Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                           

  226         30.10.2008  година   град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

                                                                                                                              

                                                  Председател:    Б.Т.

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    И.Я.    

                                                                              Р.Т.

 

Секретар:  Д.Д.   

Прокурор: Д.Д.

                                                                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.  КАН дело № 218 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, подадена чрез процесуалния й представител по делото, против  Решение № 85/ 06.06.2008г. постановено по АНД № 236/ 2008г. по описа на Гълъбовския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 591 – ДНСК – 857/ 03.12.2007г. на Заместник Началника на ДНСК гр. София.  

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът обосновава, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по недопустима жалба, доколкото с оглед размера на наложената административна санкция наказателното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 от ЗУТ, не е подлежало на обжалване. Оспорват се и направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до ограничаване правата на санкционираното лице и за несъответствие на съдържанието на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 85/ 06.06.2008г. по АНД № 236/ 2008г. по описа на Гълъбовския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 591 – ДНСК – 857/ 03.12.2007г. на Зам. Началника на ДНСК гр. София. 

 

Ответникът по касационната жалба – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД – гр. Пловдив, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че жалбата е основателна и счита, че постановеното от Гълъбовският районен съд решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните намира за установено следното:

        

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Гълъбово е образувано по жалба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД – гр. Пловдив, против наказателно постановление № 591 – ДНСК – 857/ 03.12.2007г. на Зам. Началника на ДНСК гр. София. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 591/ 17.09.2007г., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100лв., на основание чл. 165а, ал.1, т.2 ат ЗТСУ /отм./, сега чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, за нарушение на чл.55 от ЗТСУ /отм/, сега чл. 148, ал.1 от ЗУТ.  Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно-наказващия орган като нарушение, са следните:  „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД – гр. Пловдив, е възложител /собственик/ на строеж „Монтаж на електромерно табло към съществуващ стоманобетонов ел. стълб”, находящ се в гр. Гълъбово, на уличната регулация пред УПИ Х – 931, кв.68, който строеж е извършен без разрешение за строеж и представлява незаконен такъв по см. на чл. 159, ал.1 т.3 от ЗТСУ /отм./, действащ към момента на извършване на нарушението, сега – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строителството е изпълнено в периода 1999г. – 2001г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СТАРА ЗАГОРА” АД, чийто правоприемник е „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД – гр. Пловдив.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Гълъбовският  районен съд, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направил извод, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса. Обосновал е, че съдържанието на НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсата на задължителни реквизити /конкретизиране на датата на извършване на нарушението, посочване на доказателствата, които го потвърждават и точната законова разпоредба, която е нарушена/, са довели не само до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, но и възпрепятстват упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното на НП досежно правилното приложение от административно-наказващият орган на материалния закон при определяне субекта на нарушението, съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.  

 

По аргумент от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК в касационното производство съдът проверява както за наличието на инвокираните от жалбаподателя касационни основания, така и за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон. При така извършената служебна проверка касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, по следните съображения:

 

              Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата   е наличието на подлежащо на обжалване наказателно постановление. В случая,  при произнасянето си по въпроса за допустимостта на подадената от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД – гр. Пловдив жалба против НП № 591 – ДНСК – 857/ 03.12.2007г. на Зам. Началника на ДНСК гр. София, Гълъбовският районен съд е приел,  че дружеството е санкционирано за извършено нарушение по ЗТСУ /отм./, а в  посоченият нормативен акт няма разпоредба, ограничаваща обжалването на наказателни постановления с които се налага имуществена санкция на юридически лица. Въз основа на това е обосновал извод, че не е налице процесуална пречка за разглеждане и произнасяне по същество по подадената жалба.

              Не е спорно по делото, че твърдяното нарушение за което е санкционирано административно-наказаното лице, е извършено при действието на ЗТСУ /отм/. и е квалифицирано като съставомерно деяние въз основа на посоченият нормативен акт. Действително в разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗАНН е регламентирано, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на неговото извършване. Но с нормата на чл.3 от ЗАНН се определя приложимия материален закон – т.е законът, въз основа на който се преценява  дали е налице деяние, което да бъде квалифицирано като административното нарушение и се определя вида и размера на следващата се за нарушението санкция. В случая в периода между извършване на административното нарушение и издаването на НП е налице законодателна промяна. Доколкото новият закон /ЗУТ/ установява по идентичен начин съставомерните елементи на деянието, но при предвидена различна по вид и размер санкция, с посочването в съдържанието на НП на отменената разпоредба на чл.165а, ал.1, т.2 от ЗТСУ, административно-наказващият орган от една страна обосновава, че по действащият към момента на извършването на деянието закон същото представлява административното нарушение, а от друга – прилагането на предвидената в ЗТСУ санкция, като по-благоприятен закон по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Следователно по см. на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН приложимият материален закон е ЗТСУ /отм./. Но разпоредбите, установяващи процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, са процесуални, а не материални. Ето защо обстоятелството, че в ЗТСУ няма разпоредба ограничаваща обжалването на наказателни постановления с които се налага имуществена санкция на юридически лица, е ирелевантно за преценката на допустимостта на жалбата против процесното НП. Тази преценка Гълъбовският районен съд е следвало да извърши въз основа на действащия към датата на издаване на НП /респ. към датата на подаване на жалбата/  процесуален закон – ЗАНН, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В случая в разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ е регламентирано, че не подлежат на обжалване   наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000лв. включително. Посочената норма е специална по отношение на общата такава и по аргумент от чл.59, ал.3 от ЗАНН, както и съгласно разрешението, дадено в т.3 от Постановление № 10/ 28.09.1973г. по н.д № 9/ 1973г. на Пленума на Върховния съд, именно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ се явява приложимия процесуален закон за преценка допустимостта на подадената жалба. 

                                                                                                                                                              

В обжалваното съдебно решение въззивният съд е обосновал извода си за  допустимост на жалбата, позовавайки се и на разпоредбата на чл.120 от КРБългария. Регламентираната с конституционната норма обща клауза за обжалваемост на административните актове и на съдебен контрол за законосъобразност спрямо всички актове и действия на административните органи, в случая е неприложима. На първо място наказателните постановления по своята правна същност не представляват административни, а правораздавателни актове. А и наказващият орган при издаването на НП не упражнява административни правомощия като орган на изпълнителната власт, а действа като особена юрисдикция при осъществяване на административно-наказващата дейност на държавата. Ето защо спрямо наказателните постановления не може по силата на прякото действие на конституцията да намери приложение нормата на чл.120, за обосноваване допустимостта на обжалването респ. на съдебния контрол по отношение на наказателните постановления.

С оглед гореизложеното съдът намира, че НП № 591 – ДНСК – 857/ 03.12.2007г. на Зам. Началника на ДНСК гр. София, съгласно изричната разпоредба на чл.239, ал.4 от ЗУТ, не е подлежало на съдебно обжалване. Следователно  Гълъбовският районен съд е разгледал и се е произнесъл по недопустима жалба и постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 85/ 06.06.2008г., постановено по АНД № 236/ 2008г. по описа на Гълъбовския районен съд.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                            

                                                                                                        2.