О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№180 22.04.2019 год. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №276 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба от Н.А.Н., ЕГН ********** *** против мълчалив отказ на Началника на Районно управление Казанлък по подадено заявление от жалбоподателят с вх.№284000-1754/21.01.2019 год. за връщане на отнетите му с Решение №284з-1394/12.12.2018 год. на Началника на Районно управление Казанлък.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Тази процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай не произнасянето формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая съдът приема, че на първо място не е налице формиран мълчалив отказ на Началника на Районно управление Казанлък по подаденото заявление, като съображенията за това са следните:

Безспорно е по делото, че такова заявление за връщане на отнетите оръжия е подадено по надлежния ред на 18.01.2019 год. с вх.№284000-1754/21.01.2019 год., но съдът намира, че за Началника на Районно управление Казанлък не съществува нормативно задължение за произнасяне по това заявление.

Не се спори между страните, че на 10.12.2018 год. е издадена от Районен съд Казанлък Заповед за незабавна защита №26, постановена по гражд. Дело 3234/2018 год. по описа на същия съд, в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, по искане на Дарина Пенева Николова. Във връзка с това е издадено решение №284з-1394/12.12.2018 год. на Началника на Районно управление Казанлък с правно основание чл.153, т.6 във връзка с чл.155 и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, с което решение е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20150094617/02.03.2018 год., издадено на името на жалбоподателят. Това решение е връчено на Н.А.Н. на 13.12.2018 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Влизането в сила на това решение, предполага, че жалбоподателят няма валидно разрешение за съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия. В този ход на мисли, решението няма временно действие до отпадане на основанието за издаването му, а представлява влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. Възможността за носенето, съхранението и употребата на огнестрелните оръжия, предмет на отнетото разрешение №20150094617/02.03.2018 год., е получаването на ново разрешение. Невъзможно е въведеният от законодателят разрешителен режим да бъде преодолян чрез фактическото предаване на отнетите оръжия. Следователно за Началника на Районно управление Казанлък не съществува нормативно задължение за постановяването на индивидуален административен акт по подаденото заявление за връщането на отнетите оръжия, нито нормативно задължение за осъществяването на фактическото действие по предаването им, т.е. за връщането им. Следователно е невъзможно и формирането на мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

За да може да носи, съхранява и употребява оръжията си, жалбоподателят Н. следва да подаде ново заявление за издаване на разрешение за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие, като административният орган в лицето на Началника на Районно управление Казанлък следва да прецени налице ли са законовите предпоставки за издаването му, включително липсата на законовата предпоставката по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н., ЕГН ********** *** против мълчалив отказ на Началника на Районно управление Казанлък по подадено заявление от жалбоподателят с вх.№284000-1754/21.01.2019 год. за връщане на отнетите му с Решение №284з-1394/12.12.2018 год. на Началника на Районно управление Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №276/2019 год. по описа на Старозагорският административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: