О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219 23.05.2019год. гр.Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в закрито заседание на десети
и трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова адм.дело
№ 355 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е
по жалба на „БЛАГО 87“ ЕООД ЕИК 205140862, седалище и адрес на управление в гр.Казанлък, ул. „Детелина“ №34, подадена от управителя на дружеството Б. П.
против разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна
мярка/ПАМ/, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № ФК-121-0345801 от 13.05.2019г, издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“–Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – гирос, находящ се в гр.Бургас, ул.“Сливница“ №2,
стопанисван от „Благо 87“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 30
/тридесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1 буква „а“ от ЗДДС, чл.187 ал.4 изр.последно от ЗДДС.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително
изпълнение на наложената ПАМ по съображения, че не е мотивирано, издадено е при
неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения
и в несъответствие с целта на закона.
Според
изложеното в жалбата, не осъществява изискването за мотивиране на
разпореждането посочването, че с допуснатото предварително изпълнение се цели
защита на особено важни държавни или обществени интереси и наличие на опасност
от осуетяване или сериозно затруднение при изпълнението на акта. Жалбоподателят
оспорва да е установено и доказано деянието, което му се вменява, квалифицирано
като нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС вр.с чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, съответно и предпоставка за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС, като твърди, че за
него не е съставен АУАН, а единствено протокол за извършена проверка, за който
сочи, че е частен документ и не се ползвал с материална доказателствена сила,
съответно не обвързва съда с фактите, установени с него. Отделно твърди,
обратно на констатациите в протокола, че
дружеството е издало фискален бон за извършена продажба -№0016905 /
05.05.2019г, в 17:05ч, като поддържа, че при извършване на контролната покупка
- непосредствено преди легитимация и извеждане на „Х“ отчет, служителят на
смяна издал касов бон. Твърди изобщо липса на нарушение, попадащо в хипотеза от
визираните в чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Обосновава,
че ПАМ трябва да следва по време издаването на НП за нарушението. Черпи
аргументи от предвидената в чл.187, ал.4 ЗДДС възможност за лицето, чиято
отговорност е ангажирана, да прекрати изпълнението на ПАМ като заплати
имуществена санкция за твърдяното нарушение. Неиздаването
в случая на санкционен акт и при вече постановената ПАМ с визираната заповед,
сочи, че е пречка да упражни правото по
чл.187 ал.4 от ЗДДС и лишаване от тази възможност за защита. Изложени са и
твърдения, че разпореждането нарушава конституционни разпоредби, регулиращи
нормално протичане на стокооборота и осигуряване на възможността за упражняване
на труд на лицата. Счита, че е в противоречие с нормалното провеждане на
държавната политика, предпоставка за ощетяване на бюджета на държавата и
признак на превратно тълкуване на закона и произвол. За цялата 2017г. и 2018г.
всеки административен акт, издаден на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС съдържал
разпореждане за предварително изпълнение, т.е. административният орган придавал
значение на изключителност на издадените по реда на чл.186, ал.1 от ЗДДС
административни актове, презумирайки наличието на предпоставки по чл.60 ал.1 от
АПК винаги, когато са налице предпоставки за налагане на ПАМ. Вижда в това
противоречие с разума на законодателя, който не е предвидил предварителна
изпълняемост на административния акт във всички случаи.
Доводите за
липса на предпоставки от визираните в чл.60, ал.1 от АПК за допускане на
предварително изпълнение на акта се основават на твърдения, че не било
наложително предварителното изпълнение за защита на особено важен държавен
интерес, свързван с неотчитане на продажби, доколкото
запечатването на обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушение, довършено към момента на установяването му /и каквото нямало/;
ниската стойност на покупката, която определя като толкова молба, че
практически от нея не са настъпили вреди за фиска или ако са настъпили те са на
ръба на статистическата грешка, предварителното изпълнение не обезпечава защита
на фиска.
Липсвали и мотиви относно срока на налагане на
ПАМ. Поддържа, че ПАМ трябва да е определена във вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване целта на закона, а в случая органът се опитвал да накаже
търговеца чрез предварителното изпълнение на ПАМ, въпреки че не това целта на принудителните административни
мерки, съответно и на предварителното им изпълнение. Допуснатото
предварителното изпълнение на ПАМ свързано с възпрепятстването му да упражнява
търговска дейност в определен срок, щяло да доведе до значителни вреди, тъй
като затварянето на обекта ще лиши
дружеството от възможност да реализира печалба, с която да бъде заплатена
евентуална имуществена санкция. Тези вреди от ПАМ сочи в пряка причинна връзка
с оспорения акт и относими към предварителното му
изпълнение.
Оспорва
обвързването на важен публичен интерес, чиято защита с предварителното
изпълнението се цели с твърдението в акта, че внасянето на дължимите данъци е
важен държавен интерес и че неиздаването на касови
бележки представлява трудно поправима вреда. Счита неясно как чрез
предварителното изпълнение ще се осигурят условия за своевременно проследяване
на реализираните обороти като на практика такива ще липсват, защото обектът
няма да работи. Посочването на финансов резултат и фактът, че търговецът не е
регистрирано по ЗДДС лице счита неотносими към
необходимостта от предварителното изпълнение. Обобщава, че липсват мотиви за
допускане на предварително изпълнение, препятстващи възможността да се прецени
правилното приложение на чл.60 ал.1 от АПК.
По
изложените съображения се иска отмяна на разпореждането за допускане
предварително изпълнение на ПАМ, наложена със
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-121-0345801 от 13.05.2019г, издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“, Бургас.
На основание
чл.60 ал.5 от АПК в жалбата е отправено и искане съдът да спре изпълнението на
ПАМ до влизане в сила на окончателен съдебен акт, което искане е обосновано с
твърдение за евентуално настъпване на вреди за търговеца – накърняване на
интересите му и причиняване непоправими вреди, злепоставяне пред клиентите му и
накърняване на доброто му име. Въпреки запечатването на обекта, продължават
разходите за ток, вода, поддръжка, осигуровки, наем, които следва да бъдат
платени. В дружеството за конкретния обект по трудови договори са назначени
множество лица, спрямо които оспорващото дружество твърди, че е в невъзможност
да изпълни задълженията си. Като вреда от предварителното изпълнение визира
евентуално прекратяване на трудовите договори. При среднодневен
оборот от около 300лв, сочи, че от предварителното изпълнение ще настъпят за
оспорващия вреди в размер приблизително 10000 лв,
която сума няма да може да реализира като приход от дейността си. Обосновава и
вреди за държавния бюджет, който щял да бъде ощетен със съответния процентен
данък. Предварителното изпълнение щяло да доведе до фалит на търговеца. По тези
съображения се иска спиране на изпълнението.
Жалбоподателят
представя копие на заповедта, фискален бон №016905 от 05.05.2019г / 17:05 с
дневен финансов отчет №0016906 от 05.05.2019г, 17:24, обяснение от М. Х. Т. от
06.05.2019г, справка за актуално състояние на действащите трудови договор към
16.05.2019г, оборотна сметка 611 за периода на м.04.2019г, счетоводни справки,
платежни ведомости, съкратен отчет фискална памет -4бр.
Ответната
страна - Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, при ЦУ на Националната агенция по приходите не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът,
въз основа на представените с преписката доказателствата и преценка на
законосъобразността на обжалвания акт, с оглед предявените основания и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168
от АПК, приема следното:
Оспорването
на разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на
административния акт изхожда от процесуално легитимирано лице, направено е в 3
дневния срок, регламентиран в по чл.60 ал.4 от АПК. Видно от отбелязването в
Заповед № ФК-121-0345801/13.05.2019г. /стр.7 от същата/, актът е връчен на пълномощник на „Благо 87“ЕООД на
21.05.2019г., жалбата срещу разпореждането за допускане на предварителното й
изпълнение е депозирана в съда на
22.05.2019г. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
От
приложените към представената административна преписка доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Съгласно
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА
№0345801/05.05.2019г, съставен на основание чл.50 и чл.110 ал.4 от ДОПК от
служители на ГД „ФК“, отдел ОД-Бургас - Т. Х. Л. и К. Л. Г., в присъствие на М.
Х. Т., работник, на 05.05.2019г, в 17:16ч служителите извършили
проверка на търговски обект– гирос, находящ се
в гр.Бургас, ул. „Сливница“ №2, стопанисван от „Благо
87“ЕООД. Проверката започнала с извършване на контролна покупка, за която не
бил издаден касов фискален бон. След легитимиране на проверяващите, проверката
продължила с извеждане на дневен финансов „Х“ отчет с № 0016906/05.05.2019г с
цел установяване наличните пари в касата на обекта и съпоставянето им с реално
маркирания оборот от ЕКАФП. Лицето М. Т. – работник в търговски обект
собственоръчно изброила горепосочените и ги нанесла в опис. Била установена
отрицателна разлика в размер на 71.52лв. В обекта се предлагали гироси с цени от 3 до 5 лв,
фрешове с цени от 2.50 до 4лв. В търговския обект функционирало 1 Фискално
устройство /ФУ/ с програмен продукт Детелина.
В
посочения протокол, графа „Издават ли се
фискални касови бележки от ФУ (при неиздаване –
описват се вида, количеството и стойността на продажбата, за която е установено
че не се издават)“, е посочено: „Не. Беше извършена контролна покупка на 1 бр.гирос на стойност 3лв, заплатена в брой от ИП-В. Х. с
банкнота от 10лв. Плащането беше прието от М. Т. – работник в ТО с ЕГН **********,
която върна ресто от 7 лв и не издаде касов фискален бон“.
Въз
основа на тези факти е издадена Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-121-0345801/13.05.2019г. от Началник на
отдел „Оперативни дейности“–Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В
заповедта е посочено, че на 05.05.2019г, в 17:16ч е извършена проверка на
търговски обект по смисъла §1 т.41 от ДР на ЗДДС – гирос,
находящ се в гр.Бургас, ул. „Сливница“ №2,
стопанисван от „Благо 87“ЕООД, ЕИК 025140862, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.декември
2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката била извършена контролна
покупка на 1 бр гирос на
обща стойност 3.00лв, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация.
За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство модел ELTRADE, ИН на ФУ: ED301138 и ФП
№44301138, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на
стоката. Сумата е посочено
заплатена от В. Д. Х. – старши инспектор по приходите, а плащането е прието от М.
Х. Т., с
посочено ЕГН, работник в обекта. След легитимация на органите по приходите, от
фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с №0016906/05.05.2019г,
от който било видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон. Обектът бил с работно време от понеделник до
събота: 10:00ч-22:00ч и неделя 11:00-20:00ч. Заети били две лица на трудово
правоотношение.
Сочи
се, че дружеството „Благо 87“ ЕООД отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г на
МФ, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП.
За установените факти и обстоятелства сочи се съставен протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер.АА
№0345801/05.05.2019г на основание
чл.110 ал.4, вр.с чл.50 ал.1 от ДОПК,
който протокол, ведно с
приложенията към него е посочен като доказателство. От констатациите следвало,
че „Благо 87“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за продажба, горното изпълнява съставя
на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, нарушен е състава
на чл.118 ал.1 от ЗДДС, вр.с чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Органът
е приел, че изложената фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.25
ал.1 т.1 вр.с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ, във вр.с чл.118 ал.1 от ЗДДС, което се явява
основание по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.186 ал.3 от ЗДДС, поради което и на
основание на чл.186 ал.3 от ЗДДС е наложил на „Благо 87“ЕООД принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – гирос,
находящ се в гр.Бургас, ул.“Сливница“
№2, стопанисван от същото дружество, и забрана за достъп до него за срок от
30/тридесет/ дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.4 изр.последно от ЗДДС.
В
заповедта се съдържат подробно изложени
мотиви относно продължителността на срока на мярката.
Във
връзка тези мотиви и на основание чл.188 от ЗДДС, вр.с
чл.60 от АПК е разпоредено предварително изпълнение
на ПАМ запечатване на търговски обект – гирос,
находящ се в гр.Бургас, ул.“Сливница“
№2, стопанисван от „Благо 87“ ЕООД при следните фактически основания:
-В
хода на проверката при направена контролна покупка на 1 бр
гирос в 17:16ч на 05.05.2019г, на обща стойност
3.00лв, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издаден
фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим;
-В
предходен период е констатирано извършването на същото по вид нарушение. Има
издадено НП № 430164-0261166/22.02.2019г за същото нарушение.
-задълженото
лице е регистрирано по ЗДДС;
-наличие
на касова разлика в размер на 71.52лв между наличните парични средства в касата
и тези, маркирани във ФУ. Установената положителна разлика се дължи закономерно
и на други неотчетени приходи и е индикация за системно неизползване
на касовия апарат.
-средно-дневен
оборот на стойност 142.09лв;
-има
наличие на непогасени публични задължения в размер на 14246.40лв към
08.05.2019г;
-декларирани
финансови резултати от дейността на дружеството по години: данъчна печалба за
2018г- 70990.33лв; за 2017г – 00.00лв, 2016г – 00.00лв. Съпоставяйки
местоположението на обекта – оживена главна улица в централната част с постоянен
клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип
дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък.
Предварителното
изпълнение се сочи наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. От събраните данни се сочи
извод, че с извършването на нарушението (второ от същия вид), преценено от
законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо
налагането на ПАМ, се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез
конкретното неиздаване на ФКБ за извършваните
продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Необходимостта
от предварително изпълнение се сочи предопределена с оглед начина и вида
на организиране на отчетността, които са
довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена
опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът
е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския
оборот и следва да бъдат възприети мерки за защита на фиска, като се
предотврати веднага възможността неотразяването на
продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в
системно нарушение, а също така и да се коригира неговото поведение към
спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните
обороти.
По-ранното
налагане на ПАМ от една страна се сочи, че ще предотврати възможността да се
допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова,
което води до задълбочаване нарушенията н фискалната дисциплина, а от друга –
препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика
на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите
от нарушението вреди за фиска.
Налагането
на финансова дисциплина чрез спазване на отчетността при реално реализирани
продажби без отклонение в данъчното облагане сочи се безспорно представлява
защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряване
регулярност на приходите в държавния бюджет и нормалното функциониране на
цялата държавна бюджетна система. Посочена е съдебна практика в този смисъл.
Констатираното
нарушение „неиздаване на касов бон или надлежен
заместващ документ“ и то повторно обосновавало извод за укриване на приходи,
които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в
тяхната съвкупност. Това нарушение се сочи, че води до ощетяване на бюджета,
следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. С
конкретното предварително изпълнение се осъществявала защита интереса на фиска,
свързан със заплащането на данъци върху
действително реализираните продажби. Установяването на укрити приходи от
продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за
документиране на продажбите, попадало в хипотезата на „трудно поправима вреда“
по чл.60 ал.1 пр.4 от АПК. Разпореждането се сочи съобразено с характера и
целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и
превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение
от данъчно облагане. Именно с оглед на това и отлагането на ПАМ във времето би
попречило за постигане на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет се
основава на хипотеза за защита на особено важен държавен интерес, изразяваща се
в гарантиране и осигуряване на постъпленията в него. Обстоятелството, че
търговецът не е издал фискален бон при продажба в проверения обект в деня на
проверката препятствала възможността за проследяване на реализираните обороти и
влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до
ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, от там и
за държавата и обществото е именно разпореждането за предварително изпълнение
на ПАМ.
Приобщени
по административната преписката се представят Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-121-0345801/13.05.2019г, ПИП, сер.АА №0345801/05.05.2019г, приложени към него Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката на търговски
обект „Гирос“, стопанисван от „Благо 87“ЕООД, Дневен
финансов отчет №0016906/05.05.2019г, 17:24ч, Справка за задълженията на
задълженото лице по отношение на „Благо 87“ЕООД, считоводни
документи, АУАН № F487297/17.05.2019г, АУАН №
F487309/17.05.2019г, АУАН № F487312/17.05.2019г, НП №430164-0261166/22.02.2019г.,
заповед №2106/30.09.2018г.
При така установеното от фактическа
страна, се следват следните правни изводи:
На
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б“а“, ЗДДС, според която норма
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което: 1. не
спази реда или начина за: а)
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно
юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на
обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба,
отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за
издаване на документ са относими задълженията по чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /освен при
изключенията по разпоредбата/ и по чл.
25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискална бележка при извършването на
плащането. Възприемайки установеното на място в проверения търговски обект на
жалбоподателя нарушение на цитираните разпоредби от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.
186, ал. 3 във вр. с ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган в условията на
обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ №ФК-121-0345801/13.05.2019г
принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е
осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при същите
предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.
Съгласно чл. 188
от ЗДДС, предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка по чл.186 ал.1 от подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане по чл.60 ал.4 от
АПК, както е в случая, при наличие на предпоставките, възведени в чл. 60 ал.1
от АПК. За да пристъпи към допускане
на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази налице ли е някоя от предпоставките,
включени в хипотезата на тази разпоредба и да мотивира разпореждането за
предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се
налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
Неоснователно
жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение на ЗНПАМ
№ФК-121-0345801/13.05.2019г не е мотивирано. Изложени са от органа факти и
обстоятелства, които счита, че обосновават предварително изпълнение на мярката,
включително такива, относими към хипотези от предвидените в чл.60 ал.1 от АПК
– за защита на особено важен държавен интерес /а именно интереса на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното
определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични
задължения/, както и съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета от гл.т. необходимост от установяване на укрити приходи. С
оглед на изложеното, разпореждането за предварително изпълнение отговаря на
изискванията на чл.60 ал.2 от АПК .
Част
от установените и пространно изложени от органа факти и обстоятелства се
възприемат като относими към разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ и обосноваващи, че в случая
предварителното изпълнение се налага за
защита на особено важен държавен интерес и при опасност, че от закъснение на
изпълнението може да последва трудно поправима вреда.
Нуждата
от допускане на предварителното изпълнение в случая се свързва с необходимостта
от защита на особено важен държавен интерес – какъвто е интереса от надлежното
регистриране и отчитане на приходите от задълженото лице и заплащането на
данъци върху действителния им размер, както правилно е приел административния
орган. Издаването на касова бележка е
нормативно установено и е задължение на субектите, стопанисващи търговски
обекти, по смисъла на § 1,
т. 41 ДР на ЗДДС, при получаване на плащане от клиент, да издават такава
касова бележка. Неизпълнението на задължението за издаване на касова бележка
при продажба на стока или услуга засяга държавния интерес, който се изразява в неотчитане от дружеството на приходи, а оттам и отклонение
от данъчно облагане. Пропускът на
търговеца, като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., да
регистрира извършена касова продажба на стока, съгласно установеното в ПИП сер.АА №0345801/05.05.2019г., наред със съществуването на
неотчетена с фискалното устройство касова наличност, сочат на потенциална
възможност реализирани приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това сочи на
вероятност и да не може да бъдат установени действителните задължения на
търговеца за данъци чрез способите по прилагането на раздел I от гл.
ХIV на ДОПК. Възможността да не се внесат дължими данъци от
реализирани приходи се свързва с вреда за републиканския бюджет. Фискалният
интерес е от съществено значение държавата да може да събере данъчните
задължения на участващите в търговския оборот лица. Вредата за фиска /като
разлика между размера на данъка по предварителното установяване въз основа на
отчетените приходи и данъкът по действителните приходи/ би била трудно
поправима, доколкото предполага установяване действително реализираните приходи
и следващите се за тях публични задължения в нарочно производство по раздел ІІ,
гл.ХІV ДОПК.
Една
от целите на наложената ПАМ е да се предотврати укриването на приходи и
отклонение от данъчно облагане, поради което всяко отлагане във времето би било
пречка за постигане на целите на мярката. За наличието на риск, какъвто
предварителното изпълнение на мярката цели да предотврати и с какъвто се свързва
наличието на особено важен държавен интерес, говори и допуснато предходно
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г вр.с
чл.118 ал.1 от ЗДДС, за каквото спрямо оспорващото дружество е издадено НП №
430164-0261166/22.02.2019г., въз основа на АУАН №0261166/12.09.2018г.
Дали
действително е допуснато твърдяното в случая нарушение чрез описаното деяние от
05.05.2019г. може да се преценява в производство по обжалване на ЗНПАМ
№ФК-121-0345801/13.05.2019г., но е извън обхвата на доказване по настоящото
производство. Същото е относимо и към
законосъобразното определяне на срока на приложената ПАМ.
В
конкретния случай, предвид неговите особености, законосъобразно е допуснато
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка на основание
чл.
60, ал. 1 от АПК. Това обосновава извода, че жалбата срещу разпореждането
за допускане на предварително изпълнение е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Според
чл.
60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до
окончателното й решаване. Удовлетворяване на направеното в случая искане за
спиране предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който,
преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да
обоснове необходимост от превес на защита спрямо държавния интерес. Изложените
в жалбата доводи, вкл.тези с които се иска спиране на
предварителното изпълнение, не сочат на принадлежащ на оспорващия особено важен
интерес, равен по степен на значимост на държавния, за защита на който да се
приеме, че се следва спиране на предварителното изпълнение. Търговското дружество в случая обосновава
интерес, който свързва с опасност от нереализиране на
приходи, съкращаване на работници. Не се доказва обаче вероятност от
съкращаване на работници в причинна
връзка със запечатването на търговския обект за период от 30 дни, а
имущественият интерес на дружеството-жалбоподател, с какъвто се свързва желанието да продължи
упражняваната търговска дейност, не може да се противопостави по значимост на
държавния интерес в случая - от законосъобразното отчитане и регистриране на
продажбите и правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи
и размера на публичните му задължения.
По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение
не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 от АПК). С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице
основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗНПАМ.
Водим
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жабата на „БЛАГО 87“ ЕООД, ЕИК 205140862, седалище и адрес на управление в гр.Казанлък, ул. „Детелина“ №34, подадена от управителя на дружеството Б. П.,
против разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна
мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-121-0345801 от 13.05.2019г, издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“–Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БЛАГО 87“ ЕООД, ЕИК 205140862, седалище и адрес на
управление в гр.Казанлък, ул. „Детелина“ №34, за
спиране на предварителното изпълнението на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-121-0345801 от 13.05.2019г, издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“–Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред ВАС
на РБ в 7 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: