О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                        № 289       11.07.2019г.       град Стара Загора

 

 

           Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар                                                                                                         и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    частно административно дело № 483 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производство по реда на чл. чл. 60, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „РОСИ КАР“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 77, ет.1, представлявано от управителя О.Х.Т.,  против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, по съображения за неговата необоснованост и недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие. Жалбоподателят поддържа, че мотивите за разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, се свеждат до възпроизвеждане на законовия текст, без да са посочени конкретни фактически съображения за необходимостта от това предварително изпълнение. Твърди, че доколкото съдържащите Протокола за извършена проверка констатации сочат, че проверяващите органи са установили, че извършената контролна покупка е регистрирана с фискалното устройство и отчетена в НАП и че няма разлика в касовата наличност, абсолютно немотивирано е прието, че неотпечатването на фискален касов бон на хартиен носител за покупката накърнява съществено важни държавни и обществени интереси. С подробно изложени в жалбата съображения е направено искане да бъде отменено предварителното изпълнение на наложена принудителна административна мярка, като бъде постановено и спиране изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.  

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив  в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни съображения.

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60, ал.5 от АПК, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

От приложените към жалбата и от представените с административна преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

 

Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0408936/ 21.06.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на О.Х.Т. – управител на „РОСИ КАР“ ООД, на 21.06.2019г, в 15:05ч, е извършена проверка на търговски обект – автомивка „Point S” на самообслужване, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков”  № 59, стопанисвана от „РОСИ КАР“ ООД. При проверката била извършена контролна покупка на услуга от Г.С.Г.– проверяващ, преди легитимация, платена в брой, чрез пускане на монета от 0.50лв. в автомат за самообслужване за услуга – почистване с прахосмукачка. Посочено е че продажбата е визуализирана под № 004839/ 21.06.2019г. на фискално устройство ФУВАС с инд. № ZK 124557, но не е отпечатан фискален бон от устройството за самообслужване.  При проверката не е установена разлика в касовата наличност.

 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „РОСИ КАР“ ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – автомивка „Point S” на самообслужване, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков”  № 59, стопанисвана от „РОСИ КАР“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 2 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 21.06.2019г., в 16:00ч, на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка „Point S” на самообслужване, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков”  № 59, стопанисвана от „РОСИ КАР“ ООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на наредбата, като не е въвело в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. В хода на проверката била извършена контролна покупка на услуга – почистване с прахосмукачка на стойност 0.50 лева, платени в брой чрез монета в автомат за самообслужване от Г.С.Г.– проверяващ орган по приходите, преди легитимация. За извършената контролна покупка не е бил отпечатан фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство. Установено е, че за извършваните продажби на услуги в обекта с апарат за самообслужване не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, така както изисква чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.  Сочи се че в автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд. № ZK 124557 и ИН на ФП 50160030, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител, а същото е такова по см. на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0408936/ 21.06.2019г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „РОСИ КАР“ ООД, не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Извършеното нарушение на чл.3, ал.9 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „РОСИ КАР“ ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – автомивка „Point S” на самообслужване, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Никола Петков”  № 59, стопанисвана от „РОСИ КАР“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 2 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при изложени в ЗНПАМ № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.

 

На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено и предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със следното: 1. Необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защити особено важен държавен интерес, а именно – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен характер и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Обосновано е, че с оглед големината на търговския обект – /около 100 кв.м с 4 клетки за измиване на автомобили и с 3 места за почистване с прахосмукачка/; местоположението му – на оживен булевард в близост да „Парк Мол” Стара Загора с потенциално много клиенти, както и вида на предлаганата услуга – измиване и почистване на автомобили, ниската цена на услугата, която я превръща конкурентна и търсена, следва извода, че с това си поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не предоставя на клиентите си съответен документ за продажба. Сочи се, че неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба, засяга важни държавни интереси, свързани и със защитата на правата на потребителите, като превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а оттам и за обществото, е именно разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. Формулиран е извод, че констатираното в проверявания обект нарушение, засяга важни държавни интереси, свързани с начина на отчитане на приходите от задължените лица, поради което е налице защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл. 60, ал.1 от АПК, който представлява основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на административния акт за налагане на ПАМ. Необходимостта от предварително изпълнение се свързва с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността от извършване на нови нарушения. Сочи се и че предварителното изпълнение се налага предвид възможността да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта, както и за да не бъде затруднена реализацията на преследваната с мярката цел по превъзпитаване на поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика.

 

При така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:

 

На оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Възприемайки установеното нарушение на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г. принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.

 

Съгласно  чл. 188 от ЗДДС наложената принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане, както е в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60 ал.1 от АПК.  За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази налице ли е някое от основанията, включени в хипотезата на 60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

 

В случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК регламентира като материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и на наложената с нея принудителната административна мярка.

 

На първо място оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ не съответства на изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – не е обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска, още по-малко наличието на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения, на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с вероятността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на мярката, респ. че от закъснението на изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не изпълняват изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на някоя от законово регламентираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. При условие, че единствените конкретни факти, на които се основава административното решение за издаване на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, са за: 1. извършена контролна покупка на услуга – почистване с прахосмукачка на стойност 0.50 лева, платени в брой чрез монета в автомат за самообслужване, за която продажба не е бил отпечатан на хартиен носител фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, при визуализиране на фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплей, без да се издава хартиен документ; 2. местоположението и големината на търговския обект и 3. вида и стойността на предлаганите услуги, не става ясно как точно тези факти обосновават особено важния държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди.

 

Въз основа на представените по делото документи, съдът приема, че не е доказано и съществуването на възприетите от административния орган  материално правни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните съображения:

 

Превантивният характер на ПАМ, противно на приетото от решаващия административен орган, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка и са предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На следващо място целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва, да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната цел. Следва да се отбележи че законодателят не презумира наличието на особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя допускането на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК. Защитата на обществения интерес, който се засяга от поведението на търговеца, се осигурява от предвидената и наложена принудителната административна мярка, включително чрез продължителността на срока, за който е наложена.

В случая, освен че посочената като цел за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, се смесва с целта на самата принудителна административна мярка, имаща преустановителен и превантивен характер, не е доказано и наличието на която и да е било от материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК. Нуждата от допускане на предварителното изпълнение на Заповед № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г., се свързва с необходимостта от защита на особено важен държавен интерес, а именно – „спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения“. При условие, че нарушението, във връзка с извършването на което е наложена ПАМ, е за неотпечатване на фискален бон на хартиен носител от въведеното в експлоатация фискално устройство, за осъществявани продажби на услуги в обекта с апарат за самообслужване, като  фискалното устройство е такова по см. на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ - фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, нито е обосновано, нито е доказано по какъв начин и с какво ще бъде засегнат соченият особено важен държавен интерес в конкретния случай. Очевидно е, доколкото това нарушение не се отразява върху законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице и при липсата на констатирана неотчетена с фискалното устройство касова наличност, фискалният интерес на държавата /от гл.т на правилната преценка на дейността по регистриране и отчитане на продажбите и правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи, съответно и размера на публичните му задължения/, не е нито накърнен, нито дори застрашен, за да обуслови разпореждане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ при прилагането на тази хипотеза на чл.60, ал.1 от АПК. Предвид констатацията на проверяващите, че осъществяваните в обекта продажби на услуги се регистрират и съотв. отчитат от фискалното устройство, като единствено не се отпечатва фискален бон на хартиен носител и при липсва на каквито и да е било данни дори и като индиция, че установената организация на дейността и начина на отчетността на търговеца е насочена или предполага укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане,  недоказано се явява и приетото от административния орган, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди – при отчитането на реализираните приходи чрез фискалното устройство няма пречка да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци от реализирани приходи. В този смисъл абсолютно необоснована и недоказана е дори вероятността от настъпването на вреди за републиканския бюджет, още по малко значителни и трудно поправими такива. Немотивирано и недоказано е и третото сочено основание за допускането на предварителното изпълнение на ПАМ - че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. Всъщност всички изложени съображения досежно наличието на хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК, се явяват необосновани дори и само от продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. След като преценката на правоприлагащият административен орган е била, че защитата на обществения интерес може да бъде осигурена и съотв. че превантивната цел на ПАМ, вкл. от гл.т на коригиране поведението на търговеца, може да бъде постигната при прилагане на ограничението за такъв кратък срок, не може да се приеме, че е налице защитим интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК, обуславящ предварителното изпълнение на ПАМ.  

 

Фактическата и доказателствена необоснованост на разпореденото предварителното изпълнение на наложената ПАМ, обуславя извод и за неговата несъразмерност, в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С отмяната на разпореждането за допускане предварителното изпълнение на ПАМ, спирането на изпълнение на това разпореждане се явява лишено от предмет. Това е така, тъй като с отмяната на предварителното изпълнение не съществува изпълнително основание и съотв. е недопустимо след отмяната му да се постановява и спиране. А и по аргумент от чл. 233, ал. 1 от АПК, частната жалба срещу определението за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение, не спира изпълнението на определението.  

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Националната агенция за приходите – София следва да бъде осъдена да заплати на „РОСИ КАР“ ООД сумата от 50 лева, представляваща внесена държавна такса.

 

Водим от гореизложеното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „РОСИ КАР“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 77, ет.1, представлявано от управителя О.Х.Т.,  разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-377-0408936 от 28.06.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – София, да заплати на  „РОСИ КАР“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 77, ет.1, ЕИК 202041738, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: