Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                   

          

   351      01.12.2008 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:

                                                                                                                               

                                                 Председател:    Б.Т.

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    И.Я.  

                                                                              Р.Т.

 

при секретаря  Д.Д.

и с участието на прокурора Р.А.

                                                                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.   КАН дело № 100 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция „Полиция” - Стара Загора против  Решение № 45/ 30.04.2008г., постановено по АНД № 221/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 22/ 11.12.2007г. на Началник отдел “Опазване на обществения ред и превенция” при ОД „Полиция” - Стара Загора.

  

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона /ЗАНН/ и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за несъответствие на съдържанието на същото с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В жалбата се съдържат доводи и за недопустимост на съдебното решение поради обстоятелството, че въззивният съд в нарушение на процесуалното правило по чл.60, ал.1 от ЗАНН е приел за  разглеждане жалба, която не е подадена чрез административно-наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 45/ 30.04.2008г., постановено по АНД № 221/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 22/ 11.12.2007г. на Началник отдел “ООРП” при ОД „Полиция” - Стара Загора. на основание § 4, ал.2 от ПЗР на ЗМВР /ДВ бр. 69/ 05.08.2008г./.   

            В съдебно заседание касационният жалбоподател – Областна Дирекция на МВР – гр. Стара Загора /като правоприемник на ОД “Полиция” – гр. Стара Загора”, на основание § 4, ал.2 от ПЗР на ЗМВР /ДВ бр. 69/ 05.08.2008г./, чрез процесуалния си представител по делото, поддържа подадената жалба.    

 

Ответникът по касационната жалба – Б.И.Н. в съдебно заседание и в представеното по делото писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава, че постановеното от Старозагорски районен съд решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че жалбата е неоснователна, а решението на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Б.И.Н., като управител на охранително-детективска агенция “Дезерт Сторм Груп” ООД, против наказателно постановление № 22/ 11.12.2007г. на Началник отдел “ООРП” при ОД “Полиция” - Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, на Б.Н. е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 300лв. на основание чл.45 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение по чл. 27, ал.3 от същия закон. Изложените в НП обстоятелства, преценени от административно - наказващия орган като нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЧОД, са следните: Б.Н., като управител на охранителна фирма “Дезерт Сторм Груп” ООД не е уведомил писмено Национална служба “Полиция” чрез ОД “Полиция” гр. Стара Загора в предвидения в чл.27, ал.3 от ЗЧОД срок, за прекратяване на трудовите правоотношения на с охранителите Георги Александров Петров, Георги Стоев Калчев и Андрея Янков Андреев. Нарушението е констатирано след извършена проверка на уведомителните писма на “Дезерт Сторм Груп” ООД и информационния масив на ОД “Полиция” – гр. Стара Загора.    

 

С обжалваното решение е отменено посоченото по-горе наказателно постановление. Старозагорският районен съд е приел за установено, че в издаденото НП не е посочена изрично и точно датата на извършване на нарушението. В мотивите към решението са изложени съображения, че доколкото това е задължителен реквизит на НП, е следвало да намери обективен израз в неговото съдържание, а не да се извежда чрез тълкуване на съдържащите се други данни в НП. Въз основа на установеното съществено нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът е направил извод, че НП № 22/ 11.12.2007г., издадено от Началник отдел “ООРП” при ОД “Полиция” – гр. Стара Загора, е незаконосъобразно.  

           

Този извод на съда е правилен и се споделя изцяло от касационната инстанция.

Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в НП нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЧОД, е под формата на бездействие т.е неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Следователно при индивидуализацията на административното нарушение е необходимо да бъде конкретизирано релевантното бездействие на задълженото лице, чрез посочване на неговите съставомерни елементи и с отбелязване на времето, в което е следвало да бъде извършено съответното действие.

Касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че НП не отговаря на законово установените изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание - не е посочена датата на извършване на нарушението. Липсва отбелязване както на началния момент на възникване на задължението за уведомяване /датата на прекратяване на трудовите правоотношения/, така и на датата, считано от която бездействието на управителя на охранителната фирма е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, обуславящо ангажиране на административно-наказателната отговорност. Нещо повече – с оглед направеното в обстоятелствената част на НП описание на нарушението, датата на неговото извършване дори не може да се извлече чрез тълкуване от съдържащите се в НП данни. Следва да се отбележи, че в случая посочването на датата на възникване на задължението по чл.27, ал.3 от ЗЧОД е от значение за определяне на съставомерността на деянието и неговата административно-наказателна квалификация. Липсата на такава конкретизация възпрепятства извършването на съдебна проверка и преценка дали правилно е установено, че към датата на съставяне на АУАН и образуване на административно - наказателното производство, е изтекъл законово установения 7 дневен срок за уведомяване за прекратяването на трудовите правоотношения с охранителите и съответно дали е налице съставомерно от обективна страна деяние по чл.45 във вр. с чл. 27, ал.3 от ЗЧОД.   

Необосновано е твърдението на касатора, че в случая обективно е невъзможно да се установи точната дата на прекратяване на трудовите договори на лицата Г. Петков, Г. Калчев и А. Андреев. С оглед правомощията на контролните органи по чл.41, ал.2, т.1 във вр. с чл. 27, ал.4 от ЗЧОД в хода на производството по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание, е съществувала не само правна възможност, но и задължение по см. на чл. 52, ал.4 от ЗАНН за изискване на съответните документи от задълженото лице и за събиране на доказателства относно релевантното за съставомерността на деянието обстоятелство – наличието и датата на прекратяване на трудовите правоотношения.

 

Отделно от това в НП е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН № 830890 от 26.11.2007г. - различен от приложения по преписката АУАН № 830879 от 04.12.2007г., с който именно акт е установено твърдяното нарушение. 

 

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на оспореното решение на Старозагорския районен съд поради обстоятелството, че подадената от Б. Н. жалба е депозирана директно в съда, а не чрез административно-наказващия орган. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка или при наличие на процесуална пречка за образуване на съдебното производство, разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба. Спазването на изискването на чл.60, ал.1 от ЗАНН не представлява законово регламентирано условие за допустимост на съдебното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Тъкмо обратното – отказът да бъде разгледана жалба, подадена направо пред съда, а не чрез санкциониращия орган, би било отказ от правосъдие и респ. отказ от съдебна защита, което е недопустимо. Неспазването на разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗАНН не може да бъде свързано с някакви неблагоприятни последици за жалбоподателя. Направената аналогия с правните последици от допускането на нарушения от страна на административно-наказващия орган в хода на производството по налагане на административните наказания е несъстоятелна.  Установения с посочената норма ред за подаване на жалбата е с оглед обезпечаване на бързина и процесуална икономия при провеждането на съдебното производство т.е за да може жалбата да постъпи в съда комплектована с административно-наказателната преписка по издаването на наказателното постановление.

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 45/ 30.04.2008г., постановено по АНД № 221/ 2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора. 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                          

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

         2.