О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 283 08.07.2019г. Стара Загора

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева АД №463 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.281 от ЗИНЗС вр. с чл. 229 от АПК, образувано по частната жалба на К.С.К. против Разпореждане № 263/19.06.2019г., постановено по адм.д.№376/2019г. по описа на АС Стара Загора. С обжалваното разпореждане е отхвърлена като неоснователна исковата молба на частния жалбоподател за прекратяване на извършваните действия от администрацията на Затвора гр. Стара Загора и Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» гр. София в изпълнение на наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху парични средства, постъпващи по личната партида на ищеца като неоснователна.

В частната жалба са повторени съображения, изложени и в искането с правно основание чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС – прекратяване на действия от органа по изпълнение на наказанието, представляващи според жалбоподателя нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. По същество се твърди, че администрацията на Затвора в град Стара Загора не следва да изпълнява наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху постъпващите парични средства по личната му партида, с които задоволява основни жизнени потребности от лична хигиена и социален контакт със семейството и роднините си, като е следвало да бъдат определени за не секвестируеми. Вместо това, органа по изпълнение на наказанието «лишаване от свобода», без да съобрази, че закупуваните с паричните средства вещи не се предоставят от администрацията, нито могат да се получават като лични пратки, от месец март 2019г. извършва действия по превеждане на паричните средства по изпълнително дело 5165/2017г. по описа на СИС при РС Стара Загора.

Счита, че обжалваното разпореждане противоречи на разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и се позовава на чл. 508 ал.1 т.1 от ГПК, като иска от съда да приеме същата като основание да бъде наредено на ответника да прекрати изпълнението на наложения запор, тъй като е наложен върху несеквестируем догод по чл. 446а от АГПК.

Направено е и особено искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 30лв., поради липса на средства, като идентично искане е било уважено от едноличния състав на съда при разглеждане на искането.

В законовия тридневен срок е постъпил отговор от Началника на затвора в град Стара Загора, с който се иска от съда да бъде оставена без уважение частната жалба. Изложени са съображения, че паричните средства по личната партида на жалбоподателя не са трудови доходи и спрямо тях принудително изпълнение е допустимо. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Настоящия състав на АС Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Съгласно чл.276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода може да иска прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от същия закон. Видно от писмо с рег. №734 от 12.04.2019г. Началника на затвора е изпратил отговор до ДСИ при РС Стара Загора относно запорно съобщение по изпълнително дело №20175530405165 за налагане на запор върху личната партида на К., с което в изпълнение на чл.508 от ГПК го информира, че към 12.04.2019г. лицето не е включено в трудова дейност и не получава възнаграждение, върху което да се правят удръжки. След евентуална промяна ще започне изпълнение на запора при спазване на правилата на чл. 446 ГПК и чл. 57 ал.1 от ППЗИНЗС. При постъпване на парични средства по личната партида ще бъде извършен незабавно превод към ДСИ. Съответно с Възражение от 22.05.2019г. К. е поискал вдигане на запора върху средствата по личната му партида, но ДСИ е отказал на 28.05.2019г. да отмени наложения запор.

При това фактическо положение изложението от съда правни доводи в обжалваното разпореждане се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни. В отговор на наведените доводи за неправилно приложение на материалния закон следва да се каже, че изпълнението на запорното съобщение не представлява действие на органа по изпълнение на наказанията, което нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, защото по аргумент от чл.78 ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от размера на трудовото възнаграждение. Не се касае за неправилно изчисление на секвестируем размер от трудовото възнаграждение, тъй като К. не полага трудова дейност. Следователно разпоредбите на чл. 446 от ГПК не са относими към казуса. На следващо място, защитата срещу принудителното изпълнение се осъществява по реда на ГПК и не може да бъде релевирана с искане по чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНС, а именно чрез предявяване на искане за прекратяване на действия, нарушаващи забраната по чл.3 от същия закон да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност върху актовете на държавния съдебен изпълнител, чрез които се осъществява принудителното събиране на публични и частни вземания. Основния въпрос по делото се свежда до законосъобразността на действията на органа по изпълнение на наказанието, състоящи се в превод към ДСИ на постъпващите лични парични средства. Този въпрос намира отговор в чл. 78 ал.3 от ЗИНЗС – на лишения от свобода могат да се правят удръжки съгласно, действащите закони. Действащите закони са ДОПК в настоящия казус, тъй като се касае за публично държавно вземане – НАП се е присъединила като взискател по изпълнителното дело. Съгласно чл. 213 ал.2 т.3 от ДОПК сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение, са не секвестируеми. Срещу тях принудително изпълнение не може да се насочва. К. не може да се ползва от тази закрила, тъй като не е лице в неравностойно социално положение. Изпратените от вън пари са дарение на лицето, лишено от свобода, което е секвестируемо имущество, така както е установено от чл.213 от ДОПК, приложим за всички длъжници по изпълнителните производства. Действията по изпълнение на наложения запор са извършени на законно основание, така както е посочено в чл. 78 ал.3 от ЗИНЗС- на лишените от свобода могат да се правят удръжки. Те имат право на трудово възнаграждение, 2/3 от което може да бъде удържано, а дарените отвън парични средства, доколкото не са предоставени на лица по чл. 213 ал.2 т. 3 от ДОПК са изцяло секвестируеми. Личната сметка на лицето лишено от свобода не е сметка в банка, поради което не се прилага и чл. 213 ал.1 т.3 от ДОПК. Дарените от вън пари не са и средства за издръжка – лицето е пълнолетно и издръжката му като лишено от свобода е поета от държавата. Изпратените от вън пари на лишените от свобода не могат да бъдат правно квалифицирани като средства за издръжка. Те се ползват на основание чл.81 от ППЗИНЗС. Основната разпоредба на чл. 78 ал.3 от ЗИНЗС установява, че могат да се правят удръжки, без да изключва личната сметка, като единствено се установява не секвестируем размер от трудовото възнаграждение.

Искането за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса е основателно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане№263/19.06.19г., постановено по адм.д.№376/19г. по описа на АС Стара Загора.

ОСЪЖДА К.С.К. ЕГН********** да заплати на ГД „ИН“ сумата от 100лв/сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСВОБОЖДАВА К.С.К. ЕГН********** от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 30лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.