РЕШЕНИЕ

332                                      11.11.2008г.                                 гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                               на шести ноември

 две хиляди и осма година                                                  

  В открито заседание, в състав                                   

                            Председател: Р.Р.                                        Членове: 1. Г.Д.                                                          2. Д.Д.

 Секретар Д.Д.   

 Прокурор Р.А.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

 КНАД №339 по описа за 2008 година

 за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на адвокат Ж. в качеството му на процесуален представител на ЕТ “Янко Стойчев” гр. Стара Загора, ул. “Св. Княз Борис” №118, представлявано от Янко Петров Стойчев ЕГН ********** против решение №123/23.07.2008г., постановено а.н.д. №946 по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №0157549/09.05.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП Стара Загора.

          С жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с изискването на чл.57 от ЗАНН съдът е приел, че наказателното постановление не страда от пороци относно своето съдържание и реквизити. Касатора поддържа, че описанието на нарушението е противоречи на административно наказателната норма – ангажирана е отговорността за начисляване, но не в дължимия размер, а е посочена в обстоятелствената част, че дружеството не е начислило дължим ДДС. Това е съществен порок, тъй като не начисляването е бездействие, а начисляването в не съответен размер е действие. Не правилно са посочени дата и място на извършване на нарушението – ТД на НАП и деня, в който е подадена справка – декларация. Тези обстоятелства са относими към изпълнение на задължението за деклариране на факти, но не и към състава на нарушението. В тази връзка се твърди, че не е налице сложен фактически състав по начисляване на ДДС. Същото се извършва в срок от пет дни от възникване на данъчното събитие – съставяне на фактура за продажба. Оттук и съобразно правилото на чл.55 ал.6 от ЗДДС това е срокът, в който нарушението, за което е наложено наказанието може да бъде извършено. В този смисъл е и трайната практика на ВАС относно момента на начисляване на ДДС. С тези доводи по същество районния съд не се е съобразил и с това е допуснал нарушение на материалния закон – чл.57 от ЗАНН и чл.55 ал.6 от ЗДДС.

         Посочват се и пороци допуснати в производството по налагане на наказанието – АУАН е съставен в отсъствие на свидетеля, но не е налице официален документ, който да установява нарушението. Ревизионния доклад не отговаря на изискването на чл.40 от ЗАНН да установява нарушение. Последното се извършва с ревизионен акт, поради което съставянето на АУАН преди това е съществено нарушение на производствените правила.

         На последно място се твърди, че обжалваното решение противоречи и на европейската съдебна практика и материално правните норми на европейското законодателство, в които се налага еднаквото прилагане на принципите на данъчното облагане за всички страни – членки. В случая е налице основание за прилагане на общностното право, което има превес над националната норма. Не е налице и противоречие между тях, тъй като чл. 151 ал.3 от ЗДДС дава алтернатива за определяне на данъчната основа, като касатора е избрал единствено приложимата към датата на осъществената облагаема доставка.

         От съда се иска да отмени решението на РС Стара Загора и потвърденото с него наказателно постановление.

         Ответника по касация – Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карушкова депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и поддържа, че съгласно чл.86  ал.1 от ЗДДС не начисляването на дължим ДДС е сложен фактически състав от три дължими действия- издаване на данъчен документ, включване на данъка в СД по ЗДДС, отразяване на документа в дневника за продажби за съответния период/, като същите се извършват в срока за подаване на справката декларация в ТД на НАП. Счетоводното отразяване не е елемент на начисляването и съответно са неотносими разпоредбите на чл. 86 ал.1 от ЗДДС към датата и мястото на извършване на нарушението. Последното е описано без противоречие с нормата на чл.182 от ЗДДС, АУАН е съставен в присъствие на свидетели, а разпоредбата на чл.151 ал.3 от ЗДДС дава две алтернативи, но не по избор на задълженото лице, а в зависимост от това дали стоката е предмет на внос или е придобита в страната. От съда се иска да остави в сила обжалваното решение.

         Становището на ОП Стара Загора е за потвърждаване на обжалваното решение.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводи на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         С обжалваното решение районния съд е потвърдил НП №0157549/11.02.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП, с което на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС на  ЕТ “Янко Стойчев” гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на  794лв., за нарушение на чл.86 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.151 ал.3 от ЗДДС.

         За да потвърди атакуваното НП, районния съд е приел, че не са налице наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност като подробно е обсъдил всички елементи от състава на нарушението, тяхното установяване и отразяване в наказателното постановление. Не е установил и пороци на правилата по издаването му.

         Настоящия състава на АС Стара Загора възприема изцяло доводите на районния съд, поради което не е необходимо да ги повтаря.

         Не е налице касационно основание за отмяна – неправилно приложение на материалния закон – чл.57 от ЗАНН и чл. 55 ал.6 от ЗДДС, поради следното:

         На първо място в наказателното постановление е посочено, че данъчно задълженото лице не е начислило ДДС в размер на 948лв. за данъчен период април 2007г. за извършена облагаема доставка на стока втора употреба. Нарушението е констатирано при извършена ревизия, приключила с ревизионен доклад №1062/14.01.08г. Съставен е АУАН въз основа на същия, поради което не е необходимо присъствие на свидетели.  Ревизионния доклад не е изпълнителен титул, не е официален документ от вида – констативни актове, поради което и срещу него могат да се подават възражения. С него могат да се констатират нарушения, но същият само по себе си не е достатъчно доказателство – съдържа изводи по фактите. Последните следва да бъдат релевирани, чрез съответните писмени доказателства, каквито са налице.

         Така описаното нарушение – не е изпълнило задължението си да начисли ДДС за месец февруари 2007г. в размер на 794 лв. не противоречи на правните норми, въз основа на които е ангажирана отговорността – чл.180 ал.1 от ЗДДС.  Вписаните обстоятелства по възникване на данъчното събитие и извършените действия по начисляване на данък за същата доставка, но в друг размер не водят до противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление. Те обосновават извода на АНО за дължимия размер на данъка, но ясно и конкретно е посочено, че лицето е санкционирано за не начисляване на ДДС в размер на 948лв. на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС. Тук следва да се обсъдят възраженията, че начисляване в друг размер от законоустановения не е основание да се ангажира административно наказателната отговорност. Това е така, защото нормата на чл.180 ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за лице, което като е длъжно не начисли данък в предвидените в закона срокове се наказва. Следователно елементите на нарушението са два – не начисляване на данък и срокът, в който това следва да бъде направено. Граматичното тълкуване на текста не води до извод, че се касае само за случаи, в които не е начислен пълния размер на данъка. Всяка сума, която представлява ДДС върху стойността на доставката и не е начислена в срок, представлява елемент от състава на чл.180 ал.1 от ЗДДС.

         Не са допуснати неточности и относно датата и мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия. Пропускането на кое да е от тях представлява не изпълнение на задължението за начисляване. В зависимост от това кое действие не е изпълнено се определя и датата и мястото на нарушението. В случая сумата от 794лв., представляваща ДДС за периода февруари 2007г. не е включена в справката декларация, която се подава до 15-число на следващия месец в ТД на НАП Стара Загора. В този смисъл те са коректно посочени, а от доказателствата по делото не може да се направи извод за извършване на нарушението в счетоводството на жалбоподателя. Тази сума може и не е отразена в дневника и в счетоводния документ, но лицето не е санкционирано за не извършване на тези две действия, а за не включване в СД по ЗДДС. Както се посочи по-горе, пропускането на кое да е от тях е основание за санкция по чл.180 ал.1 от ЗДДС, тъй като на основание чл.86 ал.1 от закона, начисляване се извършва, чрез издаване на документ отразяване на данъка в справката и дневника за продажбите. 

         Не е нарушен и чл.151 ал.3 от ЗДДС, тъй като данъчно задълженото лице и имало право на избор, който не е осъществил. При не вписване във фактурата, че се прилага специалния ред на глава 17, важи правилото на посочената норма и данъчната основа не може да е по-ниска от тази при внос, в конкретния случай. Следователно налице е не начисляване на ДДС в размер на 948лв., и доводите по същество са неоснователни.

         Касаторът твърди, но не излага доводи, че е налице не еднакво прилагане на принципите на данъчното облагане за всички страни – членки. Съдът е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички и според точния му смисъл. Когато се касае за административно наказателни разпоредби същите се тълкуват стриктно и не може да се игнорират с мотив, че се прилага общностното право, като такова с превес над националното. 

 

         Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

 

 

РЕШИ

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №123/23.07.2008г., постановено а.н.д. №946 по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №0157549/09.05.2008г. на началник отдел „ Контрол” при ТД на НАП Стара Загора за налагане административно наказание “имуществена санкция” в размер на 794лв. на ЕТ“Янко Стойчев” гр. Стара Загора за извършено нарушение на чл.180 ал.1 от ЗДДС.

            Решението не подлежи на обжалване и протест пред ВАС.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                  2.