Р Е Ш Е Н И Е  340

 

      гр.Стара Загора 20.11.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         шести ноември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                   Членове: И.Я.

 

                                                                                    Р.Т.

 

                                                                                     

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора Р.А.                                      ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   к.н.а.х.дело   323 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.Й. ***  против  решение № 77а/21.07.2008 година, постановено по НАХД № 425 по описа за 2008 година на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №  866 от 28.02.2008 година на Началника на РПУ Казанлък.

Релевират се оплаквания, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като неправилно съдът е приел, че нарушението не е извършено в населено място. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено наказателното постановление или решението да бъде изменено в смисъл съдът да приеме, че нарушението е извършено извън населено място и да намали размера на наложените наказания.

В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №  425/2008г на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил наказателно постановление   866 от 28.02.2008 година на Началника на РПУ Казанлък, с което на жалбоподателя С.Й. са наложени наказания “глоба” в размер на 250 лв и “лишаване от право за управление на МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП затова, че на 13.02.2008г около 12.54ч по бул.”Розова долина” в гр.Казанлък в посока север-юг до фирма НИТИ управлява лек автомобил “с рег.№ СТ 58 88АВ със скорост 132км/ч при максимално разрешена 50км/ч.

Въззивният съд е изложил е съображения, че наказателното постановление е законосъобразно, тъй като жалбоподателят е извършил описаното нарушение – управление на МПС в населено място със скорост, надвишаваща максимално разрешената по закон. Мотивирал се е със свидетелските показания на актосъставителя Косев и със заключението на назначената техническа експертиза, за да приеме, че мястото, на което е засечена скоростта, се намира в границите на гр.Казанлък.

         Тези изводи се споделят от касационната инстанция. Решението е валидно,  допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Разсъжденията на районния съд се основават на събраните по делото по надлежния ред писмени и гласни доказателства.

         От съвкупната им преценка е изведен верния правен извод, че НП и предшестващия го акт за установяване на административна нарушение са съставени в съответствие със ЗАНН както по отношение съставомерността на деянието, така и относно наложеното наказание.

         Съгласно легалната дефиниция на понятието “населено място”, дадена с разпоредбата на § 6, т.49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, това е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. По делото е установено, че жалбоподателят се е движил в посока от гр.Казанлък към с.Бузовград. Няма категорични доказателства, че към момента на извършване на нарушението на този изход от града са липсвали указателни табели за начало и край на населено място. Такъв извод е възможен към датата на изготвяне на заключението на съдебно-техническата експертиза, което обаче е направено четири месеца по-късно и в този смисъл е ирелевантно за спора. Правилно представеното удостоверение № 325/23.06.2008г, издадено от Началник отдел “УТ” при Община Казанлък, не е ценено като доказателство, тъй като околовръстния полигон на града определя границите на населеното място по други критерии, неотносими към регулиране на движението по пътищата. Правилата за последното са предмет на нормативна уредба от ЗДвП, който съдържа специална разпоредба относно населените места, която е единствено приложимата в конкретния правен спор.

При това фактическо и правно положение, дори да се приеме, че липсват знаци Д11 или Д12 /съответно “начало и край на населено място”/ от и към с.Бузовград, водачът на МПС, напускайки гр.Казанлък е длъжен да съобрази скоростта си с ограниченията за населено място до наличие на пътен знак, позволяващ му друга скорост. 

         В този смисъл при касационната проверка не се установи твърдяното основание за отмяна на решението по смисъла на чл.348, ал.1т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, а именно нарушение на материалния закон. Следва да се отбележи, че по принцип е недопустимо районният съд, разглеждащ административнонаказателни дела като първа инстанция, да изменя административното обвинение. Административният съд като касационна инстанция от своя страна също не може да прави нови фактически установявания /чл.220 от АПК/ и въз основа на тях да изменя решението на първостепенния съд, каквото всъщност представлява по същество искането на касационния жалбоподател. 

          С оглед гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

       ОСТАВЯ В СИЛА решение №  77а/21.07.2008 година, постановено по НАХД № 425 по описа за 2008 година на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №  866 от 28.02.2008 година на Началника на РПУ Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                             2.