О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 322 07.08.2019г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 533 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ц.И.Т. ***, във връзка с издадено
от Кмета на гр. Шипка Удостоверение за наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г. Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 5422/ 19.07.2019г. по
адм. дело № 6707/ 2019г. по описа на Административен съд – София – град.
В жалбата се твърди, че по искане Ц.И.Т. е издадено
Удостоверение за наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г., с което е удостоверено,
че жалбоподателката е единствен наследник по закон на покойния й съпруг Стивън
Г Л Т.. Съпругът й е бил гражданин на Канада и съгласно канадското
законодателство съдът е органът, който определя кои са наследниците на починало
лице, поради което издаденото й удостоверение за наследници не легитимирало
жалбоподателката пред съответните канадски органи и институции, в това число
пред съдилищата в Торонто, Канада, като наследник на покойния й съпруг. С оглед
на което и за упражняване на наследствените си права в Канада, е направено
искане Удостоверение за наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г., издадено от
Кмета на гр. Шипка, да бъде потвърдено от съда като валидно и законосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима,
по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде
упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят
и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
разпоредбите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, две от предпоставките за възникване и
съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на съдебно
оспорване и правен интерес от обжалването. Тези процесуални предпоставки са от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
На съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК подлежат административните актове
/индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от
приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по
отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол
за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода
на нейното осъществяване актове. Съответно задължително условие, обуславящо
правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на “засягане”
на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва.
Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта
материалноправни последици са неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата
правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от
акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи
субективни права или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни
задължения.
Съгласно
разпоредбата на чл.24 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, въз основа
на регистъра на населението общинската администрация издава удостоверения, като
редът за издаване и образците на удостоверенията се утвърждават с Наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието. В Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, е регламентирано, че въз основа на регистъра на населението от
кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях
длъжностни лица от общинската администрация, се издават удостоверения по
утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона
за гражданската регистрация, като удостоверение за наследници се
издава за удостоверяване на
наследниците по закон на починало лице /чл.2, чл.3 и чл.9 от Наредбата/.
Искането
за издаване на удостоверение за наследници е искане за извършване на
административна услуга по см. на § 1, т. 2 от ДР на
Закон за администрацията и се свързва с издаването на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР на удостоверителен
административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение в
резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в същите
наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт. С
оглед на което удостоверението за наследници е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 3 от АПК, като по аргумент от чл.107
от ЗГР, на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК
обаче подлежи единствено отказът за издаване на такъв документ.
В случая по заявеното от
жалбоподателката искане вх. № 40 от 20.04.2018г., от Кмета на гр. Шипка е
издадено Удостоверение за наследници с
изх. № 143/ 09.11.2018г., в което като единствен наследник по закон починалото
лице - Стивън Г Л Т., е посочена неговата съпруга – Ц.Т.. С произнасянето на административния орган и с
издаването на заявения удостоверителен административен акт, очевидно искането на
Цв. Т. е изцяло удовлетворено и за нея липсва правен интерес /в посочения
по-горе смисъл/ от подаването на жалба, вкл. с искане за постановяване на
съдебен акт за „потвърждаване на издаденото удостоверение за наследници като
валидно и законосъобразно“. Такъв правен интерес не може да бъде обоснован и с
твърдението, че издаденото й Удостоверение за
наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г. от Кмета на гр. Шипка „не я
легитимирало пред съответните канадски органи и институции, в това число пред
съдилищата в Торонто, Канада, като наследник на покойния й съпруг“, тъй като
съгласно канадското законодателство съдът е органът, който определя кои са
наследниците на починалото лице. Правният интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на оспорването на административни актове, е
определен със законовата норма на чл.147, ал.1 във вр. с чл.15 от АПК и се
свързва с наличието на неблагоприятно засягане /застрашаване или нарушаване/ на
права, свободи и законни интереси от материалноправните последици на акта,
който се обжалва или когато този акт поражда задължения. В случая, както беше
посочено, издаденото по искане на Ц.Т. Удостоверение
за наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г., няма такива правни последици за
лицето. Ето защо само по себе си обстоятелството, че издаденото на
жалбоподателката удостоверение за наследници, не е достатъчно „да упражни
правото си на единствен наследник“ на починалия й съпруг – канадски гражданин и
да „получи достъп до съответните негови активи от наследственото му имущество в
Канада“, не може да бъде основание за постановяване на съдебен акт в искания от
жалбоподателката смисъл. Следва да се отбележи, че по реда на
съдебно-административния контрол по АПК, съдържанието на издаденото въз основа
на регистрите на населението удостоверение за наследници, като официален
удостоверителен документ, нито може да бъде оспорвано, нито истинността/верността
му (от гл.т на съответствието на удостовереното с действителното фактическо и
правно положение), може да бъде потвърждавана по този ред и от административен
съд – това е извън предметния обхват на съдебния контрол по реда на АПК и на
определените в чл.128 от АПК като подведомствени на административните съдилища
дела.
Предвид изложеното съдът намира че оспорването,
като направено против акт, който не
подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК и
при липса на правен интерес за жалбоподателката, е процесуално недопустимо,
поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото
– прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Ц.И.Т. ***, с искане да бъде потвърдено като валидно и законосъобразно
Удостоверение за наследници с изх. № 143/ 09.11.2018г., издадено от Кмета на
гр. Шипка, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 533/ 2019г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: