Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                              

                

        

            268     14.11.2008 година   град Стара Загора

 

               

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание                          на  двадесет и трети октомври през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                  Председател:    Б.Т.

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    И.Я.

                                                                              Р.Т.

 

При секретаря М.П.

И с участието на прокурора Д.Д.                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.   КАН дело № 160 по описа  за 2008 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.К.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Пл. П., против Решение № 93 от 19.06.2008г., постановено по АНД № 843/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 2121/08 от 18.03.2008г. на ВрИД Началник-сектор ПП - КАТ към ОДП – Стара Загора, с което на Д. Т. на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание – “глоба” в размер на 100лв., за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от въззивния съд изводи, че не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Касационният жалбоподател излага доводи, че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 93 от 19.06.2008г. по АНД № 843/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление № 2121/08 от 18.03.2008г. на ВрИД Началник-сектор ПП - КАТ към ОДП – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – ПП – КАТ към ОДП – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.    

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Д.Т. против наказателно постановление № 2121/08/ 18.03.2008г. на ВрИД Началник-сектор ПП - КАТ към ОДП – Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2121 от  24.02.2008г., на Д. Т. му е наложено административно наказание – “глоба” в размер 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са следните: Д. Т. на 24.02.2008г. около 10.10ч., като водач на МПС с рег. № СТ2203АВ, по път І-5 посока север юг до р-н са с. Маджерито управлява собствения си лек автомобил “СЕАТ ИБИЗА” без платена винетна такса за ползване на републиканската пътна мрежа по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата.  

 

При осъщественият контрол за законосъобразност въззивният съд въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направил извод, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; НП съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити и жалбоподателят действително е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, като му е наложено предвиденото в закона по вид и размер наказание.

 

Тези изводи изцяло се споделят от касационната инстанция на съда.

Правилно и законосъобразно Старозагорският районен съд е приел, че съдържанието на НП съответства на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. С подробно изложени в решението мотиви /които е безпредметно да бъдат повтаряни/, въззивния съд е разгледал и отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП /досежно номера на АУАН, липсата на пълнота при описанието на обстоятелствата при които е извършено нарушението, точното посочване на нарушената законова разпоредба и на санкционната норма, установяваща състав на административно нарушение/. Следва да се отбележи, че смисълът на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат  посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. 

В случая правилен е изводът на Старозагорския районен съд, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В съдържанието на НП изпълнителното деяние е индивидуализирано в достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на деянието с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба /чл.139, ал.5 от ЗДвП/, установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение по см. на чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП. Всички релевантните за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП. Ето защо непосочването къде точно има пътен знак Д 25; категорията на управляваното от водача ППС; вида на винетната такса по ЗДвП и т.н, не може да бъде определено като съществено нарушение на административно-производствените правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. В достатъчна степен е конкретизирано и мястото на извършване на нарушението, както за установяване наличието на съставомерно деяние по чл. 179, ал.3, т.4, предложение първо от ЗдВП, така и за проверка на териториалната компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Във връзка с възражението за некомпетентност на актосъставителя следва да се отбележи, че същата не е обусловена от наличието или не на изрична заповед „за назначение с указание за точното местоположение за извършване на проверките в конкретния ден 24.02.2008г.” Съгласно представената и приета като доказателство в производството пред Районен съд – Стара Загора Заповед № Із – 189/ 08.02.2007г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл. 189, ал.1 от ЗДвП държавните служители от структурните звена на „Пътна полиция” и „Пътен контрол” са лицата, определени да съставят АУАН. Следователно мл. автоконтрольор при сектор ПП – КАТ при ОДП – Стара Загора е материално и териториално компетентния орган, оправомощен да съставя АУАН.

Абсолютно необоснован и неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Напротив – в изпълнение  на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН Старозагорският районен съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото при осъществения контрол относно спазването на административно-производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на НП.  Обосновано и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация е приел, че с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред в НП деяние административно-наказаното лице е извършило нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, което е основание за прилагане на санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП.  

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 93/ 19.06.2008г., постановено по АНД № 843/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

   

ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                          

                                                                          2.