Р Е Ш Е Н И Е  341

 

      гр.Стара Загора 24.11.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и четвърти ноември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове: И.Я.

                                                                                         РАЙНАТОДОРОВА

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора  Р.А.                                 ,                                                        като разгледа докладваното от  Б. ТАБАКО ВА   к.н.а.х.дело   327 по описа  за 2008 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба Валентина Василева като пълномощник на Агенция “Митници”, Регионална митническа дирекция Пловдив, Митница Пловдив против решение № 19/13.06.2008г., постановено по АНД № 5/2008г. по описа на Чирпанския районен съд. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 271/15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи за наличието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на наказателното постановление и за несъответствие на съдържанието на същото с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита се, че са направени правилни изводи за извършване на административно нарушение по чл.63, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и реализиране на административнонаказателна отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Чирпанския районен съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателно постановление № 271/15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора чрез пълномощника си по делото в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното от Чирпанския районен съд решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД № 5/2008г на Районен съд Чирпан, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Районен съд Чирпан е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 271/15.12.2007г. на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив, с което на “Биотест” ЕООД – гр. Стара Загора е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв., на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗАДС. В обстоятелствената част е посочено, че при извършена проверка на 04.07.2008г в търговски обект “магазин за търговия на дребно на вина и ракии”, стопанисван от “Биотест” ЕООД, находящ се непосредствено до данъчния склад, е установено “Биотест” ЕООД, като лицензиран складодържател с лиценз № 95/ 27.06.2007г. за данъчен склад в с.Свобода, общ. Чирпан съхранява в търговско помещение акцизни стоки /алкохолна напитка с код по КН 2208-ракия, 2 броя туби “РЕТ” с вместимост по 10 литра всяка/ без бандерол, предназначени за продажба на дребно.

Чирпанският районен съд е приел, че в административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въведени с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на императивните изисквания за съдържанието на НП, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАННне са посочени ясно и конкретно датата и всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка е обосновал липса на съставомерно деяние по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗАДС, тъй като не били доказани всички елементи от фактическия състав на нарушението, а именно деецът да е производител на алкохолни напитки, тези напитки да са предназначени за реализация на вътрешния пазар и да са поставени в потребителска опаковка.

Крайният извод на съда за незаконосъобразност на НП се споделя от касационната инстанция, но не по всички изложени в решението мотиви.

Неправилно районният съд е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.40 ЗАНН, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество и възпрепятстващи упражняването му. На първо място необоснован е изводът за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Видно от отбелязването, направено в акта, той е съставен и предявен лично на законния представител на жалбоподателя на 10.08.2007г., което е надлежно удостоверено с подписа му. При тези данни приетото от страна на въззивния съд допуснато нарушение на база представено уведомително писмо, е несъстоятелно. Не представлява и процесуално нарушение обстоятелството, че посочените в АУАН свидетели не са присъствали при извършването на проверката на място, т.е. при установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН е регламентирана възможност АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели като това обстоятелство следва да бъде отбелязано в акта. В случая в съставения АУАН изрично е посочено, че Ст. Попов и Д. Нешева са свидетели по съставянето на АУАН, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН и следователно липсва допуснато нарушение.  За спазването на разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН не е необходимо да бъдат посочени причините поради които “констатиралите нарушението не присъстват при съставянето на АУАН”. Дори да се приеме наличието на такова процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените - не е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй като видно от доказателствата по делото, правото му на защита е било гарантирано и той максимално се е възползвал от него.

Посочването на датата на извършване на административното нарушение е императивно изискване на закона, което означава, че тя не следва да се извлича чрез тълкуване от съдържанието на наказателното постановление. Наличието й е необходимо не само за гарантиране правото на защита на соченото за нарушител лице, а и с оглед определянето на приложимия материален закон и възможността да бъде упражнен контрол върху констатациите на административния орган. В случая неправилно Чирпанският районен съд е приел че в НП не е посочена ясно датата на извършване на нарушението. В обстоятелствената част на постановлението еднозначно е посочена датата на извършване на нарушението, без да е необходимо да се извлича въз основа на тълкуване или предположения. Този извод не се променя с оглед факта, че съвпада с датата на проверката. Нарушението, за което е повдигнато административно обвинение, представлява действие, продължаващо във времето, поради което констатирането му от проверяващите органи  и фиксирането на тази дата не противоречи на закона.

Неправилен е и изводът на съда, че в обстоятелствената част на НП е налице пълна липса на описание на деянието, квалифицирано от санкциониращия орган като административно нарушение. За елементите от деянието, подлежащо на санкциониране по чл.123, ал.2 от ЗАДС така, както е регламентирано в цитираната норма, са изложени фактически констатации. Съгласно чл.123, ал.2, административнонаказателна отговорност се ангажира за юридическо лице или едноличен търговец, което държи на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен. За да има съставомерно деяние, основен елемент от фактическия му състав е неспазване на изискванията за задължително поставяне на бандерол. Те са регламентирани от чл.64, ал.1 от ЗАДС, посочен като нарушен от наказващия орган и се отнасят до производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, които са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка.

С оглед тази правна рамка ирелевантно е обстоятелството дали ответникът по касация е производител на акцизни стоки, доколкото не е предвидено специално качество на дееца като субект на нарушението по чл.123, ал.2 от ЗАДС.

 Правилно обаче се явява становището на първостепенния съд, че с оглед събраните доказателства по същество няма установено извършено нарушение. Липсват доказателства относно алкохолното съдържание на намерената стока В констативен протокол № 2/16/2 от 04.07.2007г е посочено, че алкохолното съдържание на намерената напитка е определено по сведение на технолога Илияна Т.. Разпитана като свидетел, тя заявява, че се касае за отпадъчен продукт в производството на ракия, който е с по-нисък градус. Въпреки че са иззети проби /описани в протокола за предприети действия да обезпечаване на доказателства/, не е направено изследване или поне към преписката не са приложени резултати от него и всъщност не е определено действителното алкохолно съдържание на стоката.

Според §1, т.3 от допълнителните разпоредби на Наредбата за етикетиране и представяне на храните "опаковка" е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица. А според забраната на чл.101 от ЗАДС алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, не могат да се продават в пластмасови бутилки, освен ако не са под 0.5л. С други думи пластмасови бутилки с вместимост 10л не са потребителска опаковка за ракия и за тях няма нормативно задължение да се облепят с бандерол.

Предназначението за реализация на вътрешния пазар като условие за задължителен бандерол също не е категорично установено. В показанията си актосъставителят св.Минчев посочва неофициални разговори като източник на информация за продажба на намереното в търговския обект количество ракия. При наличието на оспорване на тези констатации още с възражението против АУАН наказващият орган следва да подкрепи тезата си с надлежни доказателства, което не е направил дори в съдебното производство.

По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и съобразено с материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ в сила решение № 19/13.06.2008 година, постановено на НАХД № 5 по описа за 2008 година на  Районен съд Чирпан, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 271/15.12.2007 година на Заместник началника на РМД Пловдив, Митница Пловдив.

Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                                           2.