Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

   

324      11.11.2008 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                         Председател: Б.Т.

 

                                                                                                                              Членове:   И.Я.

                                                                             Р.Т.

 

 

при секретаря   П.М.

и с участието на  прокурора  А.А.,                                                        като разгледа докладваното от Р. Т. КАН дело  № 338 по описа за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на “АНЖЕЛ 69” ООД /в ликвидация/ със седалище гр. Стара Загора и адрес на управление ул. “Х.Д. Асенов” 22Б, ап.67, представлявано от Иванка Стефанова Чавдарова в качеството и на ликвидатор, против  Решение № 115/ 28.07.2008 година, постановено на  АНД № 1054/ 2008 година по описа на Старозагорския  районен съд.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона /ЗДДС/ и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че въз основа на неправилна квалификация на фактите, въззивният съд в противоречие с материалния закон е обосновал извод за наличие на съставомерно деяние по чл.180, ал.1 от ЗДДС и за извършено нарушение, обуславящо реализиране на административно-наказателна отговорност. Излага подробни съображения за неправилно приложение на нормата на чл.151, ал.3 от ЗДДС по отношение на факти, които не са се осъществили при нейното действие. Обосновава, че предвиденият глава ХVІІ от ЗДДС специален режим на облагане е приложим само ако фактическият състав е започнал и се е осъществил след 01.01.2007г. и доколкото по отношение на доставката са изпълнени изискванията на чл.143 от ЗДДС. В жалбата се съдържат доводи и за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди, че не е извършена проверка дали съдържанието на издаденото наказателно постановление съответства на императивните изисквания на ЗАНН т.е доколко в него са описани всички съставомерни елементи от деянието, квалифицирано като нарушение по чл.180, ал.1 от ЗДДС и дали е посочена точно законова разпоредба, която е нарушена. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е обосновано и с твърдението, че съдът не е извършил проверка за установяване наличието на всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността в т.ч. дали дружеството-жалбоподател може да бъде субект на нарушение по чл.151, ал.3 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 115/ 28.07.2008г. по  АНД № 1054/ 2008г. по описа на Старозагорския  районен съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени  наказателно постановление № 0157606/ 30.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита постановеното от Старозагорски районен съд решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на “АНЖЕЛ 69” ООД гр.Стара Загора, против наказателно постановление № 0157606/ 30.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0157606/ 29.04.2008г.,  на “АНЖЕЛ 69” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  800лв., на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.86, ал.1 във вр. с чл. 151, ал.3 от ЗДДС Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно - наказващия орган като нарушение, са следните: Като регистрирано по ЗДДС лице “АНЖЕЛ 69” ООД – гр. Стара Загора не е начислило ДДС за данъчен период м. март 2007г. в размер на 800лв. за извършена облагаема доставка на стока втора употреба, съгласно издадена от него данъчна фактура № 10/ 07.03.2008г. Административно-наказващият орган е приел, че “АНЖЕЛ 69” ООД гр.Стара Загора  е избрал и приложил общия ред за облагане на доставката и съгласно разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС е следвало да определи данъчната основа като не по-ниска от данъчната основа при вноса на автомобила. При продажбата с фактура № 10/ 07.03.2008г данъчната основа е определена в размер на 2737.83лв., а данъчната основа при вноса според митническата декларация възлиза на 6738лв. За доставката е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 20 на сто върху данъчната основа при вноса т.е ДДС в размер на 1348 лв., а е начислен 547.57лв., т.е. не е начислен ДДС в размер на 800лв.

 

С обжалваното съдебно решение е потвърдено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направил извод, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура и НП съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити. С подробно изложени мотиви е обосновал, че административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне субекта на нарушението, съставомерността на деянието и неговата правна квалификация и е наложил предвидената в закона санкция за извършеното нарушение.

           

Тези изводи на съда се споделят напълно от касационната инстанция.

 

Между страните по делото не е съществувал спор по фактите – т.е че “АНЖЕЛ 69” ООД гр.Стара Загора, на 07.03.2007г. е извършил облагаема доставка с предмет - лек автомобил, внесен от Италия през м. април 2006г., за която доставка е начислил ДДС в размер на 547.57лв. при определена данъчна основа от 2737.83лв., равна на посочената във фактурата продажната цена на автомобила. Спорните по делото въпроси са свързани с приложимия материален закон при определяне на данъчната основа за начисляване на ДДС и съответно за приложимия данъчен режим при облагане с ДДС на стоки, внесени преди 01.01.2007г от територии на държави-членки на ЕС, при последващата им доставка след посочената дата и влизане в сила на новия ЗДДС.

           

Правилно и законосъобразно Старозагорският районен съд е приел, че в случая приложимият закон по см. на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за определяне съставомерността на деянието и следващата се за нарушението административна санкция, е действащият ЗДДС към датата на извършване на облагаемата доставка – т.е ЗДДС, в сила от 01.01.2007г. С подробно изложени мотиви въззивният съд е обосновал извод, че с оглед вида и характера на изпълнителното деяние с което се осъществява състава на нарушението, действащият към датата на неговото довършване ЗДДС е именно материалния закон, въз основа на който следва да се определи както съдържанието на задължението /неизпълнението на което релевира наличие на административно нарушение/ и наказуемостта на деянието, така и реда и начина на определяне на данъчната основа и размера на дължимия се ДДС за извършената облагаема доставка. 

 

В глава ХVІІ от действащият към момента на възникване на задължението за начисляване на данъка ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./, се съдържа специална правна уредба относно начина на определяне на данъчната основа при облагаеми доставки на стоки втора употреба от дилър на стоки втора употреба /какъвто е процесният случай/. С разпоредбата на чл.151 от закона е дадено право на избор на дилъра кой ред да приложи – дали да определи данъчната основа като марж на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между подробно описани по характер и произход суми или да приложи общия ред на облагане на доставката, като данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Упражненото право на избор се удостоверява като във фактурата не се посочва приложение на специалния ред.

В случая при липсата на удостоверен съгласно изискването на чл.151, ал.2 от ЗДДС избор за облагане по специалния ред, данъчната основа за начисляване на дължимия се ДДС за облагаемата доставка е следвало да се определи при условията на чл.151, ал.3 от ЗДДС, препращаща към общите разпоредби на чл.26 и чл.27 от ЗДДС, при законово установено ограничение, че тази данъчна основа не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при вноса.

Не е спорно, че процесният лек автомобил е внесен от територията на държава-членка на Европейския съюз и за него е ползван данъчен кредит. Към датата на придобиването е действал отменения ЗДДС и съгласно чл.11, ал.1 от този закон, придобиването е станало чрез внос. Обстоятелството, че по см. на  чл.16, ал.1 от действащия ЗДДС такава доставка би била квалифицирана като вътрешнообщностна т.е. няма  да е налице внос, е без значение в настоящия случай. Релевантният момент, към който следва да се прецени и определи какъв е характерът и начинът за придобиване на стоката, е моментът на това придобиване и съответно действащият към тази дата материален данъчен закон е приложимият нормативен акт за квалифицирането му като внос. При завършен фактически състав на придобиването при действието на отм. ЗДДС и с оглед липсата на изрична правна норма в ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./, за законово преуреждане на възникнали и приключили правоотношения, липсва основание за „преквалифициране” на осъщественият внос като вътрешнообщностна доставка. В тази връзка следва да се отбележи, че придобиването не е елемент – част от съвкупността от действията по начисляването на ДДС, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателя доводи. По аргумент от разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗДДС придобиването на стоката, предмет на последващата облагаема доставка, не е елемент от фактическия състав на задължението за начисляване на ДДС, който следва да бъде квалифициран по действащия към датата на възникване на задължението ЗДДС. Начинът на придобиването е от значение единствено за определяне на данъчната основа за начисляване и облагане с ДДС. А какъв е характерът на придобиването /покупка, производство или внос/, се определя съгласно закона, действащ към датата на това придобиване – т.е правната квалификация на фактите и свързаните с тях правни последици се извършва въз основа на материалната законова разпоредба, в сила към момента на тяхното настъпване. Ето защо не е налице твърдяното от жалбоподателя неправилно подвеждане на правоотношения, настъпили при действието на стария ЗДДС, под разпоредбите на новия ЗДДС, а зачитане на породените правни последици от осъществения фактически състав на придобиването при действието на ЗДДС /отм./ и квалифициран съгласно неговите разпоредби като „внос”. Следователно правилен и законосъобразен е изводът и на административно-наказващия орган, и на въззивния съд, че начинът на придобиване на автомобила – предмет на облагаемата доставка, не следва да се определя и квалифицира по новия ЗДДС, а по действащия към датата на придобиването материален закон.  Новият ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ е законът, който определя приложимия данъчен режим за възникнали задължения при неговото действие и спрямо факти, осъществили се след влизането му в сила - в случая по отношение на извършена облагаема доставка с предмет лек автомобил, придобит чрез „внос” съгласно разпоредбите на данъчния закон към датата на придобиването.

При така даденото тълкуване на правните разпоредби и при установената фактическата обстановка по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане с ДДС на продадения от дружеството автомобил, внесен преди 01.01.2007г и наличен след тази дата, за който е упражнено                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        правото на данъчен кредит, в конкретния случай следва да бъде определена по реда на чл.151, ал.3 от ЗДДС т. е данъчната основа се определя въз основа на общия принцип по чл.26 от ЗДДС, като ако тя е по-ниска от определената при вноса данъчна основа, се прилага втората.

 

Не се приема за основателно и възражението на касатора, че не е доказано дали дружеството е субект на административно нарушение по чл.151, ал.3 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя, към кой момент и по кой закон следва да се преценява наличието на качеството „дилър на стоки втора употреба”, обуславящо и качеството субект на задължението по чл.86, ал.1 във вр. с чл.151, ал.3 от ЗДДС  респ. субект на нарушение при неизпълнение на това задължение.

 

Необосновано е възражението на касационния жалбоподател че в НП липсва  отбелязване, че е нарушена разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС. В съдържанието на НП изрично са посочени като нарушени както чл.86, ал.1 от ЗДДС /основният текст, вменяващ задължение за регистрирано лице да начисли ДДС/, така и нормата на чл.151, ал.3 от ЗДДС.

 

Неоснователен е доводът на касатора, че въззивният съд не е извършил проверка и съответно не е установил, че в НП липсва изявление относно всички елементи от състава на нарушението /задължението за начисляване на ДДС, срока за изпълнение на това задължение, неговото неизпълнение и т.н./. Напротив – Старозагорският районен съд с подробно изложени мотиви е обосновал, че в съдържанието на НП изрично е описано в какво се е изразило бездействието на санкционираното юридическо лице. По аргумент от разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС начисляването на ДДС представлява сложен фактически състав, включващ няколко кумулативно дадени елемента. От друга страна деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в НП нарушение, е под формата на едно или повече бездействия т.е неизпълнение на нормативно установени задължения за определени действия. За индивидуализацията на административното нарушение необходимо и достатъчно е да бъдат конкретизирани онези бездействия на данъчно задълженото лице, които сочат на извършено нарушение. В случая в НП са описани всички релевантни за съставомерността на деянието елементи - от възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем /извършването на облагаемата доставка/ до последното бездействие на ДЗЛ, с което се осъществява състава и се довършва нарушението, а именно – неотразяване на данъка в подадената справка – декларация. Посочени са датата на възникване на данъчното събитие /07.03.2007г/; данъчния период, през който е следвало да се издаде данъчен документ от доставчика по облагаемата сделка с посочване на данъка, отразяване на този документ в отчетните регистри /м. март 2007г./. В НП изрично се съдържа отбелязване на датата, на която административно-наказаното лице е подало справка – декларация, без в нея да бъде отразен дължимия се ДДС /12.04.2007г./ – т.е определен е началният момент, от който бездействието на “АНЖЕЛ 69” ООД е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение.

 

В изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК Старозагорският районен съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото при осъществения контрол относно спазването на административно-производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на НП и за материалната законосъобразност на административно-наказващия акт -  наличието на нарушение, обуславящо налагането на санкция на “АНЖЕЛ 69” ООД - гр.Стара Загора. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, доказана по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното дирене и обсъдени в решението доказателства, въззивният съд е изложил подробни мотиви за направения извод досежно правилността и законосъобразността на обжалваното НП. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация е приел, че с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред в НП деяние под формата на бездействие, административно-наказаното лице е извършило нарушение на чл.86, ал.1 във с чл.151, ал.3 от ЗДДС, което е основание за прилагане на санкционната норма на чл.180, ал.1 от ЗДДС.  

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 115 от 28.07.2008 година, постановено на  АНД № 1054/ 2008г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                            2.