Разпореждане по Административно дело 376/2019г.

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 263

гр.Стара Загора, 19.06.2019г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, I състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 376 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от К.С.К.,*** с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия от администрацията на Затвора Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, изразяващи се в изпълнение на наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху паричните суми, постъпващи по личната му партида в Затвора Стара Загора. В исковата молба се твърди, че тези незаконосъобразни действия от органите по изпълнение на наказанието поставят ищеца в неблагоприятни условия, пораждащи в него чувство на страх за физическото и психическото му здраве, незащитеност от страна на върховенството на закона, унизително отношение и срам от липсата на средства. Според ищеца поради вероятно неоспорване на задължението и на основание чл.508, ал.3 от ГПК от месец март 2019г. паричните средства, изпращани му от негови роднини и близки като помощ за задоволяване на личните му нужди, не достигат до него и той няма възможност за елементарна лична хигиена, защото нужните за това средства – паста за зъби, тоалетен сапун, тоалетна хартия, крем за бръснене, клечки за уши и др., може да си закупи единствено от затворническа лафка. Твърди, че тези вещи не може да получи като пратка при свиждане, а и не му се предоставят безвъзмездно такива от администрацията на Затвора. Сочи, че силно са ограничени социалните му контакти с роднини и близки, тъй като не може да си закупи и да ползва фонокарта за телефонни разговори. Счита, че така постановеното запорно съобщение не кореспондира и е в разрез с разпоредбите на ГПК. Обосновава, че нито по служебен път, нито по собствена воля е декларирал отказ от закрилата на чл.446 ГПК, според смисъла на чл.447 ГПК. Моли съда да постанови прекратяване на действията на затворническата администрация.

В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично и с адвокат С.С., назначен като процесуален представител по реда на Закона за правната помощ. Поддържа искането си, като в допълнително депозирани от процесуалния представител молби се позовава на нормите на чл.78, ап.3, изр.1 от ЗИНЗС, чл.57, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), чл. 446, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че удържаните от лишения от свобода суми имат характер на несеквестируем доход и са обвързани с размера на минималната работна заплата /МРЗ/, като с оглед на посочените законови текстове и ТР се счита за недопустимо да се удържат суми по наложения запор, особено ако нетната сума за получаване от лишения от свобода е под размера на МРЗ за страната ни. Обстоятелството, че в случая се касае за несеквестируем доход се аргументира и с писмо изх.№3455/16.03.2019г. на Омбудсмана на Република България и Доклад на национален превантивен механизъм за извършена проверка в Затвори на територията на Република България, според които при допуснати запори по преводи от близки и роднини свързани с издръжката на лишените от свобода следва да се прилага разпоредбата на чл.508, ал.1, т.1 от ГПК и да се отказва искания превод от администрацията на затвора, тъй като този доход е несеквестируем по смисъла на чл.446а ГПК. Излагат се доводи, че в случая е следвало след получаване на запорното съобщение от ДСИ администрацията на ответника да посочи в писмо до ДСИ на основание чл.508, ал.1, т.1 ГПК, че не признава основателността на вземането, тъй като получаваните от жалбоподателя суми представляват несеквестируем минимум и не може да бъдат извършвани удръжки поради тази причина. При липса на представено писмо на администрацията на ответника до ДСИ с посоченото съдържание, както и на данни в тази насока от други документи по делото, обосновава нарушение на нормата на чл.3 от ЗИНЗС, както и на принципите за пропорционалност и съразмерност по АПК, с оглед предназначението на паричните средства, върху които е наложен запор от ДСИ по личната партида на ищеца, и които са удържани по изпълнителното дело, за задоволяване на основни ежедневни житейски потребности. По посочените съображения се иска прекратяване на незаконосъобразните действия на администрацията на Затвора Стара Загора.

Ответникът – Началник на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва исковата молба като недопустима, тъй като очертаният предмет на спора не е във връзка с действия, посочени като нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, които да се разглеждат по реда на чл.276 от този закон, поради което за лицето липсва пряк и непосредствен интерес от водене на настоящото дело. Алтернативно оспорва молбата като неоснователна. Обосновава, че затворническата администрацията, респективно Началникът на Затвора, нямат право да преценят дали е основателен или неоснователен наложения запор, а при изпълнението му се съобразяват единствено с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, какъвто не е конкретният случай. Ищецът е бездействал след поканата за доброволно изпълнение и не е предложил имущество, върху което да се насочи изпълнението или да посочи размер на сумата от получаваните средства по личната му партида, който да бъде удържан. Излага доводи, че спорът не е по чл.446 или чл.446, ал.1 от ГПК, тъй като не се касае нито за трудово възнаграждение или пенсия, а средствата са постъпили по личната партида на ищеца, получавани евентуално от негови близки и които са разпределени в негова полза и нямат никакъв характер на установен доход, а по-скоро по правната си същност наподобяват дарение. По съображения, че несеквестируемият доход е законодателно уреден за гарантиране на основни права на длъжника от социално естество, а на лишените от свобода минимален жизнен стандарт се осигурява от държавата, счита вземането-предмет на принудителното изпълнение, за несеквестируемо.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното по административно-правния спор от фактическа страна:

Ищецът К.С. К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години с начало на наказанието 10.07.2009г като е постъпил в Затвора Стара Загора на 30.11.2009г.

С разпореждане от 25.08.2017г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд Стара Загора по молба на юрисконсулт С. като процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София и приложения към нея изпълнителен лист от 27.07.2017г., издаден на основание чл.404-405 от ГПК във връзка с чл.269 от АПК и влязло в сила Решение № 194/ 13.07-2017г по адм.д.№ 177/ 2017г по описа на Административен съд Стара Загора, е образувано изпълнително дело №20175530405165 срещу длъжника К.С. К.. На 25.08.2017г са изпратени покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение до Затвора Стара Загора за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорът е получен на 29.08.2017г, а на 01.09.2017г. ищецът К. К. е получил покана за доброволно изпълнение за сумата 154лв по образуваното изпълнително дело. С Разпореждане от 03.10.2017г. на ДСИ при РС Стара Загора по изпълнителното дело срещу К. е присъединена и Държавата като взискател за публичните му задължения в размер на 10664.31лв. Съобщението за присъединяване е получено от ищеца лично на 11.10.2017г.

С молба вх.№ 1525/ 28.03.2019г юрисконсулт С. е поискала от ДСИ при РС Стара Загора да издаде и изпрати в Затвора Стара Загора коригиращо запорно съобщение поради факта, че в първоначалната си молба е посочила способ за изпълнение „запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в Затвора Стара Загора“. Направено е искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ведно с направените други изпълнителни разноски. На 27.03.2019г е изпратено коригираното запорно съобщение до Затвора Стара Загора изх.№ 3085, получено на 01.04.2019г. С писмо рег.№ 734/ 12.04.2019г. на Началник Затвора Стара Загора на основание чл.508 ГПК ДСИ при РС Стара Загора е информиран, че длъжникът изтърпява наказание в Затвора Стара Загора, ни не извършва трудова дейност и не получава възнаграждение; няма претенции от други лица към същото вземане и няма други наложени запори от съдебни изпълнители и НАП.

С Постановление от 29.03.2019г ДСИ е присъдил като разноски в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата 50лв.

С възражение вх.№ 2470/ 22.05.2019г до ДСИ при Районен съд Стара Загора ищецът заявява, че счита така наложеният запор върху постъпващите суми в личната му партида за незаконосъобразен. С констативен протокол изх.№ 5554/ 07.06.2019г ДСИ при РС Стара Загора на основание чл.44, ал.1 от ГПК е счетено за редовно връчването на Съобщение за отказ за вдигане на запор до длъжника К.С.К..

По делото са представени и приети като писмени доказателства писмо изх.№3455/16.03.2019г. на Омбудсмана на Република България, Доклада на национален превантивен механизъм за извършена проверка в Затвори на територията на Република България, копия от материалите по изпълнително дело №20175530405165 на ДСИ при РС Стара Загора, справка за потребител № 3590018787 за закупени артикули от лафката.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искането на К.С.К. е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във времето, направено е от лице, което твърди, че с действията на ответника е засегнато от допуснато според него нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че средствата по личната партида на лишения от свобода К.К. са запорирани изцяло въз основа на Запорно съобщение изх.№ 3085/ 27.03.2019г. на ДСИ при РС Стара Загора по изпълнително дело №20175530405165 при посочения от взискателя способ за изпълнение. Администрацията на Затвора Стара Загора е изпълнила задължението си по чл.508, ал.1 от ГПК като е съобщила на съдебния изпълнител изискуемите по закон данни. Тя няма задължение да проверява дали избраният способ противоречи на забраните по ГПК за несеквестируемост. Няма данни, нито твърдения, че длъжникът се е възползвал от процесуалната възможност по чл.443 от ГПК да предложи изпълнение да бъде насочено към друга вещ или вземане.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според текста на чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Налице е строго регламентиран процесуален ред за оспорване на действия на съдебния изпълнител, като обстоятелството дали се касае за секвестируемо или несеквестируемо имущество се разглежда в производство пред окръжния съд по реда на чл.437 от ГПК. Поради това в настоящото производство по Глава VI от ЗИНЗС установяването дали доходът, който постъпва в личната партида на лишения от свобода, има характер на несеквестируем доход, е недопустимо. Правомощие за това има единствено окръжният съд, който разглежда жалби срещу действия на съдебен изпълнител, включително насочени срещу изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. С оглед на това всички посочени съображения в исковата молба и двете допълнително подадени молби от процесуалния представител на ищеца, свързани с разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК, не следва да бъдат обсъждани.

Предвид така наложения запор върху личната партида на лишения от свобода К. затворническата администрация е трето задължено лице, което ако извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно съобщение, взискателят и присъединените кредитори разполагат с процесуална възможност да искат от него (третото задължено лице) направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление – чл.452, ал.3 ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. Следователно в случай, че администрацията на Затвора Стара Загора, въпреки полученото Запорно съобщение изх.№ 3085/ 27.03.2019г. на ДСИ при РС Стара Загора и при липса на данни за отмяна или изменение, извърши плащане към длъжника от внесените му по личната партида от близки суми, би се поставила в положение на солидарно отговорна страна по това правоотношение, което най-малко представлява нарушение на счетоводните политики за управление на бюджетни средства.

При разглеждане на случаи от категорията на настоящия, съобразно разпоредбата на чл.276, ал.2 от ЗИНЗ,С съдът трябва да вземе предвид не само обстоятелството дали действието е законосъобразно по българския закон, но и по ЕКЗПЧОС, като липсата на конкретно законово задължение на органа по изпълнение на наказанията или длъжностните лица да извършат дадено действие не възпрепятства съда да им нареди да вземат мерки за поправяне на положението, увреждащо лишения от свобода.

Съгласно чл.3 от ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. , като с този текст кореспондира разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно които „осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение“. В разглеждания случай лишеният от свобода К. сочи, че е подложен на „унизително отношение“. Според практиката на ЕСПЧ „унизително отношение“ е това, което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че „унизително“ е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания (Решение от 03.04.2001г. на ЕСПЧ, Кийнан срещу Великобритания). За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“, причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно третиране.

Изпълнението на наказанието спрямо лишените от свобода като форма на законосъобразно третиране е насочено към постигане на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 ЗИНЗС). ЗИНЗС предоставя на осъдените редица права, за да осигури нормалното им пребиваване в пенитенциарните заведения. Правото да се получат определени вещи е гарантирано от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в която е посочено, че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, като с ПМС №321/2009г. е приета и Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Съобразно чл.4, ал.1, т.3 от тази наредба, стандартът за годишната бюджетна издръжка за един лишен от свобода включва осигуряването и на санитарно-хигиенни материали. С разпоредбата на чл.90, ал.4 от ЗИЗНС е установено право за тези лишени от свобода, които нямат средства, разходите за кореспонденция да са за сметка на мястото за лишаване от свобода.

От съдържанието на посочените разпоредби се установява, че в разглеждания случай по отношение на всички вещи, от които К. твърди, че е лишен от възможност да си закупи поради наложения му запор – паста за зъби, тоалетен сапун, тоалетна хартия, крем за бръснене, клечки за уши и др., включително и за телефонните му разговори с близки, е налице задължение за администрацията на Затвора Стара Загора да ги осигури безплатно. Гарантираната от закона възможност за ищеца да получи безвъзмездно посочените вещи изключва каквато и да е форма на страдание или унижение пир изпълнение на наложения запор върху средствата по личната му партида, тъй като по никакъв начин не се застрашава физическото му или психическо съществуване, нито възможността му да преживява нормално през останалия период на изтърпяване на наказанието си, независимо, че е лишен от получаване на средства от свои близки. Освен посоченото следва да се има предвид и обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от законовите възможности да се защити срещу наложения запор или да ограничи последиците му, включително чрез възможността с изрична молба до ДСИ да посочи какъв е размерът на сумата, който може месечно да превежда по образуваното изпълнително производство и свободно да разполага с останалата част от получените парични суми по личната си партида.

Неоснователно се сочат за нарушени от ищеца принципите на пропорционалност и съразмерност, които с оглед спецификата на разглеждания случай, са неприложими. Това е така, защото чл.3 от Конвенцията е израз на една от най-основните ценности на демократичното общество. Той забранява в абсолютен смисъл изтезанията, нечовешкото или унизителното отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на потърпевшия. Докато според принципа на пропорционалност допустимите отклонения от гарантираните основни права и свободи следва да са в съответствие с правомерните нужди и интереси, които са ги предизвикали и този принцип се прилага основно в последните алинеи на текстовете, гарантиращи основните права според ЕКЗПЧОС, като например чл.2, ал.2, чл.4, ал.3, чл.7, ал.2, чл.8, ал.2 и т.н., каквито текстове към чл.3 липсват. Именно поради това не може да се говори и за съразмерност, т.е. справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за защита на основни права на отделния човек. Посочените принципи на пропорционалност и съразмерност са неотносими към чл.3 от Конвенцията, тъй като тук се касае за фундаментална норма, забраняваща по безусловен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание.

По тези съображания обективираното в исковата молба на лишения от свобода К.К. искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия от администрацията на Затвора Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, изразяващи се в изпълнение на наложения от ДСИ запор върху парични средства, постъпващи по личната партида на ищеца в Затвора Стара Загора, следва да се отхвърли като неоснователно.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК, субсидиарно приложим по силата на чл.283 от ЗИНЗС, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.280, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К.С.К. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия от администрацията на Затвора Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, изразяващи се в изпълнение на наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху парични средства, постъпващи по личната му партида в Затвора Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.С.К. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в срок от 3 дни от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: