 27.02.2019г, срок на договора
31.12.2019г, стойност 323853.53, посочена банкова сметка ***. В изх.
изх.№001022044 от 01.03.2019г от ИС „РМС-плащания“ е посочено, че във връзка
с регистрирано уведомление системен вх.№
1425906 от 01.03.2019г от Община Мъглиж, следва да се предприемат незабавни
действия срещу ПСК ВИАСТРОЙ, като се посочва размер на плащане 64770.71лв, дата
на плащане 15.03.2019г, друг документ/основание за плащане 1000000010 с дата
01.03.2019г.
С постановление изх. №
С190024-022-0013812 / 01.03.2019г за налагане на обезпечителни мерки е наложен
запор върху вземане на ПСК ВИАСТРОЙ от трето задължено лице Община Мъглиж по
документ с достоверна дата за сумата 64770.71, съответно на 01.03.2019г е
изпратено запорно съобщение №С190024-119-0002675/01.03.2019г на основание
чл.202 ал.2 от ДОПК, вр.с чл.215 ал.1 т.2 ДОПК до Община Мъглиж за налагане
запор за 64770.71лв върху вземане на дружеството в размер 64770.71лв
/съобщението е получено на 05.03.2019г/. Също на 01.03.2019г до община Мъглиж е
адресирано разпореждане за изпълнение на основание чл.230 ал.4 от ДОПК в 3
дневен срок да прехвърли запорираните суми 64770.71лв по сметка на ТД на НАП
–Пловдив.
С изх.№001055560/06.03.2019г от ИС
„РМС-плащания“, приложение № 9, община Мъглиж уведомява за извършена корекция
на данните в уведомление от 01.03.2019г.
за предстоящо плащане по договор към ПСК ВИАСТРОЙ в размер 64770.71лв, в
основание за промяна сочи: анулиране на фактура № 1000000010/01.03.2019г.
поради нарушение на чл.4 ал.1, т.1 от Договор № 48-19/27.02.2019г.
С обжалваното Решение №138/ 08.03.2019г.
на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив
/стр.116/, на основание чл.153 ал.5 и ал.6 от ДОПК е отказано спиране на
изпълнението на РА № Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г издаден от ТД на НАП
Пловдив на „ПСК Виастрой“ ЕООД. Изложени са съображения, че искането е
процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Органът е
приел е за установено, че с обжалвания РА са установени задължения, които към
26.02.2019г. са общо в размер 490631.50лв – главница и лихва. Позовал се е на становище от публичния изпълнител и е
описана хронологията на предприетите мерки за обезпечаване събирането на
публичното вземане по издадения РА, като е направен извод, че наложените
обезпечителни мерки върху договора с община Мъглиж не могат да се приемат за
годно обезпечение, защото са върху бъдещо плащане, което може и да не се плати,
така както е била анулирана и фактурата от 01.03.2019г. Към 26.02.2019г. /дата
на искането за спиране изпълнението на РА/ сочи, че размера на установените с
РА задължения възлизат на 490631.50лв – главница и лихва, а размерът на
балансовата стойност на запорираните активи, върху които е наложено обезпечение
с посочените постановления е в размер на 6906.00лв, т.е.обезпечението не
покрива пълния размер на задължението по РА. Поради тези съображения, сочи, че
не може да се направи мотивирано заключение, че направеното обезпечение покрива
изцяло задълженията, определени с РА, съответно и за неоснователност на
искането за спиране на изпълнението на РА
Решението е връчено по електронен
път на 11.03.2019г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път/. Подадената жалба срещу отказа за спиране е с
вх.№ 96-00-47/12.03.2019г на ТД на НАП Пловдив, с оглед на което е в срок.
Съдът приема, че жалбата е насочена
срещу изричния отказ по искане вх.№20-15-58 #1 от 26.02.2019г. за
спиране изпълнението на РА, обективиран в Решение №138/08.03.2019г на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, тъй като към момента на подаване на
жалбата оспорващото дружество е било уведомено за издадения по искането изричен
акт, поради което не е бил формиран мълчалив отказ.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.3 от ДОПК искането за спиране изпълнението на ревизионния акт се подава до
органа, компетентен да разгледа жалбата против самия РА. В случая подаденото от
„ПКС Виастрой“ЕООД искане за спиране изпълнението на РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г. е отправено до компетентния орган - Директор
на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, пред който този РА е и обжалван на
06.02.2019г./л.113 от делото/. По направеното искане е постановено Решение
№138/ 08.03.2019г., издадено и подписано от Е.Д.Р., началник на отдел
„Обжалване“ в дирекция ОДОП гр.Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощена със Заповед
№ЗЦУ –ОПР-23/16.06.2017г на изпълнителния директор на НАП /стр.57/ да изпълнява
правомощията на директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив - Г.Ж.А., при отсъствието
му /законоустановен отпуск, командировка и др/, вкл.правомощията по чл.152,
ал.2 от ДОПК. Представени са доказателства за разрешен на изпълняващия
длъжността Директор на Дирекция ОДОП – Пловдив отпуск в периода
6.03.2019г.-08.03.2019г., от което следва, че към 08.03.2019г. същият е
отсъствал. Следователно оспореното решение е издадено от материално и териториално
компетентен орган.
Не води до извод за нищожност на
решението обстоятелството, че то е постановено на 08.03.2019г. Съгласно чл. 153, ал.6 ДОПК: Решаващият орган се
произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от
подаването му. Искането е подадено на 26.02.2019г., като няма данни кога е
поставено за разглеждане пред решаващия орган. Доколкото в решението е налице позоваване
на становище на публичния изпълнител, в което се визира датата 07.03.2019г.,
може да се предположи, че комплектована преписката по искането е представена на
решаващия орган на 07.03.2019г., а изчислен от тази дата срокът е спазен. Дори
да се приеме, че срокът за произнасяне по искането е започнал да тече на
26.02.2019г., съответно е изтекъл до 05.03.2019г., това не води до нищожност на
постановеното по искането решение от 08.03.2019г., тъй като регламентирания в
чл.153, ал.6 от ДОПК срок е инструктивен. С изтичането му не се преклудира
възможността на органа да се произнесе по подаденото до него искане.
В случая няма спор за факта на
осъществено обжалване на РА № Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г., като
предпоставка, по смисъла на чл.153 ал.2 от ДОПК, за спиране на неговото
изпълнение. Оспорващото дружество, което е и било ревизирано, е поискало
спиране на изпълнението с доводи, че запора върху вземане от трето лице – по
договор №33-19/05.02.2019г. с Община Мъглиж, запора върху 4 бр МПС с обща
балансова стойност 6906лв и запора върху банковата сметка на дружеството, са в
общ размер 496605.52лв и надхвърлят размера на публичните задължения,
установени с РА – 490 631.50лв.
Обжалването на ревизионния акт не спира неговото
изпълнение /чл. 153, ал. 1 от ДОПК/, но то може да се
спре по искане на жалбоподателя, като искането се подава до органа, компетентен
да разгледа жалбата и към него се прилагат доказателства за направеното
обезпечение в размера на главницата и лихвите, а в случаите, когато не е
наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в
същия размер. Правомощията на решаващия орган са определени в разпоредбата на чл. 153, ал. 3 - ал.5 от ДОПК. Според чл.153 ал.4 от ДОПК
решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното
обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в посочения по ал.3 размер. В случая няма доказателства за
наличност по запорираната банкова сметка ***к АД, нито за предоставена от дружеството безусловна и
неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа. Не е сред посочените в чл.153, ал.3 ДОПК обезпечения
запорът върху МПС. Според разпоредбата на чл.153, ал.5 от ДОПК в останалите случаи
органът извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното
обезпечение, и може да спре изпълнението като задължи компетентния публичен
изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното
като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на
налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. От анализа на
разпоредбите на чл.153 ал.4 и ал.5 от ДОПК следва, че преценката на
обезпечението, която органът извършва в случаите по ал.5 на чл.153 не се
ограничава само и единствено до размера на обезпечението, който трябва да е в
размера на главницата и лихвата към момента на подаване на искането за спиране,
но и за това дали обезпечителните мерки ще гарантират събирането на публичното
вземане за периода от обжалването на РА по съдебен ред до влизане в сила на
съдебното решение по начин, че след приключване на съдебното производство,
събирането му да не бъде невъзможно или затруднено, доколкото това е целта на
обезпечението по аргумент от чл.195, ал.2 от ДОПК. В разглеждания случай, решаващият орган е
отказал спиране на изпълнението, тъй като е приел, че наложените обезпечителни
мерки запор на вземане произтичащо от договор № 33-19/ 05.02.2019г. с община
Мъглиж не могат да се приемат за годно обезпечение, защото са върху бъдещо
плащане, което може и да не се плати, така както е анулирана и фактура от
01.03.2019г.
Спорният въпрос е относно това дали наложеният запор
върху вземане от трето лице, наложен с постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С190024-022-0007643 / 14.02.2019г.
гарантира
бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания на „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД,
установени с посочения обжалван РА.
Съдът споделя напълно аргументите на ответника, че по
този договор вземането е бъдещо и несигурно. Евентуалното парично вземане на
дружеството, произтичащо от договор № 33-19/ 05.02.2019г., няма данни да е възникнало, а ако
възникне, то може и да не се признае от Община Мъглиж, съответно и да не се
плати. Поради това и запорът върху вземането към трето лице /Община Мъглиж/ не
е в състояние да обезпечи в достатъчна степен събирането на установените
публични задължения.
Към 26.02.2019г /дата на искането/
размерът на установените с РА задължения е 490631.50лв – главница и лихва,
съпоставен с който размера на останалите обезпечения – запор върху 4 бр. МПС,
собственост на дружеството и запор на банкова сметка ***, разкрита в ТБ ИАБ
АД, е по-малък, преценяван с оглед
балансовата стойност на запорираните МПС /6906.00лв/ и при липса на
доказателства за наличности по запорираната банкова сметка, ***.
Обезпечението следователно не
покрива пълния размер на задължението по РА №
Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г, поради което в изпълнение на възложените
му от законодателя правомощия, решаващият орган, действайки при условията на чл. 153, ал. 5 във връзка с ал. 3 ДОПК (тъй като жалбоподателя не е
представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа), е извършил обоснована и законосъобразна преценка, че не
са налице основания за спиране изпълнението на оспорения РА.
Поради
изложеното и на основание чл.153, ал.7 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПСК ВИАСТРОЙ“
ЕООД ЕИК 203212590, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, зона
Голеш, подадена от управителя С.Н.Б., против отказ, обективиран в Решение №
138/08.03.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да спре изпълнението
на Ревизионен акт № Р-16002418002862-091-001/10.01.2019г., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: