Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                   

    254    17.11.2008 година   град Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през  две хиляди и осма година в състав:

                                                                                                                                 

                                  

                                                               Председател: Р.Р.

 

                                                    Членове:          Г.Д.     

                                                                                Д.Д.

 

Секретар:  З.Д.

Прокурор:  Д.Д.                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия Г.Д.  КАН дело № 154 по описа  за  2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Христо Стойнов Стойнов  в качеството му на ЕТ “Христо Стойнов - 95 със седалище и адрес гр.Казанлък, ул.”Преображение”№ 4, против  решение № 27 “з” от 28.02.2008г., постановено по АНД № 1123 /2007 г. по описа на Казанлъшки районен съд. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 46-ДНСК-353/ 14.08.2007г. на Заместник началника на ДНСК, с което на ЕТ”Христо Стойнов – 95” е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 40000лв. на основание чл.237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ. 

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие със закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са доводи за незаконосъобразност на потвърденото от въззивния съд наказателно постановление. Релевирано е възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до непълнота на доказателствата и произнасяне при неустановена фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 27”з”/ 28.02.2008г., постановено по АНД № 1123/2007 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – ДНСК гр.София, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е основателна.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНД №  1123/2007г на КРС, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по жалба на ЕТ“Христо Стойнов – 95” гр.Казанлък,  против наказателно постановление № 46-ДНСК-353/ 14.08.2007г. на зам.началника на ДНСК гр.София. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 46/ 14.06.2007г., на ЕТ”Христо Стойнов-95” е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер 40000,00 лева, на основание чл. 237, ал.1, т.6, предл.първо от ЗУТ.  Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени като нарушение на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр с чл.142, ал.4 и ал.6, т.2, чл.38, ал.2, чл.43, ал.1 от ЗУТ и чл.75, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ., са следните: ЕТ”Христо Стойнов-95”, представляван и управляван от от Христо Стойнов Стойнов, в качеството си на лице, оправомощено да извършва дейност по оценяване съответствието на инвестиционните проекти с Лиценз № ЛК-000194/ 19.10.2004г. на МРРБ, е извършило оценка за съответствие на инвестиционните проекти на строеж:”Жилищна сграда с обекти за обществено обслужване и шивашка работилница със застроена площ 250кв.м.и РЗП 1200кв.м.” и “Външно ел.захранване”, находящ се в УПИ, парцел  ІV-5743, 5742 от кв.165 по плана на гр.Казанлък, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като изготвеният проект противоречи на предвижданията на действащия ЗРП и РУП, одобрени със заповеди №РД-02-14-192/ 1987г., № 45/09.04.1997г. и № 558/ 01.07.2004г. за частта от кв.165, в която попада УПИ, парцел ІV-5743, 5742, отредена за жилищно строителство. Противоречието е в конкретното предназначение на сградата, предвидено в ЗРП и линиите на застрояване, предвидени с РУП. Така също изготвеният проект противоречи на правилата и нормативите за проектиране на жилищните сгради.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил  посоченото по-горе наказателно постановление. Въззивният съд, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направил извод, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура.

 

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, по следните съображения:

Видно от подадената от ЕТ”Христо Стойнов – 95”  жалба до Районен съд – Казанлък, основният изложен от него довод е, че не е извършил твърдяното от АНО нарушение. В тази връзка е развил подробни съображения за материалната незаконосъобразност на издаденото НП.

В обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд липсват мотиви, относно извършената преценка на събраните по делото доказателства, както и правни изводи по съставомерността на деянието. По смисъла на чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН районният съд е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление на всички основания. В нарушение на това императивно процесуално правило, въззивният съд не е обсъдил основателността на наведените от жалбоподателя доводи от  значение за законосъобразността на НП, с което е нарушил не само разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК, но и един основните принципи за "обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото" /чл.14, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН/.  

Районният съд е съд по същество и той е длъжен да се произнесе с решението си не само по отношение спазване на процесуалните разпоредби по издаването на акта, но и по неговата материална законосъобразност, т. е. при всички случаи трябва да се произнесе по съставомерността на описаното деяние. По закон той е последната инстанция, обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в главния предмет на доказване. И това е така, именно защото районният съд по административно-наказателните дела е съд по същество, а не контролноотменителна инстанция. Установеното от него фактическо положение е рамката, в която Административният съд като касационна инстанция ще извърши проверка по правилното приложение на закона. В конкретния случай мотиви относно фактите не са изложени и това препятства касационната проверка. В този смисъл е и константната съдебна практика, изразена в редица решения на Върховния касационен съд по чл.339 от НПК, приложим в производството пред районния съд по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.

С оглед установената липса на мотиви в решението на въззивния съд по отношение възражението на жалбоподателя че за материална незаконосъобразност на издаденото НП и предвид неизпълнението на задълженията по чл.13,ал.1 и ал.2 и чл.14, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че е налице наведеното и обсъдено по-горе касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.2 от НПК. Решението на Казанлъшкия районен съд следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след цялостно обсъждане на всички събрани по делото доказателства да се произнесе  по материалната законосъобразност на наказателното постановление. Доколкото в настоящия случай с жалбата, чиято основателност е предмет на проверка от районния съд, се оспорва съставомерността на действията по оценка за съответствието на инвестиционния проект за строеж “Жилищна сграда с обекти за обществено обслужване и шивашка работилница със ЗП 250кв.м. и РЗП 1200кв.м.” в УПИ, парцел ІV- 5734, 5742 от кв.165 по плана на гр.Казанлък, за да се даде отговор на въведените в жалбата доводи, са необходими специални технически знания. Поради това се налага да бъде назначена съдебно – техническа експертиза, която да даде отговор на спорните по делото въпроси, относно съответствието на изготвения инвестиционния проект с предвижданията на действащия ЗРП и РУП, одобрени със заповеди №РД-02-14-192/ 1987г., № 45/09.04.1997г. и № 558/ 01.07.2004г. за частта от кв.165, в която попада УПИ, парцел ІV-5743, 5742, както и за съответсвието на изготвения проект с правилата и нормативите за проектиране на жилищните сгради. 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 27 “з” от 28.02.2008г., постановено по АНД № 1123/ 2007 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                   

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                              2.