Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

   

342    11.11.2008 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                         Председател: Б.Т.

 

                                                                                                                              Членове:   И.Я.

                                                                             Р.Т.

 

 

при секретаря  М.П.

и с участието на  прокурора  Р.А.                                                        като разгледа докладваното от И. Я. КАН дело  № 340 по описа за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Ж., като пълномощник на ЕТ “Я.С.”*** Загора и адрес на управление ул. “Св. Княз Борис” № 118, представлявано от Я.П.С., против  Решение № 124/ 23.07.2008 година, постановено по АНД № 939/ 2008 година по описа на Старозагорския  районен съд.

 

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяване му при неправилно приложение на закона /ЗДДС и ЗАНН/ и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 124/ 23.07.2008  г. по АНД № 939/ 2008 година по описа на Старозагорския  районен съд и вместо него да постанови друго, с което да отмени  наказателно постановление № 0157558/09.05.2008 г. на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, за което излага подробни съображения.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на  ЕТ “Я.С.”*** Загора, против наказателно постановление № 0157558/09.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0157558/28.03.2008г.,  на ЕТ “Я.С.” е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  498 лв., на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.86, ал.1 във вр. с чл.151, ал.3 от ЗДДС. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно - наказващия орган като нарушение, са следните: Като регистрирано по ЗДДС лице ЕТ “Я.С.” не е начислил ДДС за данъчен период м. март 2007г. в размер на 498 лв. за извършена облагаема доставка на стока втора употреба съгласно издадена от него данъчна фактура № 21/ 03.03.2007г. Административно-наказващият орган е приел, че ЕТ “Я.С.” е избрал и приложил общия ред за облагане на доставката и съгласно разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС е следвало да определи данъчната основа като не по-ниска от данъчната основа при вноса на автомобила. При продажбата с фактура № 21/ 03.03.2007г данъчната основа е определена в размер на 2900 лв., а данъчната основа при вноса според митническата декларация възлиза на 5390 лв. За доставката е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 20 на сто върху данъчната основа при вноса т.е ДДС в размер на 1078лв., а е начислен 580 лв., т.е. не е начислен ДДС в размер на 498 лв.

 

            С обжалваното съдебно решение е потвърдено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направил извод, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура и НП съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити. Обосновал е, че административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне субекта на нарушението, съставомерността на деянието и неговата правна квалификация и е наложил предвидената в закона санкция за извършеното нарушение.

           

Тези изводи на съда се споделят напълно от касационната инстанция.

 

С подробно изложени мотиви въззивният съд е обосновал извод, че начисляването на ДДС представлява сложен фактически състав, включващ няколко кумулативно дадени елемента. Определеният от жалбоподателя „виртуален” фактически състав всъщност е законово установен такъв, регламентиран в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС. В посочената норма изрично е визирано съдържанието на задължението за начисляване на ДДС. Издаването на данъчен документ с посочването на данъка е само един от елементите от този фактически състав, а последният е подаването на справка – декларация с отразяване на дължимия се ДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че датата на възникване на данъчното събитие определя датата, на която възниква задължението за начисляване на ДДС /чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС/. Но датата на възникване на задължението не е идентична с датата на извършване на нарушението при неговото неизпълнение /в какъвто смисъл са твърденията на касатора/. Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в НП нарушение, е под формата на едно или повече бездействия т.е неизпълнение на нормативно установени задължения за определени действия. За индивидуализацията на административното нарушение необходимо и достатъчно е да бъдат конкретизирани онези бездействия на данъчно задълженото лице, които сочат на извършено нарушение. В случая в НП са описани всички релевантни за съставомерността на деянието елементи - от възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем /извършването на облагаемата доставка/ до последното бездействие на ДЗЛ, с което се осъществява състава и се довършва нарушението, а именно – неотразяване на данъка в подадената справка – декларация. Посочени са датата на възникване на данъчното събитие /03.03.2007г/; данъчния период, през който е следвало да се издаде данъчен документ от доставчика по облагаемата сделка с посочване на данъка, отразяване на този документ в отчетните регистри /м. март 2007г./. В НП изрично се съдържа отбелязване на датата, на която административно-наказаното лице е подало справка – декларация, без в нея да бъде отразен дължимия се ДДС /12.04.2007г./ – т.е определен е началният момент, от който бездействието на ЕТ “Я.С.” е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. Следователно правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е определил и посочил като дата на извършване на нарушението именно 11.05.2007г. Доколкото нарушението е довършено с осъществяване на последния елемент от състава му – неотразяване на данъка в справката – декларация следва да се счита, че в НП правилно е отбелязано и мястото на нарушението – ТД на НАП – Стара Загора.

Несъстоятелни са и доводите на касационния жалбоподател че в случая нарушението не се извършва чрез бездействие, доколкото  административно-наказаното лице е начислило данък, но в по-нисък размер. Нормативно установеното задължение по чл.86 от ЗДДС е не просто за начисляване на ДДС, а за начисляване на дължимия се ДДС върху данъчна основа, определена съобразно изискванията на приложимия материалноправен данъчен режим. За реализиране на административно-наказателната отговорност по чл.180, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗДДС е без значение обстоятелството дали ДЗЛ изобщо не е начислило ДДС или е начислило ДДС в по-нисък размер, доколкото и в двата случая е налице едно и също съставомерно деяние – неизпълнение на задължение за начисляване на дължимия се ДДС. Това обстоятелство има единствено значение за определяне размера на следващата се за нарушението административна санкция, която е регламентирана като равна на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.

Старозагорският районен съд правилно е приел, че АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН. С изложените в тази връзка мотиви пълно и точно се обосновава квалифицирането на ревизионния доклад като официален документ по см.на чл. 93, т.5 от НК във вр. с чл.85 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че за приложението на хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН законът не изисква официалният документ да установява нарушението, в какъвто смисъл са изложените от касационния жалбоподател съображения. Установяването на нарушението се извършва с АУАН, а чл.40, ал.4 от с.з визира съставянето на АУАН въз основа на официален документ. Обстоятелството, че в ревизионното производство по ДОПК данъчното задължение /а не данъчното нарушение както неправилно е посочил касатора/, се установява с ревизионен акт, не води до извода че в административно-наказателното производство по ЗАНН не може да се състави АУАН респ. да се издаде НП въз основа ревизионен доклад, доколкото последният представлява официален документ по см. на чл. 93, т.5 от НК. Още повече че съгласно трайната съдебна практика съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели не съставлява съществено процесуално нарушение. А и в конкретния случай това обективно не е довело до ограничаване на процесуалните права и в частност правото на защита на административно-наказаното лице - да разбере за какво нарушение е образувано административно-наказателното производство; да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и т.н. Следователно дори и да е налице процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, обуславящи отмяната на НП като незаконосъобразно.

Правилно и законосъобразно Старозагорският районен съд е приел, че случая приложимият закон по см. на чл.3, ал.1 от ЗАНН, за определяне съставомерността на деянието и следващата се за нарушението административна санкция, е действащият ЗДДС към датата на извършване на облагаемата доставка – т.е ЗДДС, в сила от 01.01.2007г. С подробно изложени мотиви въззивният съд е обосновал извод, че с оглед вида и характера на изпълнителното деяние с което се осъществява състава на нарушението, действащият към датата на неговото довършване ЗДДС е именно материалния закон, въз основа на който следва да се определи както съдържанието на задължението /неизпълнението на което релевира наличие на административно нарушение/ и наказуемостта на деянието, така и реда и начина на определяне на данъчната основа и размера на дължимия се ДДС за извършената облагаема доставка.  Касационната инстанция изцяло споделя и извода на Старозагорския районен съд към кой момент и по кой закон следва да се преценява наличието на качеството „дилър на стоки втора употреба”, обуславящо и качеството субект на задължението по чл.86, ал.1 във вр. с чл.151, ал.3 от ЗДДС  респ. субект на нарушение при неизпълнение на това задължение.

В касационната жалба са релевирани и доводи „по съществото на спора”, които обаче са неясни и непрецизно формулирани. Твърдението, че решението на Старозагорския районен съд противоречи на „европейската съдебна практика и на материалноправните норми на европейското законодателство” е твърде общо и абстрактно. Ако касаторът е имал предвид нарушения на общностното право, доколкото в жалбата се твърди, че в случая е налице основание за неговото прилагане, е следвало да конкретизира кои точно общностни норми – от първичното /договори на ЕО и ЕС/ или вторичното право /регламенти и директиви/, са непосредствено приложими в случая и се ползват с превес над националното право.

 

В изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК Старозагорският районен съд  всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото при осъществения контрол относно спазването на административно-производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на НП и за материалната законосъобразност на административно-наказващия акт -  наличието на нарушение, обуславящо налагането на санкция на ЕТ “Я.С.”*** Загора. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, доказана по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното дирене и обсъдени в решението доказателства, Старозагорският районен съд е изложил подробни мотиви за направения извод досежно правилността и законосъобразността на обжалваното НП. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация е приел, че с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред в НП деяние под формата на бездействие, административно-наказаното лице е извършило нарушение на чл.86, ал.1 във вр. с чл.151, ал.3 от ЗДДС, което е основание за прилагане на санкционната норма на чл.180, ал.1 от ЗДДС.  

 

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 124 от 23.07.2008 година, постановено на  АНД № 939/ 2008г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                           2.