О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е   Н   И   Е

  

 

            № 254     19.06.2019г.      град Стара Загора

 

 

 

                        Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

 

                                                                                              СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар                                                                                                                 и с участието

на прокурора                                                                                                      като разгледа

докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    частно административно дело № 380 по описа за  2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

                        Производството е по реда на чл.34, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

                        Образувано е по жалба на „КАМАРС” АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Н.И.К., срещу Заповед № 821 от 09.05.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, с която заповед на основание чл.34, ал.2 от ДОПК, чл.24, ал.1, т.18, б. „а” от ЗМДТ и във връзка с подаден сигнал до Районна прокуратура – Казанлък, е постановено спиране на производството по освобождаване от данък върху недвижими имоти за сграда с идентификатор 35167.504.8419.1 с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Александър Батенберг” № 1, започнало с подаване на декларация с вх. № 7404022706/ 10.01.2019г.  

                        В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при липса на компетентност и без каквото и да е било нормативно регламентирано основание. Жалбоподателят поддържа, че доколкото законът не предвижда издаването на нарочен акт за освобождаването от данък върху недвижимите имоти в хипотезите на чл.24, ал.1 от ЗМДТ, съотв. липсва регламентирано с такава цел производство, не е налице нито основание за образуването, нито за провеждането на „производство по освобождаване от данък върху недвижими имоти”, респ. за неговото спиране при прилагането на чл.34, ал.2 от ДОПК. Твърди, че тъй като разпоредбата на чл.34, ал.2 от ДОПК свързва спирането на производството с наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано, подаването на сигнал до Районна прокуратура – Казанлък не е достатъчно да се приеме, че е изпълнена нормативно регламентираната предпоставка за упражненото правомощие. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед № 821/ 09.05.2019г. на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък да бъде прогласена за нищожна и в условията на алтернативност – да бъде отменена като незаконосъобразна, като преписката бъде върната на административния орган с указания да бъде зачетено своевременно и надлежно упражненото право на освобождаване от местен данък съгласно подадената декларация с вх. № 7404022706/ 10.01.2019г. 

 

                        Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, не взема становище по основателността на жалбата.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

                        На 10.01.2019г. в деловодството на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък е постъпила Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 7404022706/ 10.01.2019г., подадена от  „КАМАРС” АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „, представлявано от Н. И.К.. С посочената декларация „КАМАРС” АД, в качеството си на собственик на сграда с идентификатор 35167.504.8419.1 с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Александър Батенберг” № 1 и данъчно задължено лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти, е декларирало ново обстоятелство по см. на чл.14, ал.5 от ЗМДТ, имащо отношение към определяне на данъка, а именно – получен сертификат за енергийна ефективност № 012ОСС128, издаден от „Център за изпитване и европейска сертификация” ЕООД.

                        От Община Казанлък е подаден сигнал до Районна прокуратура – Казанлък /вх. № 1732/ 08.05.2019г./, с който, по съображения за съмнение относно достоверността на посочения сертификат, е направено искане за образуване на проверка относно верността на съдържанието на документа и ако бъде установено, че има достатъчно данни за извършено престъпление, да се предприемат необходимите действия.

                         

                        С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 821 от 09.05.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, на основание чл.34, ал.2 от ДОПК и чл.24, ал.1, т.18, б. „а” от ЗМДТ, е постановено спиране на производството по освобождаване от данък върху недвижими имоти за сграда с идентификатор 35167.504.8419.1 с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Александър Батенберг” № 1, започнало с подаване на декларация с вх. № 7404022706/ 10.01.2019г. От фактическа страна заповедта се основава на съображения за подаден сигнал до Районна прокуратура – Казанлък поради съмнения в истинността на съдържанието на представения от „КАМАРС” АД сертификат за енергийна ефективност № 012ОСС128, издаден от „Център за изпитване и европейска сертификация” ЕООД, според който класът на енергийна ефективност на сградата, въведена в експлоатация през 1995г., е „В”.

                       

                        Съдът, като обсъди доказателствата по приложената административна преписка, направените в жалбата оплаквания и като извърши проверка на законосъобразността на Заповед № 821/ 09.05.2019г. на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, намира за установено следното:

 

                        Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.34, ал.5 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

 

                        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

                        Правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти в хипотезите на чл. 24, ал.1, т.1 – т.19 от ЗМДТ, възниква по силата на закона при наличието на някоя от законово предвидените материалноправни предпоставки и се упражнява чрез неговото предявяване пред приходната администрация с подаване на данъчна декларация /чл.27 от ЗМДТ/. Нито в Закона за местните данъци и такси, нито в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /по реда на който закон се установяват, обезпечават и събират местните данъци съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ/, е регламентирано образуването, респ. провеждането на нарочно административно производство „по освобождаване от данък върху недвижими имоти”, съотв. не е предвидено издаването на отделен акт, с който орган по приходите да се произнася по заявеното право т.е акт, с който да се признава или отрича правото по чл.24, ал.1 от ЗМДТ; да се разпорежда освобождаването от местен данък или отказ за освобождаване от данък на задълженото лице. Преценката дали са се осъществили материалноправните условия за възникване на правото за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по чл. 24, ал.1, т.1 – т.19 от ЗМДТ и спазени ли си изискванията за надлежно упражняване на правото, се извършва в съответното производство по установяване на данъчното задължение – при определяне размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация; в хипотезата на предварително установяване на задължението с АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК или в ревизионно производство при установяване на данъчното задължение с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. При липса на нормативно регламентирано производство „по освобождаване от данък върху недвижимите имоти”, очевидно няма нито основание да бъде образувано и проведено такова производство, нито да бъде спирано при прилагането на чл.34 от ДОПК, нито оспорената заповед, с която е постановено „спиране на производството по освобождаване от данък върху недвижими имоти”, може да породи разпоредените правни последици.

 

                        Отделно от това обжалваната Заповед № 821/ 09.05.2019г. на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък е издадена при липса на материалноправната предпоставка по чл.34, ал.2 от ДОПК, при прилагането на която хипотеза е постановено спиране на производството по освобождаване от данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ДОПК, основание за спиране на образувано по реда на ДОПК производство, е образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. В случая липсват каквито и да е било данни, още по-малко е налице надлежно издадено удостоверение от РП – Казанлък, за образувано наказателно производство, което да е от значение за изхода на образувано производство по реда на ДОПК. Подаденият от Община Казанлък сигнал до Районна прокуратура – Казанлък поради съмнения в истинността на съдържанието на представения от „КАМАРС” АД сертификат за енергийна ефективност № 012ОСС128, издаден от „Център за изпитване и европейска сертификация” ЕООД, не представлява обстоятелство, изпълняващо законовото условие по чл.34, ал.2 от ДОПК – само по себе си подаването на сигнала не релевира образувано и неприключило наказателно производство, чийто изход е от значение за преценката относно наличието или не на претендираното от „КАМАРС” АД право на освобождаване от данък върху недвижимите имоти.

 

                        С оглед на гореизложеното оспорената Заповед № 821 от 09.05.2019г. на Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Доколкото както беше посочено, при деклариране на обстоятелство, регламентирано в закона като основание за освобождаване от данък, не се образува, респ. не се провежда нарочно административно производство, нито се издава отделен акт, с който орган по приходите да се произнася по заявеното право, не се следва връщане на преписката за произнасяне. Не се следва и даването на задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона в искания от жалбоподателя смисъл за признаване /зачитане/ на предявеното право за освобождаване от данък по чл.24, ал.1, т.18, б. „а” от ЗМДТ – преценката дали са изпълнени законово регламентираните материалноправни предпоставки за възникване на това право, дали същото е удостоверено със съответен документ и надлежно ли е упражнено, е в компетентността на органите по приходите в съответното производство по установяване на данъчното задължение.

 

                        Водим от горните мотиви и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                ОТМЕНЯ по жалба на „КАМАРС” АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, , представлявано от Н.И.К., Заповед № 821 от 09.05.2019г., издадена от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, с която на основание чл.34, ал.2 от ДОПК и чл.24, ал.1, т.18, б. „а” от ЗМДТ, е постановено спиране на производството по освобождаване от данък върху недвижими имоти за сграда с идентификатор 35167.504.8419.1 с административен адрес гр. Казанлък, ул. „Александър Батенберг” № 1, като незаконосъобразна.

           

                        Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.34, ал.7 от ДОПК.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: