О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№369 гр. Стара Загора 11.09.2019 год.

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

при участието на секретаря................................, като разгледа адм. дело №568 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на И.К.П. *** против Решение №1128 от 25.07.2019 год. на Общински съвет Казанлък по протокол №57 от същата дата, с което решение е взето решение за откриване на приватизация на недвижими имот, общинска собственост.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, и въз основа на извършена проверка на допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, намира, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес у жалбоподателят.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК / от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването.

С разпореждане от 19.08.2019 год. бе указано на жалбоподателят да обоснове правният си интерес и да заплати държавна такса. В указаният от съда срок, е постъпил отговор на И.К.П., към който е приложена квитанция за платена държавна такса и са изложени подробни аргументи за наличието на правен интерес, които съдът намира за неоснователни.

Съображенията за това са следните:

Видно от представените писмени доказателства, имота по отношение на който е взето решението на Общински съвет Казанлък, се намира в сграда, изградено по реда на ЗЖСК. По делото са представени доказателства за изграждането на сградата, прехвърлянето й в полза на учредената ЖСК от страна на ЗРНО „Шипка“, както и заповеди за разпределението на изградените апартаменти и протокол за такова разпределение.

Сградата е построена от ЖСК „Шипка” със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, регистрирана с решение №1864 от 24.07.1990 год. по ф. д. №1494/1990 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора. С Протокол №3 от 14.09.1990 год. е извършено разпределение на жилища, гаражи и избени помещения, като на С.Л.К.е разпределен апартамент №**, на ** етаж и гараж №**. С протокол от 02.06.2004 год., С.Л.К.е освободен като член-кооператор, а на негово място е приет жалбоподателя И.К.П..

На първо място съдът намира, че не е завършена процедурата по ЗЖСК, тъй като не е свикано общо събрание по реда на чл.35, ал.1 от ЗЖСК, което да приеме окончателната цена на имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Именно въз основа на този протокол, след влизането в сила на решението на общото събрание на ЖСК “Шипка“ и след представянето на необходимите документи, нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове. Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт, съгласно чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Въз основа на гореизложеното и липсата на представен нотариален акт от страна на жалбоподателя П., съдът намира, че същият не е собственик на апартамента и гаража, тъй като няма съставен нотариален акт за тези недвижими имоти.

Такъв нотариален акт няма и за процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.502.4998.1.31, а и същият не е разпределен от общото събрание на ЖСК“Шипка“, както и не е предмет на разпределение на представените заповеди на Директора на ЗРНО“Шипка“ №182/14.08.1989 год. за разпределението на апартаменти и заповед с нечетлив номер и дата за разпределение на гаражи. Липсата на такова решение за този обект в ЖСК, поставя под съмнение и дали същият е построен за нуждите на член-кооператорите на ЖСК или е бил предвиден за нуждите на ЗРНО“Шипка“. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЖСК, съгласно който жилищностроителната кооперация се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност. Законът не позволява изграждането на клуб в една жилищностроителна кооперация, който да е собственост на член-кооператорите. Несъмнено обаче същият е предмет на издаденото разрешение за строеж №140/19.11.1987 год. на Началник управление „Архитектура и благоустройство“ в Кметство Казанлък, окръг Стара Загора.

Към преписката е представен и акт за частна общинска собственост №3631 от 18.01.2019 год., в който като собственост на Община Казанлък е посочен и процесния самостоятелен обект в сграда.

Жалбата е подадена от И.К.П., който обаче не е собственик на процесния самостоятелен обект, и като такъв няма правен интерес от направеното оспорване. Такъв правен интерес не може да се извлече и от качеството му на член-кооператор на ЖСК“Шипка“. Това членство предполага правото му на изграждане и придобиване на собственост на разпределеният му апартамент и гараж, но не и право на собственост върху изграденият клуб. Такова право евентуално биха могли да претендират или ЖСК“Шипка“ или ЗРНО“Шипка“, но не и физическото лице И.К.П.. Същият няма представителна власт да представлява нито ЖСК“Шипка“, нито ЗРНО“Шипка“.

Липсата на правомерна и лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящия казус, правният интерес е обусловен, съгласно съображенията изложени в жалбата, поради наличието на вещноправен спор относно обявеният от Община Казанлък за приватизация недвижим имот, частна общинска собственост. В жалбата се оспорва качеството на собственик на Община Казанлък. Ако и да е налице някакъв спор за собственост, настоящият съдебен състав не е компетентен да го разреши и същият не е предмет на настоящето дело.

С оглед на гореизложеното и липсата на негативни последици за жалбоподателят, следващи от оспореното решение, съдът намира, че за И.П. липсва правен интерес от оспорването на заповедта.

Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка, задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. При положение, че оспореното решение на Общински съвет Казанлък, не рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не възниква процесуалното право на оспорване.

С оглед гореизложеното, жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По тези съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.П. *** против Решение №1128 от 25.07.2019 год. на Общински съвет Казанлък по протокол №57 от същата дата, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №568/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото, а на ответника и екземпляр от отговора на И.К.П. от 30.08.2019 год., ведно с приложените доказателства.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: