Р Е Ш Е Н И Е  285

 

гр.Стара Загора 06.11.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и трети октомври

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:              И.Я.

                                                                                 Р.Т.

 

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора   Д.Д.,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   к.н.а.дело   126  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от от адв. Ал. Ж. като пълномощник на “БУРОВ МОТЪРС” ЕООД гр. Стара Загора против  Решение № 84/ 17.05.2008 година, постановено по АНД № 469/2008 година по описа на Старозагорския  районен съд. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 0157435/11.02.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора, с което на “БУРОВ МОТЪРС” ЕООД гр.Стара Загора на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  1014.67лв. за нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.151, ал.3 от същия закон.                              

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие със закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Оспорва се приетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Твърди се, че съдържанието на същото не съответства на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Съдържат се и доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до непълнота на доказателствата и произнасяне при неустановена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба чрез пълномощника си моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД № 469/2008г на СтЗРС, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Старозагорският районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 0157435/11.02.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора, с което на “БУРОВ МОТЪРС” ЕООД гр.Стара Загора е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  1014.67лв за нарушение на чл.86, ал.1 от ЗДДС затова, че като регистрирано по ЗДДС лице /дилър на стоки втора употреба/ не е начислило ДДС за данъчен период 01.01.2007г-28.02.2007г в размер на 1014.67 лв за извършена облагаема доставка, съгласно издадена от него данъчна фактура № 6/02.02.2007г, за доставка на превозно средство, различно от “ново превозно средство”, придобито преди 01.01.2007г. Административно наказващият орган е приел, че на основание чл.151, ал.1 от ЗДДС лицето при последващи доставки е избрало и приложило общия ред за облагане на доставките на стоки втора употреба. То е следвало да приложи разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС и да определи данъчната основа по реда на чл.26 и 27 от ЗДДС, която да не е по-ниска от данъчната основа при внос. При продажбата с фактура № 6/02.02.2007г данъчната основа е определена в размер на 5 071л33лв, а данъчната основа при вноса според митническата декларация възлиза на 6738лв. Данъкът е следвало да се начисли като издадените данъчни фактури бъдат отразени в дневника за продажби, данъкът да бъде отразен в счетоводството на предприятието като задължение към бюджета и в подадената в ТД на НАП Стара Загора справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.февруари 2007г. Нарушението било установено при извършена ревизия, приключила с ДРА № 2400954/06.12.2007г.

Съдът е изложил съображения, че приложимият по казуса нормативен акт е ЗДДС в сила от 01.01.2007г. При това този закон бил приложим не само по отношение наказуемостта на извършеното нарушение, но и по отношение на преюдициалния въпрос за определяне на данъчната основа. Действащият ЗДДС не преуреждал с обратна сила възникнали и приключили правоотношения към момента на влизането му в сила, поради което след като фактическия състав на придобиването на процесния лек автомобил е завършен към момента на действие на отменения ЗДДС и според неговите разпоредби това е станало чрез внос, характерът на придобиването не се променя въпреки действащия ЗДДС. Приема, че  към момента на извършване на конкретната облагаема доставка  жалбоподателят /сега касационен такъв/ е имал качеството “дилър на стоки втора употреба” по смисъла на действащия и приложим ЗДДС, поради което за него е съществувало правото на избор по чл.151 от ЗДДС. Той е следвало да се съобрази с чл.151, ал.3 от ЗДДС и при последваща доставка да начисли ДДС с 1014.67лв повече от размера, който в действителност е начислил.

         Тези изводи на съда се споделят напълно от касационната инстанция.

  Безспорно в случая приложимият закон е действащият ЗДДС доколкото облагаемата доставка е извършена след 01.01.2007г. Не се спори също, че процесният лек автомобил е внесен при действието на ЗДДС/отм/ от територията на държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ и за него е ползван данъчен кредит. Правната регламентация на данъчната основа е уредена в чл.26 и 27 от ЗДДС.

Като специфична хипотеза предвид предмета на доставката и данъчния субект глава седемнадесета от същия закон разпорежда, че при доставка на моторно превозно средство втора употреба от дилър на стоки втора употреба /какъвто е процесния случай/ данъчната основа е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между подробно описани по характер и произход суми. В този случай дилърът няма право на данъчен кредит. С чл.151 от закона е дадено право на избор на дилъра до приложи общия ред на облагане на доставката като данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Упражненото право на избор се удостоверява като във фактурата не се посочва приложение на специалния ред.

При тази правна уредба и при фактическата обстановка по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане с ДДС на продадения от дружеството автомобил, внесен преди 01.01.2007г и наличен след тази дата, за който е упражнено правото на данъчен кредит, следва да се определи по специфичния ред на глава седемнадесета от ЗДДС, т.е. не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване или при внос. Доколкото по смисъла на действащия закон придобиването не е чрез внос, а по време на фактическото му извършване е било признато от законодателството за внос и няма законово преуреждане на висящите случаи, то не биха могли да се заличат правните последици на извършения внос като основание за придобиване на стоката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се определи данъчна основа  и това следва да стане по реда на чл.26 от ЗДДС като ако тя е по-ниска от определената при вноса данъчна основа, се прилага втората.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че изводът на Старозагорския районен съд за издаване на НП при спазване на императивните изисквания занеговото съдържание, е направен в противоречие с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Макар да се позовава на липсващи задължителни реквизити в съдържанието на НП, жалбоподателят всъщност счита, че е налице неправилно посочване от административно наказващият орган на датата и мястото на извършване на нарушението и незаконосъобразно описание на същото.

Не намират законова опора доводите на касатора, че начисляването на ДДС се извършва с издаването на данъчната фактура. С подробно изложени мотиви въззивният съд е направил верния правен извод, че начисляването на данъка представлява сложен фактически състав, включващ няколко кумулативно дадени елемента. По аргумент от разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС, установяваща съдържанието на задължението за начисляване на ДДС, издаването на данъчен документ с посочването на данъка е само един от елементите от този фактически състав, а последният е подаването на справка – декларация с отразяване на дължимия се ДДС. В случая в НП са описани всички релевантни за съставомерността на деянието елементи - от възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем /извършването на облагаемата доставка/ до последното бездействие на ДЗЛ, с което се осъществява състава и се довършва нарушението, а именно – неотразяване на данъка в подадената справка – декларация. Изрично се съдържа и отбелязване на датата, на която административно-наказаното лице е подало справка – декларация, без в нея да бъде отразен дължимия се ДДС /13.02.2007г./ – т.е определен е началният момент, от който бездействието на “БУРОВ МОТЪРС” ЕООД е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. Следователно правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е определил и посочил като дата на извършване на нарушението именно 14.03.2007г. Доколкото нарушението е довършено с осъществяване на последния елемент от състава му – неотразяване на данъка в справката – декларация следва да се счита, че в НП правилно е отбелязано и мястото на нарушението – ТД на НАП  Стара Загора.

Несъстоятелни са и доводите на касационния жалбоподател “за незаконосъобразно описание на нарушението” в издаденото НП доколкото  административно-наказаното лице е начислило данък, но в по-нисък размер. Нормативно установеното задължение по чл.86 от ЗДДС е не само за начисляване на ДДС, а за начисляване на дължимия  ДДС върху данъчна основа, определена съобразно изискванията на приложимия материалноправен данъчен режим. За реализиране на административно-наказателната отговорност по чл.180, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е без значение обстоятелството дали ДЗЛ изобщо не е начислило ДДС или е начислило ДДС в по-нисък размер, доколкото и в двата случая е налице едно и също съставомерно деяние – неизпълнение на задължение за начисляване на дължимия ДДС.

Не е налице и твърдяното от касатора допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при постановяване на оспореното решение. Правилно и законосъобразно Старозагорският районен съд е отменил определението си за назначаване на съдебно-икономическа експертиза /а не както се твърди в жалбата, че не е извършена назначената такава/. При допускането й се е мотивирал с неограничаване правото на защита на жалбоподателя, който желае да установи определени обстоятелства, но въпреки това не е внесъл определения депозит за изготвянето й. При това положение и като се вземе предвид, че някои от фактите, за установяването на които е направено доказателственото искане, са ирелевантни за предмета на АНД и нямат отношение за съдебната преценка за материалната законосъобразност на издаденото НП; за други са представени и приети писмени доказателства, а част от въпросите по своята същност са правни и не могат да бъдат поставяни като задачи на експертиза, експертизата се явява ненужна.

Необосновани са и доводите за постановяване на съдебното решение при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на принципа за служебното начало по чл. 13 от НПК.. Съдът е събрал и обсъдил всички допустими и относими доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Сочените от касатора като неизяснени и спорни въпроси не са по фактите, а са правни  и по тях съдът е изложил своите разсъждания.

Затова се явяват неоснователни касационните оплаквания за постановяване на решението в противоречие със закона и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

По тези съображения обжалваното решение се явява валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 84/17.05.2008 година, постановено на НАХД № 469 по описа за 2008 година на Старозагорския  районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 0157435/11.02.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора

Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                            2.