О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 503

19.11.2019г., град Стара Загора

Старозагорският административен съд, VII състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Кр. КОСТОВА-ГРОЗЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева административно дело № 815 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.С.С. *** първоначално срещу Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион.

С Определение №255 от 20.06.2019г. на състав на този съд, оспорването е оставено без разглеждане, като недопустимо на осн. чл.159, т.1 от АПК и производството е прекратено. Против него е била подадена частна жалба пред ВАС, който с Определение №14358/28.10.2019г. е отменил акта на Адм.съд Стара Загора, като е върнал делото на ДРУГ състав на същия съд с указания жалбата да се остави без движение, за да се уточни ясно кой е предмета й.

В изпълнение на тези горестоящи указания, настоящият състав с разпореждане от закрито с.з. от 04.11.2019г. остави оспорването без движение, като даде указания на г-н С. в седемдневен срок ясно и безпротиворечиво да уточни дали обжалва заповед №ЗЛС-22/09.05.2019г. изцяло или я обжалва частично, като в този случай следва да посочи ясно кои точно части от нея оспорва. Съотв. на това уточнение следва жалбоподателят да изложи и конкретни доводи за незаконосъобразността на цялата заповед, ако тя се оспорва изцяло, евентуално на отделните й части, ако тя се оспорва частично, както и да съобрази петитума на жалбата си със заявения предмет на оспорването.

С молба, вх. рег. № 6124/18.11.2019г., подадена чрез пълномощник адв. Г., се сочи, че с т.2.1 от Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион било разпоредено при освобождаването на Д.С. от военна служба да му бъде изплатено обезщетение в размер на 5108,16лв. и в тази си част заповедта била незаконосъобразна, поради което се моли съда да постанови отмяната й.

На второ място се сочи, че тъй като в заповедта не било заповядано да се изплати на Д.С. и сумата за заместване на вакантна длъжност за осем месеца към датата на уволнението по см. на чл.216 от ЗОВСРБ и тази част на заповедта била незаконосъобразна и следвало да се отмени.

На трето място се твърди и че неправилно била определена сумата на обезщетението при предшестващото уволнение на г-н С., като в заключение се сочи, че заповедта, в частта й на уреждане на имуществените спорове, като последица на прекратяване на договора за военна служба, се явявала незаконосъобразна.

Съдът, като съобрази така направеното изрично уточнение на предмета на жалбата, подадена от Д.С. против Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион, сочещо на обжалване единствено в частта й, с която се разпорежда да се изплати полагаемо се парично обезщетение на осн. чл.227, ал.1-2 от ЗОВСРБ, т.е. т.2.2.1 от заповедта, намира че същата не подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като така повдигнатия спор е имуществен по своя характер и като такъв, не е подведомствен на административните съдилища.

Както и предходния състав на този съд правилно приема, АПК установява, че правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят, съотв. възпрепятстват процесуалната допустимост на съдебно-административното производство. Една от тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК/, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на акт, който да подлежи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

Заповед в частта й, която се декламира, че се оспорва /видно от изричната молба от 18.11.2019г./, а именно, с която се определят имуществените последици от разпоредено прекратяването на кадровата военна служба и съотв. се определя размер на дължимите се на военнослужещия различни обезщетения, вкл. това по чл.227 от ЗОВСРБ, практиката на административните съдилища и на ВАС единодушно определя, че тя няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК.

Също еднопосочно практиката приема, че в тази си част конкретният акт /макар и наименуван „заповед“/ урежда гражданско-правните последици от прекратяването на договора за военна служба, а правоотношенията по повод правото на парично обезщетение и неговия размер, вкл. и на други такива имуществени последици, са такива между равнопоставени страни по възникналото гражданско правоотношение. Възникването на каквито и да е спорове относно така определените размери на обезщетения, които се следват на военнослужещия, след прекратяването на неговата кадрова военна служба, следва да бъдат повдигани и съотв. разрешавани пред общите граждански съдилища, по общия исков ред, т.е. по реда на ГПК. В този смисъл вж. определение № 8983/22.06.2011 г. по адм. д. № 7173/2011 г.; определение №1402/27.01.2012 г. по адм. д. № 1287/2012 г.; определение № 1323/25.01.2012 г. по адм. д. № 90/2012 г.; определение № 11493/20.09.2012 г. по адм. д. № 11131/2012 г.; Определение № 11162 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2014 г., V о., Определение № 14116 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2016 г., V о.; определение № 1794 от 29.08.2019 г. на Адм.С - Бургас по адм. д. № 1627/2019 г.; определение № 4849 от 27.06.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 7116/2019 г. Не на последно място аналогично разрешение е дадено и в Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, т. 6.

С оглед на гореизложеното Съдът счита, че предявеното от Д.С. оспорване на Заповед № ЗЛС-22/ 09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък в частта й на т. 2.2.1 е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.С. ***, срещу Заповед № ЗЛС-22/09.05.2019г., издадена от Командира на 61 Самоходен артилерийски дивизион – гр. Казанлък, в частта й на т.2.2.1 като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №815/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

СЪДИЯ: