О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№340 гр. Стара Загора 22.08.2019 год.

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

при участието на секретаря........................., като разгледа адм. дело №555 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от М.И.С. ***, против Решение №254/17.07.2019 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год., издадено от Т. Т. – публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело №24150004339/2015 год., с което жалбата е оставена без разглеждане като просрочена.

С жалбата се твърди, че постановлението е получено на 28.06.2019 год., респективно срокът за подаване на жалба изтича на 06 юли 2019 год. Тъй като това е събота и неработен ден, то срокът за депозиране на жалбата изтича в първия работен ден след това, а именно 08.07.2019 год.. Направено е искане за отмяна на решението изцяло и да се върне делото като преписка на административният орган за произнасяне по същество на депозираната жалба.

Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалният си представител гл. юрисконсулт Т. Т. – Л., изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год., издадено от Т. Т. – публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело №24150004339/2015 год., е наложен запор върху наличните и постъпващите суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на М.И.С., находящи се в Райфайзен банк за сумата от 2374.37 лв.. Постановлението е било изпратено по пощата с препоръчана пратка на длъжника - жалбоподател и получено на 26.06.2019 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне (копие на л. 15 от делото, на гърба и оригинал – лист 20).

С жалба вх. №14421/08.07.2019 год. жалбоподателят е обжалвал пред Директора на ТД на НАП Пловдив Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год. (видно от поставеното клеймо върху приложения по делото пощенски плик, жалбата била подадена на 05.07.2019 год. по пощата). Всъщност тази дата е посочена както в самата жалба, така и на пощенското клеймо, и е възприета от ответника по делото.

С Решение №254/17.07.2019 год. и на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без разглеждане жалба с вх. №14421/08.07.2019 год., подадена от М.И.С. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год. като просрочена. Решението било връчено на 24.07.2019 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 10 от делото), а жалбата срещу него е изпратена на 26.07.2019 год..

При така изяснена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правният спор по настоящото дело е относно законосъобразността на Решение №254/17.07.2019 год., с което на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без разглеждане жалба с вх. №14421/08.07.2019 год., подадена от М.И.С. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год., като просрочена.

Ето защо Съдът намира жалбата срещу Решение №254/17.07.2019 год. на Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването, като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.147, ал.3 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Видно от представените под делото доказателства, същите безспорно установяват, че на 26.06.2019 год. жалбоподателят е получил Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год. (л. 20). В постановлението изрично е посочено, че на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, същото може да се обжалва в 7-дневен срок от получаването му пред Директора на ТД на НАП Пловдив.

При това фактическо положение, подадената едва на 05.07.2019 год. жалба от М.И.С. до Директора на ТД на НАП Пловдив против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С190024-022-0050418/18.06.2019 год., несъмнено е извършено извън срока, регламентиран в разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК и като такава се явява просрочена, поради което правилно е била оставена без разглеждане от горестоящия административен орган.

Предвид безспорността на установения момент на съобщаване на АУЗД на частния жалбоподателя, то срокът за неговото обжалване пред Директора на ТД на НАП Пловдив в конкретния случай е изтичал на 03.07.2019 год. - сряда, присъствен ден. Жалбата обаче е подадена по-късно, на 05.07.2019 год., което е след изтичане на максимално допустимия срок за обжалване. След като е подадена след изтичането на определения от закона срок за оспорване по административен ред на АУЗД, който административен ред е задължителен преди съдебния такъв, то жалбата правилно е преценена като просрочена, поради което и изцяло правилно същата е оставена без разглеждане на основание чл.147, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата е императивна. При наличие на посочената в нея предпоставка решаващият органът (при обвързана компетентност) следва да остави жалбата без разглеждане. На решаващият орган не е дадена възможност (оперативна самостоятелност) да преценява дали в хипотезата на просрочена жалба следва да се произнесе по валидността на оспорените с нея пред него актове.

Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество. Произнасяйки се в този смисъл, Директорът на ТД на НАП Пловдив, е постановил законосъобразен акт. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение със законните последици от това.

Съгласно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, а според чл. 88, ал. 3 от АПК, определението, с което Съдът се произнася по жалба против акт на по-горестоящ административен орган, с който е оставил без разглеждане жалба, адресирана до него, е окончателно.

Водим от горното и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С. ***, против Решение №254/17.07.2019 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

Определението е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: