О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255 20.06.2019г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 366 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.С.С. ***, срещу Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. относно отчисляване на офицер от списъчния състав на Военно формирование 38640, издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й в нарушение на материалноправните норми и при неспазване на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и незаконосъобразно е определен размерът на полагаемите му се за изплащане парични обезщетения на основание чл. 227, чл.228, чл.234 и чл.235 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/, като не са му начислени и суми за заместване по см. на чл.215 и чл.216 от ЗОВСРБ. Направеното е искане обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката върната на Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – Командир на 61 Самоходен артилерийски дивизион гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № КВ-151/ 20.03.2019г. на Министъра на отбраната, е прекратен договора за военна служба на жалбоподателя – капитан Д.С.С., като същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион гр. Казанлък, на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ и във връзка със Заповед № КВ-151/ 20.03.2019г. на Министъра на отбраната, считано от 10.05.2019г. капитан Д.С. е отчислен от списъчния състав на Военно формирование 38640 /по т.1 от заповедта/. Със същата заповед /по т.2/, е определено на капитан Д.С.С. да бъдат изплатени полагащите му се парични обезщетения, както следва: 2.1 - на основание чл. 227, ал.1 и ал.2, чл.228, ал.1, чл.234 и чл.235 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и чл.22, ал.1 от Наредба № Н-12/ 12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите - еднократно обезщетение в размер на разликата между полагащото се при освобождаване от военна служба за 18 прослужени години и изплатеното със Заповед № ЗЛС-115/ 20.06.2016г. на Командира на Военно формирование 22180 в размер на 5 108.16 лева и 2.2 - на основание чл.19, т.2 от Наредба № Н-9/ 04.04.2018г. за осигуряване с униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещово имущество и снаряжение в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и българската армия, МЗ № ОХ-963/ 27.11.2018г., е определено да се изплати на С. неизползвано вещово продоволствие за 2019г., определен пропорционално на реално прослуженото време в размер на 62.05лв.

Съдът намира, че оспорването на Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. на Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък, е процесуално недопустимо, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

Оспорената заповед в частта й, с която на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ капитан Д.С. е отчислен от списъчния състав на Военно формирование 38640, не представлява индивидуален административен акт. Разпореденото отчисляване от Военното формирование, е в изпълнение на Заповед № КВ-151/ 20.03.2019г. на Министъра на отбраната за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване на капитан Д.С.С. от длъжност, от военна служба и зачисляването му в запаса. Актът по чл. 73, ал.8 от ППЗОВСРБ е последица от постановен административен акт, какъвто е заповедта за прекратяване на договора за военна служба и в този смисъл само привежда в изпълнение разпоредените със заповедта за прекратяване на договора за военна служба правни последици, без да създава нови такива, поради което няма самостоятелно правно значение, не създава права и задължения и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Обжалваната Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. на Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък, в частта й, с която са определени имуществените последици от прекратяването на кадровата военна служба и съотв. размера на дължимите се на военнослужещия обезщетения, също няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. В тази си част заповедта урежда гражданскоправните последици от прекратяването на договора за военна служба, като правоотношенията по повод правото на парично обезщетение и неговия размер, са такива между равнопоставени страни по възникналото гражданско правоотношение. Доколкото заповедта в оспорената й част урежда гражданскоправни последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба, в тази си част тя обективира едностранно волеизявление на едната страна по договора относно размера на обезщетенията, които следва да се изплатят на другата страна по договора. Между Командира на Военното формирование и жалбоподателя, в качеството му на бивш военнослужещ, няма отношение на власт и подчинение относно определените в т.2 от Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. суми, каквито има между административен орган и лице - адресат на волеизявлението на този орган. Ето защо възникналият спор относно конкретния размер на дължимите се на жалбоподателя като обезщетения суми при освобождаването му от военна служба, следва да се решат по общия исков ред - по реда на ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорването на Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. на Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък, като направено против акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.С. ***, срещу Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г. относно отчисляване на офицер от списъчния състав на Военно формирование 38640, издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 366/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: