О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187

Съдията-докладчик И. Янкова, в закрито заседание на 24.04.2019 година, като разгледа адм. дело № 216/ 2019 година по описа на Административен съд – Стара Загора, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба , подадена от „ Хелиос СЗ „ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис” № 31Б, ет. 2,ап.2, представлявано от управителя Д.Г. Динков против дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора

С молба № 1693 от 02.04.2019 година ищецът е уточнил , че предявява иска си спрямо дирекция „ Инспекция по труда гр. Стара Загора.

Съдът приема, че искът е недопустим, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати и аргументите за това са следните:

Отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност. Според разпоредбата на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

В чл. 205 е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г., ОСГК.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване и надлежното упражняване правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата й има за последица недопустимост на исковата защита и задължение на съда да прекрати образуваното съдебно производство.

С молба вх. № 1693 от 02.04.2019 година ищецът изрично е посочил, че предявява иска си спрямо дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

С оглед разпоредбата на чл. 2,ал.1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция на „ Главна инспекция по труда агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище, а според чл. 16,ал.1 и ал.2 от същия устройствен правилник Дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда" гр.София, които осъществяват дейността си на територията на съответната област. При тази законова регламентация съдът приема , че дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора не е юридическо лице, а е част от администрация на агенцията , а предявяването на иск по ЗОДОВ срещу ответник, който няма качеството на юридическо лице е недопустимо. Въпросът за надлежната страна в процеса е от значение за допустимостта на иска, защото процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при липсата й съдът прекратява делото. Особеното за исковете по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ е, че редът за разглеждането и е този по АПК – чл. 1 ,ал. 2 от ЗОДОВ. Но предвид чл. 205 от АПК пасивната материалноправна легитимация съвпада с процесуалноправната легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Като е посочил за ответник една териториално подразделение на изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда”, която не е юридическото лице, ищеца е предявил недопустим спрямо него иск.

Съгласно чл. 128,т.5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1,ал.2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127,ал. 1,т.2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171,ал. 4 от ГПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответника, срещу които ищецът не е насочил своя иск.

Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154,ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, и да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Предявяването на иск по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия. което и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „ Хелиос СЗ „ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис” № 31Б, ет. 2,ап.2, представлявано от управителя Д.Г. Динков против дирекция „ Инспекция по труда” гр. Стара Загора

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 216 по описа на Административен съд гр. Стара Загора за 2019 година.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: