О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186

гр.Стара Загора, 24.04.2019г.

Старозагорският административен съд, VIІ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 217 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Хелиос СЗ“ ООД Стара Загора с предмет чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 900 лева главница и 99,09 лева лихви.

При извършена проверка относно редовността на исковата молба е установено, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, тъй като в нея не е посочено името и адреса на ответника.

С оглед на което с разпореждане на съдията-докладчик по делото от 29.03.2019г. подадената искова молба е оставена без движение, като на Хелиос СЗ“ ООД Стара Загора е дадена възможност да отстрани с писмена молба посочените в обстоятелствената част на разпореждането нередовности.

В указания от съда срок е постъпила молба вх.№1691/02.04.2019г., с която е заявено, че ответникът, срещу когото е заведено делото е Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора.

При извършената проверка на исковата молба, съдът намира същата за недопустима, поради следните съображения:

Предявената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на твърдяното от ищеца отменено наказателно постановление № 24-001473/04.01.2018г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора, следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Процесуалният ред за провеждане на производството за обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е уреден в Глава единадесета от АПК, наименована „Производства за обезщетения“. Съгласно чл.205 от АПК, ответник в производствата за обезщетение може да бъде юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Претенцията за обезщетяване на вреди по реда на АПК може да бъде насочена единствено срещу определения от законодателя ответник – юридическо лице, като за разлика от общия граждански процес, изискванията за пасивна процесуална легитимация съвпадат изцяло с тези за пасивната материалноправна легитимация. Законодателят недвусмислено и ясно е определил срещу кого трябва да се насочи претенцията за обезщетение на вреди, т.е. пасивно легитимираният ответник от когото да се иска обезщетение. С оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск и за която съдът следи служебно.

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е юридическо лице на бюджетна издръжка, а доколкото се твърди, че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразен акт - отменено наказателно постановление № 24-001473/04.01.2018г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора, то следва, че именно ИА ГИТ е юридическото лице, което е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, а не сочения от ищеца ответник – Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Този извод кореспондира и с разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.15 от Устройствения правилник на ИА ГИТ.

Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл.154, ал.1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд.

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл.130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, и да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, още по-малко служебно да конституира надлежния ответник. Предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на същия.

С оглед на изложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от „Хелиос СЗ“ ООД Стара Загора, срещу Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора с цена на иска 900 лева главница и 99,09 лева лихви, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 217/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: