РЕШЕНИЕ

364                                      23.12.2008г.                                 гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд                      на единадесети декември

 две хиляди и осма година                                                  

  В открито заседание, в състав                                   

                            Председател: Р.Р.                                        Членове: 1. Г.Д.                                                          2. Д.Д.

 Секретар И.К.

 Прокурор Ю.С.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

 КНАД №366 по описа за 2008 година

 за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. - процесуален представител на “Популярна каса-95”АД гр. Пловдив против решение №99”ж”/23.06.2008г., постановено по а.н.д. №373 по описа за 2008г. на РС Стара Загора, с което е потвърдено НП №Р-10-172/09.08.2008г. за налагане административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000лв. на основание чл.221 ал.8 т.3 от ЗППЦК/ отменен/.

С жалбата се иска отмяна  на решението, като постановено при не правилно приложение на материалния закон. Изводите на съда, че посочената в НП сметка е “клиентска” и следователно изразходваните суми са на клиенти. Съдът приел, че тази сметка се захранва със средства от сметката на клиент на дружеството, с които реално е заплатен наем на офис. От значение е видът на изразходваните средства, а не на сметката. КФН следвало да установи какъв е характера на сумите, поради което и извода, за правна ирелевантност на  заключението на вещото лице относно вида на сметката е не правилен. В заключението се сочи, че не може да се установи каква част от сумите по процесната сметка са на клиенти и каква част на инвестиционния посредник. Въпреки това съдът приема, че сумите са на клиенти.

На следващо място се претендира наличие на по-благоприятен закон- чл.127 т.1 от ЗПФИ, който не е посочен в наказателното постановление. АНО е следвало да се основе на действащите административно-наказателни разпоредби, понеже в административно наказателното право термина “идентична правна уредба” не може да се използва.  Следвало е НП да се отмени само на това основание.

Ответника по касация представя писмени бележки, в които поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и иска от съда да остави в сила оспореното решение. Мотивите се свеждат до липса на оспорване на извършеното нарушение, до липса на нов закон – нарушението и наказанието са възпроизведени и в закона за пазара на финансови инструменти. Смесването на средства от клиентски сметки и собствени такива на ИП е недопустимо. Именно вида на сметката определя и вида на средствата. Доказано е както смесването, така и конкретното използване на сумите за нужди на посредника – заплащане наеми на офиси в пет населени места и общо 14- пъти. В закона за пазарите на финансови инструменти са въведени  отменените текстове от ЗППЦК. По отношение наличието на по-благоприятен закон се посочва, че чл.127 от ЗПФИ предвижда същото наказание за същото нарушение към момента на действие на ЗППЦК. Поради това не е налице нов по-благоприятен закон. 

Становището на представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изводите на първоинстанционния съд са съответни на материалния закон, като доводите за доказателствена тежест, за наличие на по-благоприятен закон и за игнориране заключението на вещото лице са изцяло не подкрепени от доказателствата по делото.

На първо място съдът е изложил подробно доводи защо приема НП за законосъобразно, като е отговорил на всички възражения против. Дори и без вещо лице, а още повече при установеното смесване на парични средства на клиенти с такива на ИП, голословно е оплакването, че не вида на сметката, а на средствата е определящ. Именно вида на сметката – на клиент или на посредника сочи на произхода на средствата. АНО е доказал всички елементи от състава на нарушението – чл.75 ал.5 т.1 от ЗППЦК/отменен/. Нормата е забранителна – няма право да използва за своя сметка парични средства на свои клиенти. Не се спори от жалбоподателя, а изрично се посочва в наказателното постановление размера на средствата, техния вид, определен по правилата на формалната логика, чието игнориране води до необснованост и не е допуснато от съда, за какво са изразходвани. Следователно доказал е АНО не спазването на забраната – нарушителя не се е въздържал от дейстивия, а ги е извършил и не е въвел спор по фактите с първоначалната жалба, чиято основателност е предмет на въззивното производство. Дори и да е въвел такъв, то следва той, а не АНО чрез експертиза да установи, че средствата са изцяло негови. Поради това е правно ирелевантно заключението на вещото лице, че не може да каже каква част от средствата са на клиент. Доказано е и не се спори, че в сметка на ИП са постъпили, чрез негови действия суми от сметка на негов клиент, а от нея са извършени плащания по задължения на посредника. Формалната логика не позволява други изводи по фактите.

На следващо място не е налице нов закон. Уредбата е изведена от ЗППЦК в ЗПФИ и не е променена нито по състав на нарушение, нито по размер на наказание. Органа правилно е посочил състава -  действащата към момента на извършване на нарушението правна разпоредба, като и административно наказателната норма – чл.221 ал.8 т.3 от ЗППЦК, който е действал към  момента на извършване и установяване на нарушението. Към момента на налагане на наказанието не е посочена нормата на чл.75 ал.5 т.1 от ЗППЦК, но действа чл.127 ал.1 т.2 от ЗПФИ, който предвижда същото по размер наказание за същото нарушение. Следователно единствения пропуск е да се отбележи наред с нормата на чл.221 ал.8 т.3 от ЗППЦК и тази на чл.127 ал.1т.2 от ЗПФИ. Но това не води до отмяна на наказателното постановление, защото както към момента на извършване и установяването, така и към момента на санкционирането му, нарушението е обявено от закона за наказуемо, като се предвижда едно и също по вид и размер  наказание, но към момента на налагането му на основание друга разпоредба със същото съдържание. Промяната на номерацията и заглавието на нормативния акт не е нов закон и не са нарушени принципите на административно наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията, както и формалното изискване за посочване на законните разпоредби, които са нарушени. За пълнота следва да се каже, че съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН изисква именно те да бъдат посочени – т.е. материално правната норма, установяваща задължения или забрани, което в случая е точно изпълнено – действащия към датата на нарушението чл.75 от ЗППЦК. Що се отнася до административно наказателната разпоредба, уреждаща вида и размера на наказанието такова изискване няма – чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което означава, че не е нарушено правото на защита при пропуск да се посочи новата разпоредба, действаща към момента на налагането му. Това е така, защото за упражняване правото на защита е необходимо лицето да бъде уведомено за това какво е извършило, респ. не е изпълнило и нормата, която вменява задълженията, респ. постановява забраните, за да отговори в пълен обем на обвинението.

         Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

 

 

РЕШИ

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №99”ж”/23.06.2008г., постановено по а.н.д. №373 по описа за 2008г. на РС Казанлък.

 

            Решението не подлежи на обжалване и протест пред ВАС.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.