О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.Стара Загора, 30.04.2020г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на тридесети
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа адм.д. № 134
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Фондация „Гринберг” със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет.1, офис 1,
подадена чрез пълномощника й адв. И.Й.от АК – Пазарджик, срещу Наредба за
престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с
увреждания на територията на Община Павел баня, приета с Решение № 680 по
Протокол №42 от 29.04.2014г. на Общински съвет – Павел баня. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената Наредба, като приета при
допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че несъгласуването на нормативния акт с Агенцията за
хората с увреждания, която е следвало да даде задължително становище по проекта
на Наредбата, съгласно изискването на чл.8, т.4 от действалия към момента на
приемането й Закон за интеграция на хората с уврежданията, представлява
съществено процедурно нарушение. По тези съображения е направено искане за
отмяна на оспорената Наредба за престой и паркиране на превозни средства,
управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел
баня, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата -
Общински съвет – Павел баня, в подробно писмено становище от процесуалния му
представител – адв.Х. Петров, излага съображения за недопустимост на жалбата,
поради липса на правен интерес от оспорването. Алтернативно обосновава
неоснователност на жалбата, като претендира направените по делото разноски в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 360 лева.
Съдът намира, че подадената от Фондация „Гринберг”, гр.Пловдив
жалба срещу Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел баня, е
процесуално недопустима, по следните съображения:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. По аргумент от
посочената разпоредба, една от предпоставките за възникване и съществуване
правото на оспорване на подзаконов нормативен акт, от категорията на
абсолютните, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за
жалбоподателя от оспорването на акта.
В случая жалбоподателят Фондация
„Гринберг” обосновава правния си интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК за
оспорването на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с увреждания на територията на Община Павел баня със
съображения, че е регистриран като фондация, осъществяваща дейност като „организация
за хора с увреждания“ по смисъла на § 1, т.12 от ДР на Закона за хората с
увреждания, на които организации законът предоставял възможност да поемат
застъпническа роля от името на хора с увреждания и да защитават техните права и
интереси. В контекста на Решение № 5 от 17.04.2017г. на Конституционния съд на
РБългария и разрешението, дадено в ТР № 2 от 12.02.2010г. по тълк. дело №
4/2009г. на ОСС на ВАС, счита, че за фондацията е налице правен интерес за
обжалването на Наредбата, който интерес е личен /свързан с недопускането
съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се
до хората с увреждания/; пряк интерес
/евентуалната отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на законния
интерес на жалбоподателя от отстраняване от системата на действащото право на
незаконосъобразния подзаконов нормативен акт, касаещ хората с увреждания/, като
интересът бил и правен, с оглед регистрираните дейност и цели на фондацията, а
оспорването, като едно от средствата за постигането на целите й, било проявна
форма на допуснатото от закона „застъпничество” от името на хората с
уврежданията.
Според приетото
в Решение № 5/17.04.2007г. по конст. дело
№ 11/2006г. на Конституционния съд на РБългария, интересът от оспорване
на подзаконов нормативен акт следва да бъде правомерен, личен и обоснован, като
правото на оспорване на подзаконови административни актове за гражданите и
организациите възниква единствено при засягане или застрашаване на права,
свободи или законни интереси или обременяване със задължения. В този смисъл „засегнати“
по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са тези правни субекти, спрямо които
подзаконовият административен акт има действие, като задължително условие,
обуславящо правния им интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието
на пряко и непосредствено засягане
/съотв. възможност за засягане/ на лични техни права и/или на защитени
от правото интереси от акта, който се оспорва или когато от него се пораждат
задължения. Правото на жалба принадлежи на това лице, за което
материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко и непосредствено
засягат негативно неговата правна сфера. А неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения, като за да има пряк интерес за
оспорващия е необходимо с отмяната на обжалвания нормативен административен акт
непосредствено да се отстрани настъпилата или предполагаема щета от неговото
изпълнение и да е налице действително и незабавно удовлетворяване на
оспорващия.
Безспорно
е и че съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010г.
по тълк. дело № 4/2009г. на ВАС, съсловните (браншовите) организации и другите
юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни
актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и
целите, за които са създадени. Съгласно приложената към жалбата справка от ТР и
регистър на ЮЛНЦ, Фондация „Гринберг“ се създава и ще осъществява дейност като
„Организация за хора с увреждания“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за
хората с увреждания и целта й е да предоставя правна помощ на хора с увреждания
и да поема застъпническа роля от тяхно име и в защита на правата им. Като
средства за постигане на целта са посочени: мониторинг върху действащата
нормативна уредба, отнасяща се до хората с увреждания; съдебно оспорване на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с
увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт;
образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати
права на хора с увреждания. Именно с регистрираните цели на фондацията и
средствата за тяхното постигане жалбоподателят обосновава твърдението за наличието
на личен и пряк интерес за оспорването на Наредба за престой и паркиране на
превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията
на Община Павел баня, от гледна точка на застъпническата роля на фондацията в
полза на хората с увреждания, изразяваща се включително и в недопускане
съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, касаещи
хората с увреждания.
Горепосочените цели на фондацията обаче, сами по себе си не пораждат правен
интерес от оспорването на всички подзаконови административни актове, касаещи
хората с увреждания, а е необходимо установяване на пряко и непосредствено
засягане на обществения интерес за всеки един конкретен случай, в какъвто смисъл
е и трайната съдебна практика /Решение № 15418 от 13.11.2019г. по адм. дело №
9291/2019г. по описа на ВАС; Определение № 5150 от 08.04.2019г. по адм. дело №
2846/2019г. по описа на ВАС; Определение № 1669 от 07.02.2019г. по адм. дело №
41/2019г. по описа на ВАС; Решение № 1340/ 31.01.2019г. по адм. дело № 9512/
2017г. по описа на ВАС; Решение № 9659 от 13.07.2018г. по адм. дело №
13649/2017г. по описа на ВАС; Решение №
11514 от 29.07.2019г. по адм. дело № 14120/2017г. по описа на ВАС и др. /. Ако
се приеме, че посочените цели и предмет на дейност на фондацията са достатъчни,
за да обосноват правния й интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов
нормативен акт, за който прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до
автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, в противоречие с изискванията на
чл.186, ал.1 от АПК. Преценката дали фондацията има правен интерес от
оспорването или не, произтича не от буквално определения предмет на дейност, а
от сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт и дали
именно от тази гледна точка може да се приеме, че са засегнати права или
законни интереси на юридическото лице с нестопанска цел. Именно от засягането
или от възможността за такова произтича и правото на жалба. Липсата на правен
интерес не може да бъде преодоляна с предмета на дейност и целите на сдружението и посочените средства за
постигането им, като не освобождава съда от преценката му за наличието на тази
задължителна процесуална предпоставка за образуване на всяко едно съдебно
производство. Освен това, наличието на правен интерес от оспорване на
административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл.120,
ал.2 от Конституцията на РБългария. При липса на правен интерес за оспорващия,
обжалването ще загуби функциите и целта, които чл.120, ал.2 от КРБ му придава и
ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на
администрацията в надзор за законност от страна на гражданите и юридическите
лица - правомощие, предоставено с Конституцията на РБългария единствено на
прокуратурата. В мотивите на решението на КС, на което се позовава
жалбоподателя /Решение № 5 от 17.04.2007г. по конст. дело № 11/ 2006г./, с
което е отхвърлено искането за установяване противоконституционността на разпоредбата
на чл.186, ал.1 от АПК, е посочено, че
легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и
юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска
Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, като в това
отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.120, ал.2 от
основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки
всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато
ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. Сочи се в същото
решение, че правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови
административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква
единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси
или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат
защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на
други граждани.
В случая жалбоподателят не установява изискуемото се пряко и непосредствено
засягане на негови права или законни интереси, доколкото оспореният подзаконов
нормативен акт не препятства по никакъв начин осъществяваната от фондацията
дейност, нито засяга обществен интерес, свързан с целите на фондацията –
предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и застъпническа роля от тяхно
име и в защита на правата им. При липсата на въведени от оспорващия конкретни
доводи, че фондацията е или за бъдеще ще бъде засегната от обжалваната Наредба
или от отделни нейни разпоредби, недоказано се явява наличието на пряк и личен
интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, който както беше посочено, се
свързва с хипотезата, когато обжалваният нормативен акт непосредствено засяга
правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на
негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения
за него.
По изложените съображения
съдът приема, че за жалбоподателя Фондация „Гринберг”, гр.Пловдив, не е налице
правен интерес от оспорването на Наредба за престой и паркиране на превозни
средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на Община
Павел баня и съответно активна процесуална легитимация, като абсолютна
предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно
производство. С оглед на което оспорването следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски по делото от
страна на ответника, чрез пълномощника му, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.143 от АПК са
определени следните субекти на правото на разноски: I. жалбоподателят, когато
съдът отмени обжалваният акт или органът оттегли оспорения административен акт
– ал.1 и ал.2; II. страната, за която административният акт е благоприятен –
когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3;
III. другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят
оттегли жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда в хипотезата на
прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 от АПК жалбоподателят
да дължи разноски на ответника. Разпоредбите на чл.143,
ал.3 и ал.4 от АПК ограничават дължимостта на разноски, направени от ответника
само в хипотезата, при която съдът е отхвърлил оспорването или подателят е
оттеглил жалбата си, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл искането на
ответника по делото за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК, Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Гринберг” със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет.1, офис 1, срещу Наредба за престой и
паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на
територията на Община Павел баня, приета с Решение № 680 по Протокол №42 от
29.04.2014г. на Общински съвет – Павел баня, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по делото за присъждане на разноски, като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 134/2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд
Стара Загора, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.