Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                   

  

    292      12.11.2008 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и трети октомври през  две хиляди и осма година в състав:

                                                                              

                                                  Председател:   Б.Т.

 

                                                 Членове:           И.Я.

                                                                              Р.Т.

 

при секретаря  М.П.

и с участието на прокурора Д.Д.

                                                                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.   КАН дело № 309 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Стара Загора, против  Решение № 83/ 12.06.2008г., постановено по АНД № 278/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 0159704/ 24.01.2008г., на Началник отдел “Обслужване” при ТД на НАП - Стара Загора.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за несъответствие на съдържанието на същото с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел за установено, че в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва пълно и точно описание на нарушението, ограничаващо правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 83/ 12.06.2008г. по АНД № 278/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди наказателно постановление № 0159704/ 24.01.2008г., на Началник отдел “Обслужване” при ТД на НАП - Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – М.А.К., редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

         Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на М.А.К. против наказателно постановление № 0159704/ 24.01.2008 г. на Началник отдел “Обслужване” при ТД на НАП - Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0159704/ 08.01.2008г., на М.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500лв. на основание чл.178 от ЗДДС, за нарушение на чл. 109, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.107, т.3 от ЗДДС. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно-наказващият орган като нарушение, са следните: М. К., представляваща ЕТ “М.К.”, като данъчно задължено лице по ЗДДС не е подала заявление за дерегистрация по ЗДДС в законово установения срок при условие, че има постановено съдебно решение № 4011/ 28.11.2007г. на Старозагорския Окръжен съд за заличаване на ЕТ “М.К.” от търговския регистър. Заявлението за дерегистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в ТД на НАП в 14 дневен срок от заличаването – т.е най-късно до 12.12..2007г., а е подадено с вх. № 24392080000004 на 02.01.2008г.

С обжалваното решение е отменено посоченото по-горе наказателно постановление. Старозагорският районен съд е приел за установено, че в НП нарушението е описано неясно и непълно, а административно-наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, не е извършил проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН в т.ч. дали не е било налице някое от изключенията по чл.107, т.3 от ЗДДС, въведени с изменението на закона /ДВ бр.108/ 07г., в сила от 19.12.2007г./. В мотивите към решението са изложени съображения, че допуснатите нарушения са съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на административно наказаното лице, въз основа на което е направен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.         

 

Касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че в случая е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  Смисълът на императивното изискване на визираната норма досежно описанието на нарушението е, в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата при които е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на административното нарушение се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност.  

Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в НП нарушение по чл.109, ал.1 във вр. с чл.107, т.3 от ЗДДС, е под формата на бездействие т.е неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Следователно при индивидуализацията на административното нарушение е необходимо да бъде конкретизирано релевантното бездействие на задълженото лице чрез посочване на неговите съставомерни елементи. В случая административно-наказващият орган не съобразил обстоятелството, че в периода между извършването на административното нарушение и издаването на наказателното постановление е изменена разпоредбата, установяваща предпоставките за възникване на задължението, неизпълнението на което  квалифицира бездействието като административното нарушение. С новата редакция на нормата на чл.107, т.3 от ЗДДС /ДВ бр.108/2007г., в сила от 19.12.2007г./ са въведени изключения от правилото за задължителна дерегистрация по ЗДДС. За да възникне задължение за дерегистрация не е достатъчно да е налице заличаване на едноличния търговец от търговския регистър – необходимо е лицето да не подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност и да не са налице основанията по чл. 108, ал. 2 от ЗДДС. Или фактическият състав за възникване на задължението по чл.109, ал.1 във вр. с чл.107, т.3 от ЗДДС включва една положителна и две отрицателни предпоставки. Ето защо санкциониращият орган е следвало да обоснове липсата на условията за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН т.е че както към 13.12.2007г., така и към датата на издаването на НП е налице задължение за дерегистрация, неизпълнението на което представлява административно нарушение. В случая в съдържанието на НП не са описани всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване  наличие на съставомерно от обективна страна деяние към датата на издаването на административно-наказателния акт. Не е посочено и обосновано дали не са налице изключенията от задължението за дерегистрация при заличаването на ЕТ. Излагането на съображения за липсата на отрицателните условия за възникване на задължението по чл.109, ал.1 във вр. с чл.107, т.3 от ЗДДС и представянето на доказателства в този смисъл едва пред касационната инстанция, не може да санира допуснатото нарушение на изискването на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и да доведе до друг правен извод различен от направения такъв от въззивния съд за липса на конкретно, точно и ясно описание на нарушението. Непълнотата в съдържанието на НП относно описанието на съставомерните елементи на квалифицираното като административно нарушение деяние е порок, който не може да бъде отстранен в съдебната фаза на административно-наказателния процес.  

 

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на санкционираното лице. Допуснатите от наказващия орган нарушения на посочената правна норма и то досежно липсата на индивидуализация и конкретизация на нарушението, са съществени процесуални нарушения, които опорочават наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и засягат правото на защита на нарушителя, което право следва да бъде гарантирано във всички стадии на процеса. Още повече че в случая липсата на този задължителен реквизит и непълнотата на описанието на нарушението възпрепятства извършване на съдебна проверка за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата административно-наказателна квалификация.

 

По горните съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 83/ 12.06.2008г., постановено по АНД № 278/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд.  

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                      

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                            

                                                                                            2.