Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 264
гр.Стара
Загора, 17.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№ 381 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.276 и
сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от лишения от свобода А.Л.А.,***,
с искане за прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия от
администрацията на Затвора Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, изразяващи се в изпълнение на наложения от държавен
съдебен изпълнител запор върху парични средства, постъпващи по личната партида
на ищеца в Затвора Стара Загора. В исковата молба се твърди, че тези
незаконосъобразни действия от органите по изпълнение на наказанието поставят
ищеца в неблагоприятни условия, пораждащи в него чувство на страх за
физическото и психическото му здраве, незащитеност от страна на върховенството
на закона и унизително отношение. Заявява се, че поради вероятното неоспорване
от страна на А. на задължението, от месец март 2019г. паричните средства,
изпращани му от негови роднини и близки като помощ за задоволяване на личните
му нужди, не достигат до него и той няма възможност за елементарна лична
хигиена, защото нужните за това средства – паста за зъби, тоалетен сапун,
тоалетна хартия, крем за бръснене, клечки за уши и др., може да си закупи
единствено от затворническа лавка, като тези вещи не може да получи като пратка
при свиждане, а и не му се предоставят безвъзмездно такива от администрацията
на Затвора. Сочи се, че силно са ограничени
социалните му контакти с роднини
и близки, тъй като не може да си закупи и да ползва фонокарта за телефонни
разговори. Счита, че така постановеното запорно съобщение не кореспондира и е в
разрез с разпоредбите на ГПК. Обосновава, че нито по служебен път, нито по
собствена воля е декларирал отказ от
закрилата на чл.446 ГПК, според смисъла на чл.447 ГПК. Моли се съда да
постанови прекратяване на действията на затворническата администрация.
В съдебно заседание лишеният от свобода, редовно
призован, се явява лично и с адвокат С.С.. Поддържа искането си, като в
допълнително депозираните от процесуалния представител молби се аргументира
чрез нормите на чл.78, ап.3, изр.1 от ЗИНЗС, чл.57, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), чл. 446, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 2/2013
от 26 юни 2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че удържаните
от лишения от свобода суми имат характер на несеквестируем доход и са обвързани
с размера на минималната работна заплата /МРЗ/, като с оглед на посочените
законови текстове и ТР се счита за недопустимо да се удържат суми по наложения
запор, особено ако нетната сума за получаване от лишения от свобода е под
размера на МРЗ за страната ни. Обстоятелството, че в случая се касае за
несеквестируем доход се обосновава и с писмо изх.№3455/16.03.2019г. на
Омбудсмана на Република България и Доклад на национален превантивен механизъм
за извършена проверка в Затвори на територията на Република България, според които
при допуснати запори по преводи от близки и роднини свързани с издръжката на
лишените от свобода следва да се прилага разпоредбата на чл.508, ал.1, т.1 от
ГПК и да се отказва искания превод от администрацията на затвора, тъй като този
доход е несеквестируем по смисъла на чл.446а ГПК. Излагат се доводи, че в
случая е следвало, след получаване на запорното съобщение от ДСИ, администрацията
на ответника да посочи в писмо до ДСИ, на основание чл.508, ал.1, т.1 ГПК, че
не признава основателността на вземането, тъй като получаваните от
жалбоподателя суми представляват несеквестируем минимум и не може да бъдат
извършвани удръжки поради тази причина. След като не е представено такова писмо
на администрацията на ответника до ДСИ, нито към настоящият момент се съдържат
данни в тази насока от други документи по делото, безспорно е налице нарушение
на нормата на чл.3 ЗИНЗС. Твърди се, че по делото по безспорен начин е установено,
че паричните средства върху които е наложен запор от ДСИ по личната партида на
ищеца, и които са удържани по изпълнителното дело, са такива служещи му за
задоволяване на основни ежедневни житейски потребности касаещи хигиена и др.
подобни като закупуване на четки за зъби, сапун и пр., и които средства са
дарени от негови близки и роднини, членове на семейството му, за да може ищеца
да посрещне в затвора най-елементарни свои човешки нужди. Затова правилно
ищецът се чувства унизен и изплашен, защото му се отнемат едни предоставени от
близките му минимални средства за издръжка, за покриване на основни човешки
потребности, и той е поставен де факто и де юре в положение в което няма друга
възможност да се защити. В тази връзка с извършване на удръжки на суми от
личната партида на ищеца в затвора на средства, дарени от близките му за
задоволяване на негови основни човешки нужди, се нарушава не само нормата на
чл.3 КЗПЧОС, но и редица постулати залегнали в АПК, като принципите за
пропорционалност и съразмерност. По посочените съображения се иска прекратяване
на незаконосъобразните действия на администрацията на Затвора Стара Загора.
В съдебно заседание ищецът А. пояснява, че не е правил
искания към Затвора да му бъдат осигурено всичко необходимо за личната му хигиена
като паста за зъби, тоалетна хартия,
сапун и др. вещи, посочени в исковата му молба.
Ответникът – Началник на Затвора Стара Загора, се представлява от юрисконсулт С. С., която оспорва депозираната от ищеца искова молба като недопустима, тъй като счита, че очертаният предмет на спора не е във връзка с действия, които са посочени като нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, които да се разглеждат по реда на чл.276 от този закон, поради което за лицето липсва пряк и непосредствен интерес от водене на настоящото дело. Алтернативно оспорва молбата и като неоснователна. Обосновава, че затворническата администрацията, респективно Началникът на Затвора, нямат право да преценят дали е основателен или неоснователен наложения запор, като при изпълнението му се съобразяват единствено с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, какъвто обаче не е конкретния случай. Удържането на съответните суми става при получаване на запорно съобщение, съответно ще бъде прекратено при получаване на съответното постановление от органа, който е наложил запора. Сочи, че изпълнителното дело е образувано във връзка с издаден изпълнителен лист и съответно издадено запорно съобщение, което е постъпило в Затвора Стара Загора, като излага доводи, че спора не е по чл.446 или чл.446, ал.1 от ГПК, тъй като не се касае нито за трудово възнаграждение или пенсия, а средствата са постъпили по личната партида на ищеца, получавани евентуално от негови близки и които са разпределени в негова полза и нямат никакъв характер на установен доход, а по-скоро по правната си същност те са едно дарение в полза на А.. Пояснява, че сметката се запорира въз основа на запорното съобщение, като редът по които става това е следният: запорното съобщение постъпва в деловодството на Затвора, завежда се и се изпраща в счетоводството, като не е необходимо да се издава някакъв изричен акт. На базата на това запорно съобщение самият счетоводител прави съответните удръжки за сумите, посочени в запорното съобщение и ги изпраща по сметката, посочена в запорното съобщение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Лишеният от свобода А.Л.А. *** на 10.02.2016г. за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 години и 4
месеца, при първоначален „строг“ режим, с начало на наказанието 16.06.2015г. Наказанието
е наложено с Присъда по НОХД №47/2016г. на Старозагорски окръжен съд.
С разпореждане от 12.03.2018г. на държавен съдебен
изпълнител (ДСИ) при Районен съд Стара Загора, по молба на З.Д.и Х.Д., родители
и законни представители на К.Д., и приложения към нея изпълнителен лист от
07.03.2018г., издаден на основание чл.404-408 от ГПК и чл.412 от НПК, въз
основа на влязла в сила Присъда №32/08.07.2016г. по НОХД №47/2016г. на
Старозагорски окръжен съд, е образувано изпълнително дело №20185530400088 срещу
длъжника А.Л.А..
На 13.03.2018г. от ДСИ при РС Стара Загора до А.Л.А.,***,
е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.№2555/13.03.2018г., за
връчването й чрез куриер, но лишеният от свобода е отказал да я получи.
На 22.03.2018г. е изготвен констативен протокол изх.№2844
от ДСИ при РС Стара Загора, с който на основание чл.44, ал.1 от ГПК е счетено
за редовно връчването на Покана за доброволно изпълнение изх.№2555/13.03.2018г.
на лишения от свобода А.. На същата дата ДСИ при РС Стара Загора е изготвил
Запорно съобщение изх.№2867/22.03.2018г. до Затвора Стара Загора като трето
задължено лице, с което е наложен запор върху сумите, постъпващи по личната
партида на длъжника в Затвора Стара Загора.
С писмо рег.№770/30.03.2018г. на Началник Затвора
Стара Загора на основание чл.508 ГПК ДСИ при РС Стара Загора е информиран, че А.
изтърпява наказанието си в Затвора Стара Загора, но не е включен в трудова
дейност и не получава възнаграждение, върху което да се правят удръжки, както и
че лишеният от свобода има наложен запор и с друго запорно съобщение на ЧСИ при
ОС Стара Загора. С писмото ДСИ при РС Стара Загора е информиран също, че
Затвора Стара Загора, като трето задължено лице няма право да извършва
разпределение на сумите, които следва да се превеждат на взискателите.
С Разпореждане изх.№4352/17.05.2018г. на ДСИ при РС
Стара Загора по изпълнителното дело срещу А. е присъединена и Държавата като
взискател за публичните му задължения и е разпоредено да се изпрати коригиращо
запорно съобщение до Затвора Стара Загора. В връзка с това разпореждане до А. е
изпратено съобщение изх.№4352/17.05.2018г., с което му е съобщено, че по
изпълнителното дело срещу него е присъединена Държавата в лицето на Национална
агенция по приходите. Съобщението е изпратено до А.Л.А.,***, за връчването му
чрез куриер, но лишеният от свобода е отказал да го получи.
На 29.05.2018г. е изготвен констативен протокол
изх.№4542 от ДСИ при РС Стара Загора, с който на основание чл.44, ал.1 от ГПК е
счетено за редовно връчването на Съобщение за присъединяване на Държавата като
взискател по делото изх.№4352/17.05.2018г. на лишения от свобода А..
С писмо рег.№1164/29.05.2018г. на Началник Затвора
Стара Загора на основание чл.508 ГПК ДСИ при РС Стара Загора е информиран, че А.
изтърпява наказанието си в Затвора Стара Загора, но не е включен в трудова
дейност и не получава възнаграждение, върху което да се правят удръжки, както и
че лишеният от свобода има наложен запор и със друго запорно съобщение на ЧСИ
при ОС Стара Загора. С писмото ДСИ при РС Стара Загора е информиран също, че
Затвора Стара Загора, като трето задължено лице няма право да извършва
разпределение на сумите, които следва да се превеждат на взискателите, както и
че от сумите постъпващи по лична партида на длъжника са преведени на съдия
изпълнител 380лв на 16.05.2018г. и при последващо постъпване на парични
средства по личната партида на А. ще се извърши незабавно превод към ДСИ при РС
Стара Загора.
С жалба от А. до Председателя на Районен съд Стара
Загора, заведена с вх.№10080/03.04.2019г., лишеният от свобода е обжалвал
налагането за запор върху сумите, които са му изпращани от негови близки. С
разпореждане от 10.04.2019г. на ДСИ при РС Стара Загора жалбата на А. е
оставена без движение, като съобщението за това разпореждане е връчено на
19.04.2019г. на А..
На 24.04.2019г. от А. до Председателя на Районен съд
Стара Загора е подадена нова жалба във връзка с Разпореждане
изх.№4352/17.05.2018г. на ДСИ при РС Стара Загора.
На 28.05.2019г. в РС Стара Загора е заведено
Възражение от А. *** срещу наложения запор срещу парични суми, постъпващи в
личната партида на А.. С разпореждане от 30.05.2019г. на ДСИ при РС Стара
Загора възражението на А. е оставено без уважение, като е посочено, че запорът
е наложен законосъобразно. Със съобщение изх.№5199/30.05.2019г. по изп.дело
№20185520400088 на ДСИ при Районен съд Стара Загора А. е уведомен, че
възражението срещу наложения запор върху сумите постъпващи по личната му
партида в Затвора Стара Загора, заведено с вх.№2576/28.05.2019г. по описа на
СИС при РС Стара Загора, се оставя без уважение. Това съобщение е връчено на А.
на 04.06.2019г., като същият представя и копие от него в съдебно заседание.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства писмо изх.№3455/16.03.2019г. на Омбудсмана на Република България,
Доклада на национален превантивен механизъм за извършена проверка в Затвори на
територията на Република България, копия от материалите по изпълнително дело
№20185530400088 на ДСИ при РС Стара Загора,
списък-разпечатка от системата за пазарене в затворническата лафка от А.
за периода от януари и февруари 2019г., както и 2 бр. справки за трансфери за
приходи и разходи от личната партида на А..
С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Искането е допустимо, тъй като
възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда
от лице, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е
неоснователно, поради следните съображения:
По делото не е спорно, че средствата по
личната партида на лишения от свобода А. са запорирани със Запорно съобщение изх.№2867/22.03.2018г. на ДСИ при РС
Стара Загора. Запорното съобщение е издадено по изпълнително дело
№20185530400088. Последното е образувано по молба на З.Д.и Х.Д., родители и
законни представители на К.Д., и приложения към нея изпълнителен лист от
07.03.2018г., издаден на основание чл.404-408 от ГПК и чл.412 от НПК, въз
основа на влязла в сила Присъда №32/08.07.2016г. по НОХД №47/2016г. на
Старозагорски окръжен съд, срещу длъжника А.Л.А..
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.2 от ГПК
длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо. Според текста на чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Налице е строго
регламентиран процесуален ред за оспорване на действия на съдебния изпълнител, като
обстоятелството дали се касае за имущество, което е секвестируемо или
несеквестируемо се разглежда в производство пред окръжния съд по реда на чл.437
от ГПК. Поради това установяването в настоящото производство по Глава VI от
ЗИНЗС на това дали дохода, които постъпва в личната партида на лишеният от
свобода има характер на несеквестируем доход е недопустимо. Правомощие за това
има единствено Окръжният съд, които разглежда жалбата срещу действия на съдебен
изпълнител, насочени срещу изпълнение върху имущество, което смята за
несеквестируемо. С оглед на това всички посочени съображения в исковата молба и
двете допълнително подадени молби от процесуалния представител на ищеца,
свързани с разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК не следва да бъдат обсъждани
с настоящия съдебен акт.
От гледна точка на
Гражданскопроцесуалния кодекс действията на затворническата администрация при
Затвора Стара Загора, като трето задължено по изпълнителното дело лице, са
изцяло законосъобразни. Това е така, защото в случаите, когато третото
задължено лице извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно
съобщение, взискателят и присъединените кредитори разполагат с процесуална
възможност да искат от него (третото задължено лице) направеното плащане.
Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на третото задължено
лице, така и на лицата от органите му на управление – чл.452, ал.3 ГПК, като
нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на същото
изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. Т.е. в случай, че
администрацията на Затвора Стара Загора, въпреки полученото Запорно
съобщение изх.№2867/22.03.2018г. на ДСИ при РС Стара Загора, е извършвала
плащане към длъжника по внесените му по личната партида от близки суми, би се
поставила в положение на солидарно отговорна страна по това правоотношение.
Следователно затворническата администрация е действала законосъобразно предвид наложения
запор върху личната партида на лишения от свобода А..
Но съобразно
разпоредбата на чл.276, ал.2 от ЗИНЗС, при разглеждане на случаи от категорията
на настоящия, съдът трябва да вземе в предвид не само обстоятелството дали
действието е законосъобразно по българския закон, но и по ЕКЗПЧОС, като липсата
на конкретно законово задължение на органа по изпълнение на наказанията или
длъжностните лица да извършат дадено действие не възпрепятства съда да им
нареди да вземат мерки за поправяне на положението, увреждащо лишения от
свобода.
Съгласно чл.3 от ЕКЗПЧОС „Никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“,
като с този текст кореспондира разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно
които „осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение“. В разглеждания
случай лишеният от свобода А. сочи, че е подложен на „унизително отношение“.
Според практиката на ЕСПЧ „унизително отношение“ е това, което предизвиква у
жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби,
унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че
„унизително“ е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило
ако не истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания
(Решение от 03.04.2001г. на ЕСПЧ, Кийнан срещу Великобритания). Именно морален
аспект на унизително отношение към затворник е намерил ЕСПЧ в Решение от
07.04.2010г. по делото Я. срещу България, в което е приел, че „принудителното
обръсване на косата по начало е акт, който може да има за последица накърняване
на човешкото достойнство или може да предизвика чувства на угнетеност, способни
да унизят и да подкопаят самочувствието“. Друг пример на „унизително отношение“
се съдържа в Решение от 07.04.2010г. на ЕСПЧ по делото на П.П.срещу България,
където е прието, че принудителното носене на качулка по време на съдебния
процес е предизвикало у жалбоподателя тревожност, безпомощност и малоценност,
така че да се чувства унизен и принизен в собствените си очи.
От посочените примери се установява, че по отношение
на лишените от свобода отношението се счита за „унизително“ по смисъла на чл.3,
когато унижава или опозорява лице чрез показване на неуважение или принизяване
на неговото човешко достойнство или когато поражда чувство на страх,
безпокойство или малоценност, способно да пречупи лицето психически и
физически. За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“,
причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля
неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно
третиране.
Изпълнението на наказанието спрямо лишените от свобода,
като форма на законосъобразно третиране, е насочено към постигане на неговите
цели, чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото
здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 ЗИНЗС).
Този закон предоставя на осъдените ред права, за да осигури нормалното им
пребиваване в пенитенциарните заведения. Правото да се получат определени вещи
е гарантирано от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в която е посочено,
че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални
принадлежности, като с ПМС №321/2009г. е приета и Наредба за определяне на
стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Съобразно
чл.4, ал.1, т.3 от тази наредба стандартът за
годишната бюджетна издръжка за един лишен от свобода включва осигуряването и на
санитарно-хигиенни материали. С разпоредбата на чл.90, ал.4 от ЗИЗНС е
установено право за тези лишени от свобода, които нямат средства, разходите за
кореспонденция да са за сметка на мястото за лишаване от свобода.
От съдържанието на посочените
разпоредби се установява, че в разглеждания случай по отношение на всички вещи,
от които А. е лишен от възможност да си закупи, поради наложения му запор – паста за зъби, тоалетен сапун, тоалетна хартия, крем
за бръснене, клечки за уши и др., включително и за
телефонните му разговори с близки, е налице задължение за администрацията на
Затвора Стара Загора да му ги осигури безплатно. За да възникне обаче това
задължение е следвало администрацията да бъде уведомена от А., че същият не разполага
със собствени такива и че няма средства за кореспонденция. Лишеният от свобода
обаче не е отправял такова искане до административния орган, което се
установява от заявеното от него в съдебно заседание.
Съществуващата възможност за А. да
получи безплатно посочените вещи изключва каквато и да е форма на страдание или
унижение, тъй като по никакъв начин не се застрашава физическото му или
психическо съществуване, нито възможността му да преживява нормално през
останалия период на изтърпяване на наказанието си, независимо, че е лишен от
получаване на средства от свои близки, поради наложения запор върху личната му
партида.
Поради изложеното следва да се приеме, че
обективираното в исковата молба на лишения от свобода А. искане за прекратяване
на извършваните незаконосъобразни действия от администрацията на Затвора Стара
Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, изразяващи се в
изпълнение на наложения от държавен съдебен изпълнител запор върху парични
средства, постъпващи по личната партида на ищеца в Затвора Стара Загора, следва
да се отхвърли като неоснователно. Допускането на неизпълнение на този запор от
една страна би лишило пострадалите от извършеното от А. престъпление да получат
своите обезщетения, а от друга – би се стигнало до възникване на солидарна
отговорност за администрацията на Затвора Стара Загора като трето задължено
лице, тъй като за пострадалите от престъплението – взискатели по изпълнителното
дело, няма процесуална пречка да искат от това трето лице направеното плащане към
лишеният от свобода – длъжник по изпълнителното дело.
Освен посочените обстоятелства следва да се има
предвид и изложеното от процесуалния представител на ответника, за възможността
за лишените от свобода, които са длъжници по изпълнителни производства, чрез
изрична молба до съдебния изпълнител да посочат какъв е размерът на сумата,
който могат месечно да превеждат по образуваното изпълнително производство и с останалата
част от получените парични суми да закупуват необходимите им вещи от лавката на
затвора.
В заключение
следва да се посочи, че сочените за нарушени от ищцовата страна принципи на пропорционалност
и съразмерност, с оглед спецификата на разглеждания случай, не следва да бъдат
обсъждани. Това е така, защото чл.3 от Конвенцията е израз на една от
най-основните ценности на демократичното общество. Той забранява в абсолютен
смисъл изтезанията, нечовешкото или унизителното отношение или наказание,
независимо от обстоятелствата и поведението на потърпевшия. Докато според принципа
на пропорционалност допустимите отклонения от гарантираните основни права и
свободи следва да са в съответствие с правомерните нужди и интереси, които са
ги предизвикали и този принцип се прилага основно в последните алинеи на
текстовете, гарантиращи основните права според ЕКЗПЧОС, като например чл.2,
ал.2, чл.4, ал.3, чл.7, ал.2, чл.8, ал.2 и т.н., каквито текстове към чл.3
липсват. Именно поради това не може да се говори и за съразмерност, т.е.
справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за защита
на основни права на отделния човек. Посочените принципи на пропорционалност и
съразмерност са неотносими към чл.3 от Конвенцията, тъй като тук се касае за фундаментална
норма, забраняваща по безусловен начин изтезанията и нечовешкото или унизително
отношение или наказание.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от
АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от
ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.280, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.Л.А., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, с искане за
прекратяване на извършваните незаконосъобразни действия от администрацията на
Затвора Стара Загора и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
изразяващи се в изпълнение на наложения от държавен съдебен изпълнител запор
върху парични средства, постъпващи по личната партида на ищеца в Затвора Стара
Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София сумата 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора
в срок от 3 дни от съобщаването му на страните, съгласно чл.281 от
ЗИНЗС.
СЪДИЯ: