Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                   

                318     24. 11.2008 година   град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

                                                  Председател:    Б.Т.

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    И.Я.  

                                                                              Р.Т.

 

при секретаря П.М.

и с участието на прокурора А.А.

                                                                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.   КАН дело № 325 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Агенция “Митници”, Регионална митническа дирекция Пловдив, Митница Пловдив, против решение № 16/ 23.06.2008г., постановено по АНД № 7/2008г. по описа на Чирпанския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 270/15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за несъответствие на съдържанието на същото с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение № 16/ 23.06.2008г. по АНД № 7/ 2008г. по описа на Чирпанския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 270/15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното от Чирпанския районен съд решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Чирпан е образувано по жалба на “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора, против наказателно постановление № 270/ 15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 270/ 10.08.2007г., на “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.126а от ЗАДС, за нарушение на чл. 66, ал.1 от ЗАДС. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са следните: “Биотест” ЕООД, като лицензиран складодържател с лиценз № 95/ 27.06.2007г. за данъчен склад в с. Свобода, общ. Чирпан, не е осигурило  изпълнението на чл. 66, ал.1 от ЗАДС, а именно: складираните акцизни стоки в помещение обозначено като “бутилиращо” се съхраняват акцизни стоки – ракии и вина, за които е заплатен акциз и такива, за които не е заплатен. Една част от ракиите са облепени с акцизен бандерол, а други не са облепени.

С обжалваното решение е отменено посоченото по-горе наказателно постановление. Чирпанският районен съд е приел, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въведени от разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на императивните изисквания досежно съдържанието на НП, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАННне са посочени ясно и конкретно датата, мястото и всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка е обосновал и липса на нарушение, обуславящо ангажирането на административно-наказателна отговорност, с оглед на което е направил извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна.

           

Този извод на съда като краен резултат се споделя от касационната инстанция, но не по всички изложени в решението мотиви.

 

Неправилно ЧРС е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.40 ЗАНН, рефлектиращи върху правото на защита на санкционираното дружество. На първо място необоснован е изводът за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Видно от отбелязването, направено в самия АУАН, последният е съставен и предявен на представляващия дружеството жалбоподател на една и съща дата – 10.08.2007г., което е надлежно удостоверено с подписа му. При тези данни приетото от страна на въззивния съд допуснато нарушение на база представено уведомително писмо, е несъстоятелно. Не представлява и процесуално нарушение обстоятелството, че посочените в АУАН свидетели не са измежду лицата, присъствали на извършването на проверката на място респ. на установяването на нарушението. В разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН е регламентирана възможност АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели /т.е различни от лицата, присъствали при извършването или при установяването на нарушението/, като това обстоятелство следва да бъде отбелязано в акта. В случая в съставения АУАН изрично е посочено, че Ст. Попов и Д. Нешева са свидетели по съставянето на АУАН, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН и следователно липсва допуснато нарушение.  За спазването на разпоредбата на чл. 40, ал.3 не е необходимо изрично да бъдат посочени причините поради които “констатиралите нарушението не присъстват при съставянето на АУАН”. А дори и да е налице нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото обективно не е довело до ограничаване на процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице - да разбере за какво нарушение е образувано административно-наказателното производство; да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и т.н., това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяната на НП като незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в настоящият случай във всяка една фаза от развилото се административно-наказателно производство представляващият дружеството жалбоподател е участвувал, като му е дадена и надлежна възможност да даде своите възражения, съответно да ангажира доказателства, с оглед на което съдът намира че правото му на защита е било надлежно обезпечено.

Смисълът на императивните изисквания, регламентирани с нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, датата, мястото и обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на санкционираното лице, се осъществява определен състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение и за проверката дали АУАН не е съставен респ. дали НП не е издадено извън сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, а на мястото за извършване на нарушението – за териториалната компетентност на актосъставителя и съотв. на административно-наказващия орган.

В случая неправилно Чирпанският районен съд е приел за установено, че в НП не е посочена точно датата на извършване на нарушението. От съдържанието и изложените обстоятелства в административно-наказателния акт безспорно установени се явяват и датата, и мястото на извършване на нарушението, без да е необходимо те да се извличат въз основа на тълкуване или предположения.

Правилен е изводът на ЧРС, че направеното в обстоятелствената част на НП описание на деянието, квалифицирано от санкциониращия орган като административно нарушение, не е пълно и точно от фактическа страна. Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗАДС лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители, включително разграничение на стоките, за които е заплатен или не е заплатен акциз. Описанието на нарушението в НП се изчерпва с посочване на обстоятелството, че „в помещение, обозначено като „бутилиращо” се съхраняват акцизни стоки – ракии и вина, за които е заплатен акциз и такива, за които не е заплатен”. Доколкото в закона не се съдържа забрана в едно и също помещение да се складират стоки за които е платен акциз и такива, за които не е платен, стига по някакъв начин да са разграничени, при описанието на нарушението е следвало да бъдат посочени всички релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които административно-наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение на задължението по чл.66, ал.1 от ЗАДС, сочещо на административно нарушение по чл.126а от същия закон. След като нормативно не са регламентирани конкретни условия досежно начина, по който следва да бъдат разграничени акцизните стоки с платен акциз и тези, за които не е платен, очевидно за да е изпълнена целта на въведеното с чл.66, ал.1 от ЗАДС изискване е достатъчно стоките да бъдат складирани/ съхранявани по начин, даващ възможност за тяхното отграничаване. В случая от така направеното описание не може да се извърши проверка, дали установеното и удостовереното в НП деяние представлява съставомерно от обективна страна такова по чл.126а във вр. с чл.66, ал.1 от ЗАДС, релевиращо извършено административно нарушение като основание за налагане на административна санкция на „Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора. Обстоятелството, че актосъставителят в качеството си на свидетел по делото е заявил, че на едно и също пале в помещението е имало стоки „облепени и такива необлепени с бандерол” не води до друг правен извод различен от направения такъв от въззивния съд досежно допуснато нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства следва да намерят обективен израз в съдържанието на НП, а не тяхното наличие да бъде установявано и обосновавано за първи път едва в съдебната фаза на административно-наказателния процес. Още повече че от показанията на останалите разпитани в качество на свидетели лица е видно, че с оглед вида и предназначението на помещението – „бутилиращо” и въведената в него организация на работа, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено изискването по чл.66, ал.1 от ЗАДС за разграничаване на акцизните стоки.

          Относно твърдяната от касационния жалбоподател явна несправедливост на обжалваното решение като основание за неговата отмяна, настоящият съдебен състав намира, че доколкото в чл.348, ал.1 от НПК не е предвидено такова касационно основание /за разлика от явната несправедливост на наложеното наказание/, искането на страната в тази връзка не следва да бъдат разглеждано.

 

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 16 от 23.06.2008 година, постановено на  АНД № 7/ 2008г. по описа на Чирпанския районен съд.

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                       

        ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

2.