О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                    № 291       11.07.2019г.       град Стара Загора

 

 

           Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар                                                                                                         и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    частно административно дело № 484 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производство е по реда на чл. чл. 60, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Козница“ № 8, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Б.И.Ч., против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, по съображения за неговата необоснованост и недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие. Жалбоподателят поддържа, че мотивите за разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, се свеждат до презумиране наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК винаги, когато са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, без да са посочени конкретни фактически съображения за необходимостта в случая от това предварително изпълнение. Твърди, че абсолютно немотивирано е прието, че неиздаването на фискален касов бон на хартиен носител за извършената продажба на услуга на стойност 1.00лв., накърнява съществено важни държавни и обществени интереси и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. С подробно изложени в жалбата съображения за липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, е направено искане да бъде отменено предварителното изпълнение на наложена принудителна административна мярка, като бъде постановено и спиране изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.  

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив  в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни съображения.

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60, ал.5 от АПК, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

От приложените към жалбата и от представените с административна преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

 

Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0023623/ 24.06.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, на 24.06.2019г. е извършена проверка на търговски обект – автомивка, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро“, стопанисвана от „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД. При проверката била извършена контролна покупка на услуга на стойност 1.00лв. за 1бр. жетон, който покрива използване на водоструйка за 2.5 минути, платена в брой. Посочено е, че продажбата е визуализирана под № 037229/ 24.06.2019г. на фискално устройство ФУВАС с инд. № ZK 121736, в което се поставят монетите, но не е отпечатан фискален бон - от устройството не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, а се визуализира на екран номер на електронен касов бон.

 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – автомивка, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро“ на територията на бензиностанция „ЕКО“, стопанисвана от „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 2 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 24.06.2019г., в 15:00ч, на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро“, стопанисвана от „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на наредбата, като не е въвело в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. В хода на проверката била извършена контролна покупка на услуга – използване на водоструйка на стойност 1.00 лева, платена в брой чрез закупуване на 1 бр. жетон на стойност 1.00лв., който жетон се поставя в автомат за самообслужване. За извършената контролна покупка не е бил издаден хартиен фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство. Установено е, че за извършваните продажби на услуги в обекта с апарат за самообслужване не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, така както изисква чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.  Сочи се че в автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд. № ZK 121736 и ИН на ФП 50150654, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител, а същото е такова по см. на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на екран, без да се издава хартиен документ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0023623/ 24.06.2019г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД, не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.9 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – автомивка, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Бачо Киро“, стопанисвана от „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 2 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при изложени в ЗНПАМ № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.

 

На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено и предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Допуснатото предварително изпълнение е мотивирано със следното: 1. Необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защити особено важен държавен интерес, а именно – спазването на фискалната дисциплина и осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и за спазване на реда относно отчитането на извършените продажби и тяхната регистрация; 2. Съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен характер и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Сочи се, че от събраните данни се налага извод, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение се свързва с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в отчитането на извършените продажби и тяхната регистрация и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността от неотчитане на приходите, както и допускане на други нарушения на действащото законодателство. Сочи се и че предварителното изпълнение се налага предвид възможността да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта, както и за да не бъде затруднена реализацията на преследваната с мярката цел по превъзпитаване на поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика. Съображенията, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, се свързват с възможността за съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект, като нарушението препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.   

 

При така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:

 

На оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Възприемайки установеното нарушение на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г. принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.

 

Съгласно  чл. 188 от ЗДДС наложената принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане, както е в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60 ал.1 от АПК.  За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази налице ли е някое от основанията, включени в хипотезата на 60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

 

В случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК регламентира като материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и на наложената с нея принудителната административна мярка.

 

На първо място оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ не съответства на изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – не е обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска, още по-малко наличието на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения, на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с вероятността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на мярката, респ. че от закъснението на изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не изпълняват изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на някоя от законово регламентираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. При условие, че единственият конкретен факт, на който се основава административното решение за издаване на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, е за извършена контролна покупка на услуга – използване на водоструйка, на стойност 1.00лв., платена в брой чрез закупуването на 1 бр. жетон на стойност 1.00лв. за автомат за самообслужване, за която продажба не е бил отпечатан на хартиен носител фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, при визуализиране на фискалния бон, регистриращ продажбата на екран, не става ясно как точно този факт обосновава особено важния държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди.

 

Въз основа на представените по делото документи, съдът приема, че не е доказано и съществуването на възприетите от административния орган  материално правни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните съображения:

 

Превантивният характер на ПАМ, противно на приетото от решаващия административен орган, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка и са предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На следващо място целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната цел. Следва да се отбележи че законодателят не презумира наличието на особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя допускането на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК. Защитата на обществения интерес, който се засяга от поведението на търговеца, се осигурява от предвидената и наложена принудителната административна мярка, включително чрез продължителността на срока, за който е наложена.

В случая, освен че посочената като цел за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, се смесва с целта на самата принудителна административна мярка, имаща преустановителен и превантивен характер, не е доказано и наличието на която и да е било от материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК. Нуждата от допускане на предварителното изпълнение на Заповед № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г., се свързва с необходимостта от защита на особено важен държавен интерес, а именно – „спазването на фискалната дисциплина и осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на използваното фискално устройство и за спазване на реда относно отчитането на извършените продажби и тяхната регистрация“. При условие, че нарушението, във връзка с извършването на което е наложена ПАМ, е за неиздаването на фискален касов бон на хартиен носител /неотпечатване на фискален бон на хартиен носител от въведеното в експлоатация фискално устройство/, за осъществявани продажби на услуги в обекта с апарат за самообслужване, като  фискалното устройство е такова по см. на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ - фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на екран, без да се издава хартиен документ, нито е обосновано, нито е доказано по какъв начин и с какво ще бъде засегнат соченият особено важен държавен интерес в конкретния случай. Доколкото това нарушение не се отразява върху законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице и при липсата на констатирана неотчетена с фискалното устройство касова наличност, очевидно е, че фискалният интерес на държавата /от гл.т на правилната преценка на дейността по регистриране и отчитане на продажбите и правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи, съответно и размера на публичните му задължения/, не е нито накърнен, нито дори застрашен, за да обуслови разпореждане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ при прилагането на тази хипотеза на чл.60, ал.1 от АПК. Предвид констатацията на проверяващите, че осъществяваните в обекта продажби на услуги се регистрират и съотв. отчитат от фискалното устройство /визуализиран на екран номер на електронен касов бон/, като единствено не се отпечатва фискален бон на хартиен носител и при липса на каквито и да е било данни дори и като индиция, че установената организация на дейността и начина на отчетността на търговеца е насочена или предполага укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане, недоказано се явява и приетото от административния орган, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди – при отчитането на реализираните приходи чрез фискалното устройство няма пречка да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци от реализирани приходи. В този смисъл абсолютно необоснована и недоказана е дори вероятността от настъпването на вреди за републиканския бюджет, още по малко значителни и трудно поправими такива. Неподкрепени с каквито и да е било фактически констатации и доказателства са съображенията „за изградено поведение на търговеца към действие в нарушение на закона“ и „за липса на промяна в поведението на лицето, насочено към неспазване на данъчното законодателство“ и „че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане“, поради което немотивирано и недоказано е и третото сочено основание за допускането на предварителното изпълнение на ПАМ - че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено.

Всъщност всички изложени съображения досежно наличието на хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК, се явяват необосновани дори и само от гл. т на продължителността на срока, за който е наложена ПАМ – два дни. След като преценката на правоприлагащият административен орган е била, че защитата на обществения интерес може да бъде осигурена и съотв. че превантивната цел на ПАМ, вкл. от гл.т на коригиране поведението на търговеца, може да бъде постигната при прилагане на ограничението за такъв кратък срок, не може да се приеме, че е налице защитим интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК, обуславящ предварителното изпълнение на ПАМ.  

 

Фактическата и доказателствена необоснованост на разпореденото предварителното изпълнение на наложената ПАМ, обуславя извод и за неговата несъразмерност, в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С отмяната на разпореждането за допускане предварителното изпълнение на ПАМ, спирането на изпълнение на това разпореждане се явява лишено от предмет. Това е така, тъй като с отмяната на предварителното изпълнение не съществува изпълнително основание и съотв. е недопустимо след отмяната му да се постановява и спиране. А и по аргумент от чл. 233, ал. 1 от АПК, частната жалба срещу определението за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение, не спира изпълнението на определението.  

 

Водим от гореизложеното, съдът 

 

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „EС ЕН СТАЙЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Козница“ № 8, представлявано от Б.И.Ч., разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-396-0023623 от 04.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: