РЕШЕНИЕ

№177                                      20.10.2008г.                                 гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                               на девети октомври

 две хиляди и осма година                                                  

  В открито заседание, в състав                                   

                            Председател: Р.Р.                                        Членове: 1. Г.Д.                                                          2. Д.Д.

 Секретар С.Х.   

 Прокурор В.М.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

 КНАД №111 по описа за 2008 година

 за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на адвокати А. и П., процесуални представители на “ВИМ АУТО” ООД гр. Стара Загора против решение №56/18.04.2008г., постановено а.н.д. №342 по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №01574457/01.02.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП Стара Загора.

          С жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и процесуални нарушения, изразяващи се в липса на пълна проверка за законосъобразност. Неправилно съдът приема, че липсва спор по фактите и не правилно е определил като съответна на тях правната квалификация дадена в НП.Към факти, възникнали при действието на отменения ЗДДС съдът е отнесъл правни норми от новия ЗДДС / в сила от 01.01.2007г./, с което е повторил извършеното нарушение при издаване на наказателното постановление – не съответна на фактите правна квалификация. Приложим е ЗДДС от 01.01.2007г. и правната квалификация следва да се определи съобразно неговите норми. С това е нарушен чл.6 от ЗАНН, който определя като нарушение само онова деяние, което нарушава установения ред. Според чл.16 на действащия ЗДДС “внос на стоки е въвеждането на не общностни стоки на територията на страната”, а продадения с фактура №14/08.02.2007г. автомобил е придобит през 2006г. и е бил предмет на “внос” от страна- членка на съюза, но по смисъла на отменения ЗДДС, който е неприложим към настоящия момент. Поради това е не относима разпоредбата на чл.151 ал.3 от ЗДДС- не е налице “внос” по смисъла на действащия ЗДДС. Като е приел, че нормата е приложима, първоинстанционния съд не е проверил дали фактите са доказани и правилно квалифицирани и се е позовал на закон, който не е действал към момента на придобиване на стоката. Придобиването като елемент от състава на чл.151 от ЗДДС следва да се установи, а не да се приеме за ноторен факт, както и специалното качество на наказания субект – дилър на стоки втора употреба. Последно се поддържа, че НП не съдържа изявления относно всички елементи от състава на нарушението, а именно срок за извършване на дължимото действие.

Касаторът иска от съда да отмени първоинстанционното решение като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление № 0157457/01.02.2008г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 636.40лв. на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС.

         Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание, а представя писмено становище, с което оспорва същата и иска от съда да остави в сила атакуваното решение.

         Становището на ОП Стара Загора е за потвърждаване на обжалваното решение.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводи на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         С обжалваното решение районния съд е потвърдил НП №0157457/01.02.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП, с което на „ВИМ АУТО” ООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция от 636.40лв., за това че за данъчен период м.02.2007г. не е  начислен ДДС в размер на 1348 лв. по реда на чл. 26 и чл.27 от ЗДДС, а  в размер на 711.60лв., като не е вписано във фактура №6/16.01.2007г. чл.143 от ЗДДС, с което да обозначи, че прилага специалния ред на глава 17.

         За да потвърди атакуваното НП, районния съд е приел, че придобиването като провнорелевантен за определяне размера на данъка факт, е извършено през 2006г., когато РБ не е член на ЕС и е действал отменения ЗДДС, а възникването на задължението за начисляване  - последваща продажба на автомобила е извършена при действието на новия ЗДДС – 01.01.2007г. По тези факти не е въведен и спор с първоначалната жалба. С нея се е оспорило задължението за спазване на чл.26 и чл.27 от ЗДДС, с твърдение, че дружеството - жалбоподател като “дилър на стоки втора употреба по смисъла на ЗДДС” не е упражнило право на избор по чл.151 ал.1 от закона, защото за продажбите на употребявани автомобили от внос, когато същите са придобити преди 01.01.2007г. е било длъжно да прилага общия ред на облагане с ДДС, а именно данъчната основа е договорената цена.

         Районният съд като въззивна инстанция проверява законосъобразността на наказателното постановление, което е правораздавателен акт и може да го отмени и на не посочени от жалбоподателя основания. Когато намери жалбата за неоснователна е длъжен да отговори на всички доводи срещу атакувания акт и при не излагане на съответни мотиви е  налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушава правото на защита. В настоящия случай се твърди, че е извършено процесуално нарушение, като съдът не е извършил пълна проверка на законосъобразността на акта.

 Както се посочи по-горе жалбоподателя е въвел с жалбата си предмет на спора, който има изключително и само правен характер, а именно – следва ли за автомобили втора употреба внесени на територията на страната преди 01.01.2007г. да се прилагат нормите на чл.26 и чл.27 във вр. с чл.151 ал.3 от ЗДДС, в сила след тази дата, като последните са изрично посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Районния съд е дал отговор на този въпрос, с което не е избегнал излагането на мотиви относно правилността на фактическите констатации на административно наказващия орган и тяхната правна квалификация. Първо по фактите не е въведен спор с жалбата, поради което съда правилно е определил предмета на спора, а оттам и не е следвало да се излагат мотиви за неоснователността на оплаквания, невъведени с жалбата, освен ако служебно не се установи нарушение на изискването на чл. 57 от ЗАНН за форма на акта. Изрично е посочено в мотивите, че след извършена служебна проверка съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановление, които да съставляват основание за неговата отмяна, въпреки не посочването им с жалбата. За първи път с касационната жалба се твърди, че липсват доказателства за качеството “дилър” на наказаното лице, за начина на придобиване на автомобила,  макар този факт да е описан в наказателното постановление с посочване на номера на митническата декларация. По тези факти настоящата инстанция не може да прави нови изводи, тъй като проверява законосъобразността на съдебното решение въз основа на възприетата от  районния съд фактология в посока правилно приложение на материалния закон. С касационната жалба не може да се допълва първоначалната с нови доводи за незаконосъобразност на НП. При липса на спор по фактите и при пълно описание на нарушението – посочена е фактурата, която установява възникване на данъчното събитие, от което следва задължението за начисляване на данъка, посочена е митническата декларация, която установява начина на придобиване и данъчната основа, обстоятелствата по извършване на нарушението и данъчния период, съдът не е имал основание да приеме, че е налице нарушение на чл.57 от ЗАНН. Следователно неоснователни са касационните оплаквания за съществено процесуално нарушение – не извършване на пълна проверка за законосъобразност.

         Не се констатира и несъответствие на решението с принципа за законоустановеност на нарушението. На първо място следва да се каже, че този основополагащ принцип на правото би бил погазен тогава, когато деянието, за което е санкциониран жалбоподателя не е въздигнато в нарушение при осъществяването му. В настоящия случай то е извършено за данъчен период февруари 2007г. – на 08.02. 2007г. е възникнало данъчното събитие, а на 12.03.2007г. е деклариран не съответен размер на данъка т.е. не е деклариран данък в размер на 636.40лв. Жалбоподателя е твърдял пред районния съд, че именно посочения и начислен ДДС е в законов размер от 711.60лв., а не както е определено от данъчния орган в размер на 1348лв., предвид на това, че автомобила не следва да се счита придобит, чрез внос по смисъла на ЗДДС в сила от 01.01.2007г. Доводът не се подкрепя от законовите норми.  Вътреобщностно придобиване  като юридически факт възниква само след 01.01.2007г., като до този момент стоките внесени на територията на страната от друга държава, дори и членка на ЕС представляват внос. Именно чрез внос е придобит и продадения автомобил с посочената фактура, който е втора употреба, видно от митническата декларация, а от дневника за продажбите и от списъка на автомобилите на стр.8 може да се установи, че лицето отговаря на критериите на §1 т.23 от ПЗР на ЗДДС за “дилър на стоки втора употреба”, по което не се е спорило и пред първата инстанция, но което качество има значение за определяне размера на данъка. Противоречи на правилото на чл.14 от ЗНА, че обратна сила се дава с изрична разпоредба, искането, съда да приеме, че чл.16 от ЗДДС в сила от 01.01.2007г. е приложим към факт, осъществен през 2006г. Обратна сила не е предвидена за нормата на чл.16 от ЗДДС, поради което автомобила е придобит, чрез внос съгласно правилата на материалния закон, в сила към момента на осъществяването му.  Не може да се приеме, че новият закон ще се прилага към събития възникнали преди влизането му в сила, без да има изрична законова разпоредба за обратно действие, а към състава на нарушението да се прилага друг ред, на основание същия закон.

Нарушението има своя фактически състав в чл.180 ал.1 от ЗДДС, който включва следните елементи – регистрирано лице, което като е длъжно не начисли данък в предвидените срокове, се наказва. От тук и неоснователно е твърдението за липса на всички елементи в описателната част на постановлението и не констатирането на този факт от съда. Посочено е, че лицето е регистрирано по ЗДДС, документа, установяващ данъчното събитие, което поражда задължението, срока, в който е следвало да се начисли данъка, дължимите действия по начисляването, и размера, в който е начислен – 711.60лв., вместо 1348лв. Касае се за случай, в който е извършено не правилно начисляване и за разликата от 636.40лв. е осъществен състава на нарушението – тази дължима сума не е начислена в срок. Районният съд е изложил подробни мотиви именно по въпроса за съответствието на правото към фактите, с което правилно е приложил материалния закон, като е проверил и спазването на изискванията за форма на НП по чл.57 от ЗАНН.

 

 

 

 

          

         Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

 

 

РЕШИ

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №56/18.04.2008г., постановено а.н.д. №342 по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №0157457/01.02.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП Стара Загора за налагане административно наказание “имуществена санкция” в размер на 636.40 лв. на “ВИМ АУТО” ООД гр. Стара Загора за извършено нарушение на чл.180 ал.1 от ЗДДС.

            Решението не подлежи на обжалване и протест пред ВАС.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                  2.