Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                           

 

       319    19.11.2008 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

                                                  Председател:    Б.Т.

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    И.Я.  

                                                                              Р.Т.

 

при секретаря П.М.

и с участието на прокурора А.А.

                                                                                      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Т.   КАН дело № 326 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Агенция “Митници”, Регионална митническа дирекция Пловдив, Митница Пловдив, против решение № 18/ 13.06.2008г., постановено по АНД № 6/2008г. по описа на Чирпанския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 269/15.12.2008г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.126а от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

 

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за несъответствие на съдържанието на същото с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение № 18/ 13.06.2008г. по АНД № 6/ 2008г. по описа на Чирпанския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 269/15.12.2008г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

 

Ответникът по касационната жалба – “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното от Чирпанския районен съд решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Чирпан е образувано по жалба на “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора, против наказателно постановление № 269/ 15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 269/ 10.08.2007г., на “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.126а от ЗАДС, за нарушение на чл. 88, ал.6 от ЗАДС във вр. с чл.74, ал.3 от ППЗАДС. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно наказващия орган като нарушение, са следните: “Биотест” ЕООД, като лицензиран складодържател с лиценз № 95/ 27.06.2007г. за данъчен склад в с. Свобода, общ. Чирпан, не е осигурило  изпълнението на чл. 88, ал.6 от ЗАДС във вр. с чл.74, ал.3 от ППЗАДС, а именно: материалната отчетност не е на разположение в помещенията на данъчния склад и регистъра “Дневник на складовата наличност” се води в стопанисван от “Биотест” ЕООД търговски обект – магазин за търговия на дребно, който е извън територията на данъчния склад.

 

С обжалваното решение е отменено посоченото по-горе наказателно постановление. Чирпанският районен съд е приел, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въведени от разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на императивните изисквания досежно съдържанието на НП, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАННне са посочени ясно и конкретно датата, мястото и всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка е обосновал и липса на нарушение, обуславящо ангажирането на административно-наказателна отговорност. Въз основа на горното съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

           

Този извод на като краен резултат се споделя от касационната инстанция, но не по изложените в решението мотиви.

 

Неправилно районният съд е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административно-наказващия орган на разпоредбата на чл.40 ЗАНН, рефлектиращи върху правото на защита на санкционираното лице. На първо място необоснован е извода за съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Видно от отбелязването, направено в самия АУАН, последният е съставен и предявен на представляващия дружеството жалбоподател на една и съща дата – 10.08.2007г., което е надлежно удостоверено с подписа му. При тези данни приетото от страна на въззивния съд допуснато нарушение на база представено уведомително писмо, е несъстоятелно. Не представлява и процесуално нарушение обстоятелството, че посочените в АУАН свидетели не са измежду лицата, присъствали на извършването на проверката на място респ. на установяването на нарушението. В разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН е регламентирана възможност АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели /т.е различни от лицата, присъствали при извършването или при установяването на нарушението/, като това обстоятелство следва да бъде отбелязано в акта. В случая в съставения АУАН изрично е посочено, че Ст. Попов и Д. Нешева са свидетели по съставянето на АУАН, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН и следователно липсва допуснато нарушение.  А дори и да е налице нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, доколкото обективно не е довело до ограничаване на процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице - да разбере за какво нарушение е образувано административно-наказателното производство; да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и т.н., това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяната на НП като незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в настоящият случай във всяка една фаза от развилото се административно-наказателно производство представляващият дружеството жалбоподател е участвувал, като му е дадена и надлежна възможност да даде своите възражения, съответно да ангажира доказателства, с оглед на което съдът намира че правото му на защита е било надлежно обезпечено.

Неправилен е извода на Чирпанския районен съд че при издаването на НП е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН. Смисълът на императивните изисквания, регламентирани с нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, датата, мястото и обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на санкционираното лице, се осъществява определен състав на административно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение и за проверката дали АУАН не е съставен респ. дали НП не е издадено извън сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, а на мястото за извършване на нарушението – за териториалната компетентност на актосъставителя и съотв. на административно-наказващия орган.

В случая съдът намира, че направеното в обстоятелствената част на НП описание на деянието, квалифицирано от санкциониращия орган като административно нарушение, е пълно и точно от фактическа страна. Не е налице “пълна липса на обстоятелствата, при които се счита за извършено твърдяното нарушение”, както неправилно е приел Чирпанският районен съд. Непосочването на визираните в решението на въззивния съд обстоятелства не са такива, които да обуславят извод за липса на описание за релевантни факти и обстоятелства, от значение за проверката на материалната законосъобразност на НП или за обезпечаване правото на защита на санкционираното лице. От съдържанието и изложените обстоятелства в административно-наказателния акт безспорно установени се явяват и датата, и мястото на извършване на нарушението, без да е необходимо за тях да се “правят изводи по предположение” .    

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна.

Правилен е изводът на Чирпанския районен съд, че деянието, за което е наложена административната санкция, не представлява нарушение, но по различни от изложените в съдебното решение съображения. По аргумент от разпоредбата на чл.6 от ЗАНН за наличието на административно нарушение е необходимо от обективна страна да е налице противоправно поведение, което е обявено за наказуемо с административно наказание. Съгласно чл.2 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В ал.2 на посочената разпоредба е регламентирана възможност когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание, Министерският съвет и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, да определят съставите на конкретните нарушения. В случая административната санкция е наложена на основание чл.126а от ЗАДС. С посочената норма всяко нарушение на разпоредбите на този закон – т.е ЗАДС доколкото не е предвидено друго, са установени като административни нарушения. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като нарушени разпоредби са посочени “чл.88, ал.6 от ЗАДС във вр. с чл.74, ал.3 от ППЗАДС”. Законовата норма регламентира задължение за регистрираните по ЗАДС лица да водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона. А разпоредбата на чл.74, ал.3 от ППЗАДС установява изискването материалната отчетност да бъде на разположение в помещенията на данъчния склад. От обстоятелствената част на АУАН и на НП, както и от всички останали документи, съдържащи се в административно-наказателната преписка се установява, че “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора не е санкциониран за това, че не води определената с ППЗАДС материална отчетност по отношение на акцизните стоки, което да релевира наличието на административно нарушение по чл.126а във вр. с чл.88, ал.6 от ЗАДС, а че тази материална отчетност /в частност „Дневника на складовата наличност”/, не е на разположение в помещенията на данъчния склад. Последното обаче е регламентирано като задължение не с разпоредба в ЗАДС, а в норма от правилника за неговото прилагане. Следователно дори и да е налице нарушение на изискването по чл.74, ал.3 от ППЗАДС, неизпълнението на задължението досежно мястото на съхраняване на материалната отчетност не може да обоснове съставомерно деяние по чл.126а от ЗАДС, тъй като не представлява “нарушение на разпоредбите на този закон”, а на ППЗДАС. Независимо че в чл.126а от ЗАДС нарушението на закона е обявено за общо наказуемо, доколкото в ППЗАДС не са предвидени състави на конкретни нарушения, не може да се приеме, че нарушението на разпоредбата на чл.74, ал.3 от ППЗАДС представлява административно нарушение по см. на чл.6 във вр. с чл.2 от ЗАНН.

С оглед принципа на законноустановеност на съставите на административните нарушения и административните указания и при липсата на нарушение на разпоредба от ЗАДС, касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че в случая неизпълнението на задължението по чл.74, ал.3 от ППЗАДС материалната отчетност да бъде на разположение в данъчния склад, не представлява съставомерно деяние по см. на чл.126а от ЗАДС, като основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на „Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора.

 

          Относно твърдяната от касационния жалбоподател явна несправедливост на обжалваното решение като основание за неговата отмяна, настоящият съдебен състав намира, че доколкото в чл.348, ал.1 от НПК не е предвидено такова касационно основание /за разлика от явната несправедливост на наложеното наказание/, искането на страната в тази връзка не следва да бъдат разглеждано.

 

Предвид гореизложеното обжалваното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 18 от 13.06.2008 година, постановено на  АНД № 6/ 2008г. по описа на Чирпанския районен съд.

 

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                           

2.