О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385 18.09.2019г. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осемнадесети септември 2019г.

в закрито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №569 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 147 ал.3 от ДОПК, образувано по жалбата на И.М.М. в качеството на наследник - син на М. М. Д., против Решение №35016/01.08.2019г., постановено от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с което на основание чл.107 ал.4 от ДОПК е оставена без разглеждане жалбата му с вх. №10-84-67/10.07.2019г. против Акт за установяване на задължение по декларация №35016/11.12.2013г. като просрочена. Жалба против Решение №35016/01.08.2019г. е подадена и от Д.В.Д. – съпруга на М. М. Д..

Жалбоподателя И.М.М. обжалва АУЗД №36016/11.12.2013г. в качеството си на наследник на задълженото лице М. М. Д.. АУЗД №35016/11.12.2013г. е връчен на 15.01.2014г., на М. И. А. в качеството й на тъща / майка на съпругата/ на адресата М. М. Д.. Основавайки се на този факт, решаващия орган оставя без разглеждане като просрочена жалбата на наследника срещу АУЗД №36016/11.12.2013г., подадена на 10.07.2019г.

В жалбата се твърди, че наследниците са научили за задълженията на починалият общ наследодател едва след неговата смърт. По тази причина за тях възниква правен интерес да обжалват АУЗД №35016/11.12.2013г., имащ за предмет данък върху моторно превозно средство, което е продадено от наследодателя им още през 2006г. Считат, че определените задължения за местен данък за данъчни периоди след 2006г. , а именно от 2007г. до 2013г. не са в тяхна тежест, и поради това, че купувачът е следвало да декларира придобиването на моторното превозно средство, а не продавача. Искат от съда да бъде отменено решение №35016/01.08.2019г.

Ответника – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора твърди, че АУЗД №35016/11.12.2013г. е бил връчен на 15.01.2014г. на адреса за кореспонденция на починалия М. М. ***, на М. И. А. –тъща с ЕГН **********, която се е задължила да му го предаде. Това нейно задължение е изрично посочено в разписката и удостоверено с подписа й. Актът не е обжалван в законоустановения и съобщен 14-дневен срок и е влязъл в сила на 30.01.2014г. Въпреки, че жалбоподателите не претендират нередовно връчване на АУЗД №35016/11.12.2013г., и по аргумент от чл.29 ал.7 от ДОПК, същият е връчен на пълнолетен член на домакинството на адресата, който се е задължил да му го предаде. В домакинството му, по смисъла на §1 т.2 от ДР на ДОПК се включват съпрузите, децата, лицата живеещи във фактическо съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В тази връзка се представят писмени доказателствени средства/ Удостоверение за постоянен адрес №141/26.08.2019г., Удостоверение за настоящ адрес №142/26.08.2019г. и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №62/26.09.2019г. От тези документи е видно, че М. И. А. е майка на Д.В.Д. / съпруга на М. М. Д./, както и че тя е пълнолетно лице, което има същия постоянен и настоящ адрес:***.2009г. Представено е и Удостоверение за постоянен адрес №143/11.09.2019г., от което е видно, че М. М. Д. има постоянен адрес: *** , считано от 17.12.2001г. С оглед на изложените факти за изпълнение на условието на чл. 29 ал.7 от ДОПК се иска от съда да бъде отхвърлена жалбата против Решение №35016/01.08.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при община Стара Загора, с която е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на И.М.М. против АУЗД №35016/11.12.2013г.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата на И.М.М. е допустима като подадена от адресата на неблагоприятното за него Решение №35016/01.08.2019г., на Началник отдел „МДТ“ при община Стара Загора и в рамките на 7-дневния срок от връчването, извършено на 05.08.2019г.

Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.29 ал.2 от ДОПК връчването се извършва от орган по приходите или от друг служител / връчител/. Като се има предвид, че АУЗД е издаден от старши инспектор по приходите – Д. Г., а лицето, извършило връчването е Г. С. К., се налага извод, че съобщението не е връчено от органа по приходите, а от друго лице в качеството му на връчител. Лицето, на което е извършено връчването е лице, имащо същият постоянен адрес ***, видно от Удостоверение за постоянен адрес №143/11.09.2019г. и Удостоверение за постоянен адрес № 141/26.08.2019г. Съгласно двете посочени удостоверения, постоянния адрес на Д. е регистриран на 17.12.2001г., а този на М. А. е регистриран на 08.05.2009г. Следователно към 15.01.2014г., на която дата е извършено връчването на АУЗД №35016/11.12.2013г., адреса за кореспонденция на Д., на който според чл. 29 ал.1 от ДОПК се връчват съобщенията, съвпада с адреса на неговата тъща – М. А.. Следователно А. е лице от втората група по чл. 29 ал.7 от ДОПК /пълнолетно, което живее на адреса и е съгласно да получи съобщението/, на което може да бъде извършено връчването, ако обаче е спазено условието на чл. 29 ал.1 от ДОПК. На лицата, изброени в чл. 29 ал.7 от ДОПК може да се връчи съобщение, само ако мястото на връчване е адреса за кореспонденция – в случая и това условие е изпълнено. След като АУЗД №35016/11.12.2013г. е връчено на неговия адресат, то за него е започнал да тече срок за обжалването му от деня, следващ датата на получаване т.е. от 16.01.2014г. Срокът е изтекъл докато адресата и наследодател на жалбоподателя е бил жив, поради което и правото на обжалване не е част от наследствената маса. За наследниците не възниква самостоятелно право да обжалват установените с влязъл в сила акт общински публични задължения на техния наследодател. Същите могат да упражнят правото на жалба, ако то е част от наследствената маса, но настоящия случай не е такъв, поради преклудиране на това право преди смъртта на неговия носител – адресата на АУЗД №35016/11.12.2013г. Момента, в който наследниците са узнали за неговите задължения няма правно значение към настоящия предмет на правен спор, а именно допустимостта на жалбата на И.М.М. против АУЗД№35016/11.12.2013г., който е редовно връчен на неговия адресат и е влязъл в сила с факта на изтичане на преклузивния срок за неговото оспорване. За наследниците на адресата на административния акт не възниква самостоятелно право на жалба, а същите могат да бъдат негови правоприемници, ако съществува към момента на откриване на наследството. Само за яснота – в жалбата не се оспорва редовността на връчването на оспорения акт за установяване на задължение по декларация, а се твърди, че от момента, в който наследниците са узнали, то за тях възниква и право на съдебна защита с изложени доводи по въпроса за дължимостта на данъка върху моторните превозни средства. Предмет на настоящото съдебно производство обаче е законосъобразността на извода на Началник отдел „МДТ“ за преклудирано право на жалба, който е обоснован и изведен при правилно приложение на правилата на чл.29 от ДОПК. Разписката е оформена съгласно изискванията на чл. 30 ал.1 и ал.2 от ДОПК, като спазени императивните изисквания на чл.29 от ДОПК относно мястото на връчване и лицето, на което може да бъде извършено.

Жалбоподателката Д.В.Д. няма право на жалба пред съд против Решение №35016/01.08.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора поради липса на правен интерес. Д.В.Д. не е подавала жалба против АУЗД №36016/11.12.2013г. в качеството си на наследник на задълженото лице М. М. Д., а с оспореното от нея Решение №35016/01.08.2019г. Началник отдел „МДТ“ при община Стара Загора се е произнесъл по въпроса за допустимостта на жалбата на И.М. Д.. Правото на Д.В.Д. да обжалва АУЗД №35016/11.12.2013г. не е било предмет на контрол от страна на ответника и с постановеното от решаващия орган оспореното решение не са засегнати нейни права и законни интереси. Следва да се каже, че всеки наследник отговаря за задълженията на наследодателя, съобразно собствения си дял, като извършените от един наследник действия по оспорването им не ползва и останалите наследници, доколкото никой не може да упражнява чужди права от свое име. Предвид, че Д.В.Д. не е била страна в административното производство, приключило с оспореното решение, не е негов адресат и за нея същото не поражда правни последици, и на основание чл. 159 т.1 от АПК вр. с §2 от ДОПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.147 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.М. против Решение №35016/01.08.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.В.Д. против Решение №35016/01.08.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните – Д.В.Д. и Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора.

Административен съдия: