РЕШЕНИЕ

№186                                                         20.10.2008г.                                 гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                                                   на девети октомври

 две хиляди и осма година                                                  

  В открито заседание, в състав                                   

                                        Председател: Р.Р.                                                         Членове: 1. Г.Д.                                                                       2. Д.Д.

 Секретар С.Х.   

 Прокурор В.М.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

 КНАД №130 по описа за 2008 година

 за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на “ Евроинвестмънт” АД гр. Стара Загора, представлявано от Изпълнителния Директор Свилен Стоянов Иванов срещу решение № 17/29.04.2008г. , постановено по а.н.д. №2026 по описа за 2007г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено НП №24/0060119/19.10.2007г. на Директор Дирекция “Областна Инспекция по труда” Стара Загора за налагане административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500лв. на основание чл.416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда.

С касационна жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно съдът не е съобразил правилата за давността от извършване на нарушението до налагане на наказанието, ангажирането на отговорността въз основа на отменен нормативен акт и не надлежното връчване на наказателното постановление. Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови прекратяване на административно наказателното производство. Претендират се разноски.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гонева  оспорва жалбата с доводи, че наказателното постановление е връчено по пощата, получено е от лице, което не е посочило качеството си, но видно от жалбата срещу него наказаното лице е било уведомено, спазен е срокът за издаване на наказателното постановление – един месец от установяване на нарушението при възможен шестмесечен срок, съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН, а в текста му е посочена като нарушена разпоредбата на чл.315 ал.1 от КТ, която е действаща.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от правоимащо лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решението си районен съд Стара Загора е потвърдил обжалваното наказателното постановление с мотиви за осъществяване фактическия състав на нарушението, а именно не е изпълнено задължението по чл.315 от КТ за определяне в посочения от закона срок – м.януари 2007г., работните места, подходящи за трудоустрояване. В наказателното постановление обаче, което е правораздавателен акт, ангажиращ административно наказателната отговорност на лицата, именно този законов срок за извършване на дължимото действие не е посочен, а като дата на осъществяване на нарушението е възприет деня 17.09.2007г., когато същото е  констатирано. Задължително е АНО да визира дата на извършване на нарушението, независимо от посочване на правната норма, която посочва и срока и дължимото действие. Административно наказателната разпоредба на чл. 414 ал.1 от КТ е бланкетна – посочва отговорното лице, размера на наказанието и препраща към нормите, установяващи задълженията на работодателите, извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Това означава, че за да опише всеки елемент от състава на нарушението, съобразно изискванията на чл.57 т.5 от ЗАНН, АНО следва да посочи фактите, които се субсумират от хипотезата на правната норма, чиято диспозиция  не е изпълнена. В случая, Директора на Дирекция “Инспекция по труда” ангажира административно наказателната отговорност на касационния жалбоподател, за това, че като работодател, който има повече от 50 работници или служители е длъжен на основание чл.315 ал.1 от КТ да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите.  За изпълнение на това задължение следва да бъде спазена Наредбата за трудоустрояване приета с ПМС № 72/86г., чието последно изменение е в сила от 01.10.2005г. и не касае чл.2 от същата, определящ срок до края на месец януари на текущата година. Правната норма е действаща и коректно е посочена в АУАН, но не е възпроизведена в НП, нито е посочена дата на извършване на нарушението. Последната не да бъде може и не е 17.09.2007г. по разпореждане на чл.2 от Наредбата за трудоустрояване, защото той поставя срок за изпълнение, при което нарушението се осъществява под формата на бездействие в този отрязък от време – съществен елемент от състава, който като не е посочен е довел до незаконосъобразност на наказателното постановление. Срокът, който Наредбата определя е елемент от състава на нарушението и предвид разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ, която определя санкция за не спазване на трудовото законодателство, а не само на кодекса. Следователно АНО е следвало да опише в обстоятелствената част на наказателното постановление задължението, срокът за неговото изпълнение и нормите, които ги установяват. В настоящия случай нормата на чл.2 от Наредбата за трудоустрояването, която е приложима относно датата на нарушението липсва в НП. С това е възпрепятствано упражняването на правото на защита на наказаното лице, а чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН охранява именно него. Датата, освен че е елемент от състава, защото за дължимото действие е определен краен срок, след който е налице нарушение, има значение и за началото на давността и преклузивните срокове за ангажиране на отговорността.

Доводите за изтичането им не следва да се обсъждат при констатираната не законосъобразност на наказателното постановление, но се дължи отговор на възраженията на ответника по касация за липса на ред за връчване по ЗАНН, поради което същото може да се извърши и по пощата с обратна разписка. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 от ЗАНН опровергава това твърдение. Предвидено е лично връчване на нарушителя срещу подпис, а ако не се намери на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен, наказващия орган отбелязва това върху постановлението, като същото се счита връчено от деня на отбелязването. Следователно, АНО е длъжен дори да направи справка за адресна регистрация, съответна в търговския регистър за седалище, адрес на управление и представителство на юридическото лице. В случая е следвало да се връчи на лице, което представлява акционерното дружество или ако се установи, че не пребивава на вписаните в регистъра адрес и седалище на управление, да се извърши отбелязване на този факт върху наказателното постановление. Изпращането по пощата не е връчване лично срещу подпис. Самата бланка съдържа част “Разписка”, в която да се удостовери изпълнението на това задължение на АНО. То също цели да осигури правото на наказаното лице на защита, като узнае за какво нарушение, на коя дата и на основание коя правна норма се ангажира административно наказателната му отговорност. Поради това настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд за не съществено значение на това нарушение. Всяко не изпълнение на норми, гарантиращи права на наказаното лице е съществено, защото възпрепятства упражняването им. Само ако неизпълнението на някое от изискванията за форма на наказателното постановление или на правилата за налагане на административни наказания не е довело и не е могло да накърни правото на защита, не води до наличие на порок, обуславящ отмяната му. Неизпълнението на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението, в случая датата, като елемент от състава, не посочването на нормата на чл.2 от Наредбата за трудоустрояването и не връчването на наказателното постановление са нарушения от категорията възпрепятстващи правото на защита на наказаното лице, поради което са основания за отмяната му като незаконосъобразно.

Като е игнорирал тези пороци, Районен съд Стара Загора е постановил решение, което противоречи на императивни разпоредби на материалния закон и на това основание следва да бъде отменено.

При този изход от спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и Изпълнителна Агенция “Главна инспекция по труда”  гр. София, представлявана от Изпълнителния директор следва да бъде осъдена да заплати сумата от 25лв., представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция – заплатена държавна такса за касационно обжалване. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ  решение № 17/29.04.2008г. , постановено по а.н.д. №2026 по описа за 2007г. на Районен съд Стара Загора. с което е потвърдено НП №24/0060119/19.10.2007г. на Директор Дирекция “Областна Инспекция по труда” Стара Загора,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА : 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24/0060119/19.10.2007г. на Директор Дирекция “Областна инспекция по труда” Стара Загора, с което на “ЕВРОИНВЕСТМЪНТ” АД гр. Стара Загора, кв. “Индустриален”, база “Загария” представлявано от Изпълнителния директор Свилен Стоянов Иванов е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500лв. на основание чл.416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция “Инспекция по труда” гр. София да заплати сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.