№ 259 24.06.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен
съд, V състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 344 по описа за 2019г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на М. И.
***, против Съобщение № 680-2 от 15.04.2019г. на Община Казанлък. Делото е
изпратено по подсъдност с Разпореждане № 575/ 08.05.2019г. по АНД № 499/ 2019г.
по описа на Районен съд – Казанлък.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното съобщение, по
съображения, че доколкото същото е издадено на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ
за неизпълнение на публично правно задължение, фактически с акта се налага административно наказание, без да са
спазени законовите изисквания за формата
и съдържанието на наказателното постановление и нормативно регламентираните
процесуалните правила за реализирането на отговорността. Направено е искане за
прогласяване нищожността на обжалваното Съобщение № 680-2 от 15.04.2019г. на
Община Казанлък.
В представеното по делото писмено
становище от пълномощника на жалбоподателя се поддържа, че тъй като с оспорения
акт се налага административна санкция, по своята правна същност този акт представлява
наказателно постановление, подлежащо на
съдебно обжалване пред Районен съд – Казанлък.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Със Съобщение
№ 680-2 от 15.04.2019г., издадено от Д. С. на длъжност инспектор „Местни
приходи” в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, жалбоподателят М.И. е
уведомен, че като данъчно задължено лице не е подал декларация по чл.18, ал.5
от Наредба № 26 в определения срок. Във връзка с това размерът на такса за битови
отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер пропорционално в
промили на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на
имота съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за недвижими имоти на юридически лица,
респективно данъчната оценка на имотите на физическите лица съгласно чл.18,
ал.9 от Наредба № 26 във връзка с чл.127, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.18,
ал.4 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Казанлък, таксата за битови отпадъци за
нежилищни имоти, в които се извършва стопанска дейност, се определя според
количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за
съхраняването им и честотата на сметоизвозването. Според ал.5 на чл.18 от
Наредба № 26, за определяне на ТБО за нежилищни имоти по чл.18, ал.4,
задължените лица подават в срок до 30 ноември на предходната година до Кмета на
Община Казанлък чрез Дирекция „Местни приходи”, декларация по образец (Приложение
№ 3) с базовите данни за недвижимия имот, като видът и броят на необходимите
съдове се определят от общинската администрация, съобразно декларираните базови
данни на недвижимия имот по “Диференцирани норми на натрупване на ТБО от
нежилищни имоти в Община Казанлък“. В чл.18, ал.9 от Наредба № 26 е
регламентирано, че когато задълженото лице не е подало декларация по чл.18,
ал.5 в определения срок или декларираните данни са неверни или генерираното
количество отпадък е по-голям, размерът на ТБО за нежилищни имоти се определя в
петкратен размер пропорционално в промили на база по-високата между отчетната
стойност и данъчната оценка на имота съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за
недвижими имоти на юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на
физическите лица.
Съдът намира, че жалбата на М.И.
срещу Съобщение № 680-2 от 15.04.2019г., издадено от инспектор „Местни приходи”
в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, е процесуално недопустима, по
следните съображения:
Правото на жалба възниква и
може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от
тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от
АПК/, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието
на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на
чл.69, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от
общинския съвет, като общината уведомява лицата по чл.64 за дължимите от тях
такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62,
както и за сроковете за плащане /чл.69, ал.2 от ЗМДТ/.
Приложимият
закон /ЗМДТ/ регламентира реда, по който се установяват задълженията за местни
данъци и такси, сроковете за плащането им и реда за издаване на актове за
тяхното установяване. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси
се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата
на чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията
на органи по приходи. Според ал.5 на чл.4 от ЗМДТ кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на
НАП.
Съответно в
глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъците и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и
местните такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
извършва с Акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107,
ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108
ДОПК. Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в
чл. 107 ДОПК. Съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при
поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението,
съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения
данък. В ал.3 на чл.107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция
/чл.107, ал.4 от ДОПК/. Установяването
на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в
разпоредбите на глава петнадесета – „Данъчно-осигурителен контрол”, подробно са
разписани процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за
издаването на ревизионни актове. В чл. 152 и сл. от ДОПК са регламентирани реда
и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред, съгласно чл. 144 от
ДОПК, е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по
приходите /вкл. АУЗД/, доколкото не е предвидено друго.
Въз
основа на приложимата на основание чл.4, ал.1 и във вр. с чл.9б от ЗМДТ
регламентация по ДОПК по отношение на установяването на задължения за местни
данъци и местни такси, в т.ч за такса за битови отпадъци, следва извода, че
задълженията за ТБО могат да се установяват или чрез Акт за установяване на
задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.
108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен
контрол чрез обжалването му
пред ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД респ.
ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и е
потвърдена при това обжалване /чл. 156 от ДОПК/.
В
контекста на посочената нормативна уредба съдът приема, че изпратеното от администрацията
на Община Казанлък до М.И. съобщение, по естеството си представлява уведомление
за начина, по който ще се определи размера на дължимата се от лицето такса за
битови отпадъци – по реда на чл.18, ал.9 от Наредба № 26 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Казанлък и основанието за това – неподадена от данъчно задължено лице декларация
по чл.18, ал.5 от Наредба № 26 в определения срок. Доколкото се касае за акт с
уведомителен характер относно реда за определяне и начина на формиране на размера
на посоченото задължение към бюджета на Община Казанлък, съобщението не
представлява акт, подлежащ на обжалване както по административен, така и по
съдебен ред, тъй като с него не се установяват
задълженията за такса за битови отпадъци – съобщението обективира единствено действията
на общинската администрация по определяне на приложимия ред и начин за изчисляване
размера задължението и уведомяването на данъчно задълженото лице за това. Доколкото
размерът на задължението за ТБО се определя въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, оспореното съобщение има характер на такова по чл. 107,
ал. 3, изречение първо от ДОПК.
Актът, който би подлежал на оспорване по
административен и съотв. по съдебен ред, би бил или Акт за установяване на
задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто акт може да се издаде
и по искане на задълженото лице. Именно в производството по издаване, респ. по оспорване
на АУЗД, жалбоподателят ще може да реализира правата си в случай че счита, че незаконосъобразно е определен размера на
дължимата се от него такса за битови отпадъци.
Противно на твърдението на жалбоподателя, с оспореното
Съобщение № 680-2 от
15.04.2019г., издадено от инспектор „Местни приходи” в Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък, не са налага административна санкция –
административно наказание. Нито с оглед на съдържанието, нито с оглед на
характера на обективираното в съобщението уведомително изявление, обжалваният акт може
да бъде определен като такъв, представляващ наказателно постановление,
подлежащо на съдебно обжалване по реда на ЗАНН пред Районен съд – Казанлък. Не води до друг правен извод позоваването на
административнонаказателната разпоредба на чл.127, ал.1 от ЗМДТ – правна
същност на акта се определя от съдържанието на волеизявлението /изявлението/ и от
характера на произтичащите от него правни последици.
С оглед на изложеното жалбата на М.И. срещу Съобщение № 680-2 от 15.04.2019г.,
издадено от инспектор „Местни приходи” в Дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък, като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а
производството по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. И. ***, против
Съобщение № 680-2 от 15.04.2019г., издадено от инспектор „Местни приходи” в
Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
344/ 2019г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: