ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 28

03.11.2020г., гр. Стара Загора

Старозагорски административен съд, трети касационен състав, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: 1.Кр.КОСТОВА-ГРОЗЕВА

2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар:

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева ЧКАНД № 340 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по повод на частна жалба, подадена от ЕТ„И.***-И.Т.“ със седалище в Обручище, обл. Стара Загора чрез Управителя И.Д.Т, чрез адв. П.К. и по частна жалба на процесуален представител на ЦУ на НАП, гл. юрк. в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, Ц.К. против Определение №260000 от 21.08.2020г., постановено по АНД № 73/ 2020г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което на осн. чл.63, ал.3, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, били оставени без уважение молби, подадени от двамата частни касатори за изменение на Решение №56/08.07.2020г. в частта на разноските, където ТД на НАП – Стара Загора била осъдена да заплати на ЕТ„И.***-И.Т.“ разноски в размер на 257,14лв. с включен ДДС и осъдил ЕТ„И.***-И.Т.“, с. Обручище да заплати на ТД на НАП Стара Загора сумата от 57,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба на едноличния търговец се твърди, че прилагането на чл.78, ал.1 от ГПК на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК предполагало с постановения краен съдебен акт претенцията на жалбоподателя да била частично уважена, а настоящият случай не бил такъв. Неоснователно РС приемал, че щом изменял процесното НП, той всъщност уважавал част от жалбата против него. Въззивният съд обаче не съобразил, че обжалването на НП било частично, само в частта на наложената имуществена санкция. С приетото от съда решение за намаляване размера на наложената санкция всъщност имало пълно уважение на жалбата, съотв. и поради това не били налице предпоставки за частичното присъждане на разноските, така както направил въззивния съд. Според този частен касатор, основание за частично присъждане на разноските, щяло да е налице, ако обективираното в жалбата против НП искане било частично уважено и частично отхвърлено. Ето защо се претендира неправилност на решението на РС в частта му, в която осъдил едноличния търговец да заплати разноски в размер на 57 лв. за юрисконсулт. Съобразно правилата за разноските в ГПК, страна имала право на разноски, само когато претенцията била отхвърлена изцяло или частично уважена. В конкретния случай не били налице предпоставки за присъждане на разноските за юрисконсулт в полза на ТД на НАП.

На следващо място се претендира, че пред РС били представени доказателства за реално заплащане на претендираните разноски /договор, фактура и дневен отчет по сметка/. Представен бил и списъка на разноските, с който се претендирало заплащане на разноските за един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС. То съответствало на установените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатски възнаграждения и на принципите, установени в чл.36, ал.2 от ЗАдв.

По тези съображения се иска отмяна на жаленото определение, ведно с изменение на Решение №56/08.07.2020г., постановено по анд №73/2020г. в частта му на разноските, като се присъдят в полза на ЕТ„И.***-И.Т.“ такива в размер на 360 лв. с ДДС, както и да се отмени частта от посоченото решение, с която ЕТ е осъден да заплати разноски на другата страна /АНО/ в размер на 57лв. Претендират се и разноските за това производство по приложен списък.

В частната жалба, подадена от ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, се твърди, че НАП била осъдена да заплати на ЕТ„И.***-И.Т.“ разноски в размер на 257,14лв. с ДДС, разноски за един адвокат. Счита, че в решението си РС правилно взел в предвид приложимите разпоредби – чл.63, ал.1 от ЗАНН, чл.63, ал.3 от ЗАНН, чл.144 от АПК и чл.78 от ГПК, но допуснал грешка в изчислението на адвокатското възнаграждение. В решението си съдът приел, че тъй като санкцията била намалена с 28,6%, следвало частично да уважи искането за разноски и поради това намалил същото с 28,6%, определяйки сумата 257,14лв. от общо исканите 360 лв. Това било неправилно, тъй като намалението следвало да е със 71,4%, което било съобразно на изменението на НП, тъй като определената санкция от 700 лв. била намалена на 500 лева. Т.е. присъдена следвала да е сумата 102,96лв. /28,60 % от 360,00 лева/. По тези съображения се иска отмяна на определението от 21.08.2020г. в частта му, с която е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 56/08.07.2020г., като се измени последното в частта за разноските, като в полза на ЕТ„И.***-И.Т.“ се присъдят разноски в размер на 102.96лв. с ДДС. Претендира се и присъждане на разноските пред тази инстанция, като съгласно представен списък те са в размер на 100 лева на осн. чл.25а, ал.2 от НЗПП.

Съдът, като взе предвид изложените в двете частни жалби доводи и като обсъди приложените по делото писмени доказателства, и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени в законово установения 14-дн. срок и от надлежните страни, поради които се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, Съдът намира следното:

С процесното определение от 21.08.2020г. състав на РС Гълъбово приел за неоснователни и двете подадени по реда на чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.248, ал.1 от ГПК молби за изменение на Решение № 56/08.07.2020г. в частта му относно разноските. С молбата си ЕТ искал да се измени горепосоченото решение, като съдът му присъди изцяло претендирания размер на разноските за един адвокат от 360,00лв. с ДДС. За да отхвърли тази молба като неоснователна, РС Гълъбово приел, че с Решение №56/08.07.2020г., постановено по анд №73/2020г. изменил жаленото НП на Началник отд. “ОД“ Пловдив при ЦУ на НАП, като намалил размера на наложената имуществена санкция от 700 лв. на 500лв. Със същото решение осъдил ТД на НАП Стара Загора да заплати на ЕТ сумата от 257,14лв. с ДДС разноски за един адвокат, както и осъдил ЕТ да заплати в полза на ТД на НАП Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 57лв. От правна страна въззивният съд счел, че с оглед изхода по АНД – изменение на НП, следвало и двете страни да имат право на разноски. Съдът съобразил спецификата на производството и с оглед задължението по чл.87, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.314, ал.1 от НПК извършил пълна ревизия на обжалвания акт, както и съобразил разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, според която въззивният съд можел да отмени, измени НП или за отхвърли жалбата.

Отделно РС приел за приложим чл.78 и сл. от ГПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, където се предвиждало определянето на разноските да бъдело съразмерно на уважената част от претенцията. Според това, РС приел, че и двете страни в това производство имали право на разноски по съразмерност. Тъй като в случая жалбоподателят направил разходи за защитник в размер на 360лв. с ДДС, а санкцията била редуцирана от 700 на 500 лв., т.е. с 28,6%, то следвало и да има частично присъждане на разноските, които Съдът определил на сумата от 257,14лв., каквато и присъдил с Решение №56/098.07.2020г., като това мотивирало РС да приеме без уважение молбата на ЕТ за изменението му в тази част.

Относно така постановеното определение на Районен съд Гълъбово в частта му, в която отхвърля жалбата на ЕТ за изменение на посочените части от Решение №56, настоящият състав, излага следните съображения:

На първо място и преди всичко, касационната инстанция намира, че следва да посочи следното: съставът на РС изобщо не е съобразил заявения пред него обем на молбата на ЕТ за изменение на Решение № 56 в частта му на разноските, тъй като тя е двукомпонентна – от една страна е против частта, в която се осъжда въззиваемата страна /АНО/ да заплати разноски за един адвокат на въззивника, а от друга страна е и против частта, с която вече ЕТ е осъден да заплати разноски за юрисконсулт в размер на 57 лв., като съразмерни на отхвърлената част от жалбата. В мотивната част на определението на РС липсват конкретни доводи, защо молбата на търговеца в частта й против решението, с което той е осъден да заплати 57 лв. в полза на органа следва да се отхвърли.

На второ място касационната инстанция в настоящия си състав споделя за правилни доводите на въззивния съд, че по силата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, той има следните три правомощия – да отмени изцяло едно НП, да го измени или да отхвърли жалбата. В конкретния случай от съда има постановено изменение на процесното НП, като наложеното административно наказание е намалено до законово предвидения минимум. Несъмнено това не е равнозначно на пълна отмяна. В този смисъл неправилно се явява приетото от РС в определението му, респ. в решението му, че всяка от страните следва да понася своя дял от претенциите за разноски на другата страна, като това е съразмерно на уважената/отхвърлената част от тази претенция, като препраща към норма от ГПК.

Съгласно чл.63, ал.3 /нова, ДВ бр. 94 от 2019г./, в производствата по ал.1 страните имат право на разноски по реда на АПК. В АПК има изрична разпоредба – чл.143, която установява предпоставките относно правото на разноски, поради което не е налице непълнота в закона, поради което и извършеното препращане от въззивния съд към нормите от ГПК, на осн. чл.144 от АПК е неправилно и несъответно на закона.

Макар от страна на жалбоподателя да има своевременно предявена претенция за разноските пред РС, още с жалбата против НП, както и се удостоверява, че има договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 360лв. с ДДС, то в случая с оглед безспорното обстоятелство, че с решението не се постановява пълна отмяна на НП, а само и единствено изменение на размера на наложената санкция, то това не може да се определя за равнозначно на пълно уважаване на жалбата в смисъла, който се влага в разпоредбата на чл.143 от АПК. Право на разноски ще има жалбоподателя единствено в случаите на пълна отмяна на едно НП, или на отмяна на част от такова, ако с постановлението се налагат няколко санкции.

Въпреки, че отхвърля молбата на ЕТ за изменение на решението в посочените му осъдителни части, то касационната инстанция, намира че този извод е неправилен, тъй като е следвало при правилно приложение на закона да постанови отмяна на осъдителната част от Решение №56 и в частност на тази, с която осъжда органа да заплати на ЕТ разноски. Нещо повече, касационната инстанция установява, че тази част от решението на РС дори е недопустима, тъй като с нея се постановява осъдителен диспозитив по отношение на страна, която не само, че не е конституирана по делото като въззиваема, а и няма качеството на ЮЛ. Въпреки, че като въззиваема страна в процеса пред РС, последният правилно конституира НАП, то незнайно по какви причини, не тази страна е осъдена да заплати разноски, а ТД на НАП Стара Загора.

Неоснователно е възражението на частния касатор ЕТ „И.***-И.Т.“, че същият не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Именно с оглед правилата на чл.143 от АПК, в частност на ал.3, ответната страна има право на разноски и такива правилно са присъдени с решението на въззивния съда. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН това възнаграждение се определя от съда, като така определеният на минимума от 80 лева е изцяло правилно извършено, макар неправилно да не е присъдено в този му размер. Предвид приетото от този съд, че не неправилно е да се присъждат разноски съразмерно, когато има постановено изменение само на размера на наложената санкция, т.е. когато няма постановена от РС пълна отмяна на едно НП, то органът има право на всички претендирани разноски, вкл. и за юрисконсулт, като при поискването им, следва те да се присъждат в пълния размер, който съда има правомощие сам да определя, спазвайки диапазона по чл.27е от НЗПП. В частната си жалба обаче НАП не претендира изменение на решението в частта му, в която ЕТ е осъден да заплати възнаграждение за юрисконсулт в размер на 57 лв., поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне.

С оглед обаче на констатираната неправилност на страната, която има право на разноските, не ТД на НАП Стара Загора, а НАП, то следва да се постанови изменение на решението в тази му част, като вече полза на НАП се присъдят поисканите в производството пред РС разноски за юрисконсулт.

Горното в заключение сочи на извод за основателност на частната жалба на АНО, с която се претендира отмяна на определението, в частта му, в която органът е осъден да заплати разноски в размер на 257,14лв., макар и по други съображения и за неоснователност на частната жалба на ЕТ.

Предвид констатираната недопустимост на Решение №56/08.07.2020г., в частта му, в която се постановяване осъждане на ТД на НАП Стара Загора да заплати на ЕТ “И.***-И.Т.“ определения от РС размер на разноските, същата следва да се обезсили. С оглед извода за не наличие на предпоставките по чл.143 от АПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, то искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно и поради това не налага постановява на осъдителен диспозитив в полза на жалбоподателя /ЕТ настоящ частен касатор /.

Въпреки извода за основателност на частната жалба на НАП, то неоснователна се явява претенцията на тази страна за присъждане на разноските в това производство. Съдът намира, воден от практика на ВКС, че производството по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение на делото по повод дължимост на разноските. Приема се в решенията на ВКС, че това е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на главния съдебен акт, съотв. чрез неговото изменение. Поради тази причина нови разноски не се следват на страната, вкл. и за юрисконсулт /адвокат/.

Водим от горните мотиви, трети касационен състав при Старозагорският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на НАП Определение № 260000/ 21.08.2020г., постановено по АНД №73/2020г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта, с която оставя без уважение жалбата на НАП против Решение №56/08.07.2020г., в частта му, в която осъжда ТД на НАП Стара Загора да заплати на ЕТ „И.***-И.Т.“, с. Обручище, ЕИК 123122288 разноски в размер на 257,14лв., вместо което постановява:

ОБЕЗСИЛВА Решение №56/08.07.2020г. в частта, в която ТД на НАП Стара Загора е осъдена да заплати на ЕТ „И.***-И.Т.“, с. Обручище, ЕИК 123122288 разноски в размер на 257,14лв.

ИЗМЕНЯ Решение №56/08.07.2020г., в частта му, в която осъжда ЕТ „И.***-И.Т.“, с. Обручище, ЕИК 123122288 да заплати разноски в полза на ТД на НАП Стара Загора, вместо което постановява: „ОСЪЖДА ЕТ „И.***-И.Т.“, с. Обручище, ЕИК 123122288 да заплати на НАП сумата от 57 /петдесет и седем/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.“.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователна частната жалба на ЕТ „И.***-И.Т.“, с. Обручище, ЕИК 123122288.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/ или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.