Р Е Ш Е Н И Е  359

 

гр.Стара Загора 01.12.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесети ноември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:              И.Я.

                                                                                 Р.Т.

 

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора   Ю.С. ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   к.н.а.дело   369  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Чавдарова като ликвидатор на “АНЖЕЛ 69” ООД гр. Стара Загора, против  Решение № 134/ 23.09.2008 година, постановено по АНД № 1053/2008 година по описа на Старозагорския  районен съд. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 0157599/30.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора, с което на “АНЖЕЛ 69” ООД гр.Стара Загора на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 617лв. за нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.151, ал.3 от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие със закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Оспорва се приетата от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Счита се, че неправилно е приложен чл.151, ал.3 от ЗДДС по отношение на факти, които не са се осъществили при действието му. При постановяване на решението бил нарушен и  чл.143, ал.1 от ЗДДС, тъй като предвидения с него специален ред за облагане бил относим само ако фактическия състав е започнал и се е осъществил след 01.01.2007г. Като процесуално нарушение от страна на съда се сочи неизвършена проверка на всички елементи от състава на чл.180, ал.1 от ЗДДС като изявления в съдържанието на НП от една страна и като материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорност от друга. НП било издадено без да се установи дали дружеството-жалбоподател е субект на нарушение по чл.151, ал.3 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Задължението за начисляване на ДДС се извеждало от чл.151, ал.3 от ЗДДС, който не бил посочен като нарушена разпоредба, макар да установява елемент от състава на деянието. Това според касационния жалбоподател се явява съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП, затруднило правото му на защита, а по отношение на съдебното решение  съществено е нарушението по непроверяването му от съда. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба чрез пълномощника си моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД № 1053/2008г на СтЗРС, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Старозагорският районен съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 0157599/30.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора, с което на “АНЖЕЛ 69” ООД гр.Стара Загора е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  617лв за нарушение на чл.86, ал.1 от ЗДДС затова, че като регистрирано по ЗДДС лице /дилър на стоки втора употреба/ не е начислило ДДС за данъчен период м.февруари 2007г в размер на 617 лв за извършена облагаема доставка, съгласно издадена от него данъчна фактура № 2/02.02.2007г, за доставка на превозно средство, различно от “ново превозно средство”, придобито преди 01.01.2007г. Административно наказващият орган е приел, че на основание чл.151, ал.1 от ЗДДС лицето при последващи доставки е избрало и приложило общия ред за облагане на доставките на стоки втора употреба. То е следвало да приложи разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС и да определи данъчната основа по реда на чл.26 и 27 от ЗДДС, която да не е по-ниска от данъчната основа при внос. При продажбата с фактура № 2/02.02.2007г данъчната основа е определена в размер на 5000лв, а данъчната основа при вноса според митническата декларация възлиза на 8085лв. Данъкът е следвало да се начисли като издадените данъчни фактури бъдат отразени в дневника за продажби, данъкът да бъде отразен в счетоводството на предприятието като задължение към бюджета и в подадената в ТД на НАП Стара Загора справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.февруари 2007г. Нарушението било установено при извършена ревизия, приключила с РД № 1153/ 12.02.2008г.

Съдът е изложил съображения, че приложимият по казуса нормативен акт е ЗДДС в сила от 01.01.2007г. При това този закон бил приложим не само по отношение наказуемостта на извършеното нарушение, но и по отношение на преюдициалния въпрос за определяне на данъчната основа. Действащият ЗДДС не преуреждал с обратна сила възникнали и приключили правоотношения към момента на влизането му в сила, поради което след като фактическия състав на придобиването на процесния лек автомобил е завършен към момента на действие на отменения ЗДДС и според неговите разпоредби това е станало чрез внос, характерът на придобиването не се променя въпреки действащия ЗДДС. Приема, че  към момента на извършване на конкретната облагаема доставка  жалбоподателят /сега касационен такъв/ е имал качеството “дилър на стоки втора употреба” по смисъла на действащия и приложим ЗДДС, поради което за него е съществувало правото на избор по чл.151 от ЗДДС. Той е следвало да се съобрази с чл.151, ал.3 от ЗДДС и при последваща доставка да начисли ДДС с 617лв повече от размера, който в действителност е начислил.

         Тези изводи на съда се споделят напълно от касационната инстанция.

         Безспорно в случая приложимият закон е действащият ЗДДС доколкото облагаемата доставка е извършена след 01.01.2007г. Не се спори също, че процесният лек автомобил е внесен при действието на ЗДДС/отм/ от територията на държава-членка на Европейския съюз /ЕС/ и за него е ползван данъчен кредит. По смисъла на чл.16, ал.1 от действащия ЗДДС такава доставка би се квалифицирала като вътреобщностна, т.е. няма  да е налице внос. Поставя се въпросът как следва да се облагат с ДДС стоки, внесени преди 01.01.2007г от територии на държави-членки на ЕС, при последващата им доставка. Тази хипотеза не е изрично уредена в закона.    Правната регламентация на данъчната основа е уредена в чл.26 и 27 от ЗДДС. Основополагаща е нормата на чл. 26, ал.1, според която данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Според алинея 2 от същия текст данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон като не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. В чл.27 е определен минималния размер на данъчната основа при облагаеми доставки и според нея данъчната основа при облагаемите доставки на стоки не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос при определени хипотези.  Като специфична хипотеза предвид предмета на доставката и данъчния субект глава седемнадесета от същия закон разпорежда, че при доставка на моторно превозно средство втора употреба от дилър на стоки втора употреба /какъвто е процесния случай/ данъчната основа е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между подробно описани по характер и произход суми. В този случай дилърът няма право на данъчен кредит. С чл.151 от закона е дадено право на избор на дилъра до приложи общия ред на облагане на доставката като данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Упражненото право на избор се удостоверява като във фактурата не се посочва приложение на специалния ред.

На база систематично тълкуване на цитираните разпоредби могат да бъдат направени следните изводи:

Принципът на определяне на данъчната основа е даден в разпоредбата на чл. 26 от ЗДДС. С цел охрана на фиска и при спазване на принципите на данък добавена стойност, в аления пета на чл. 27 е определена минималната граница на данъчната основа. От тълкуването на тази разпоредба следва изводът, че в нея са регламентирани три различни хипотези на минимална граница, като за разграничителен критерий е използван начинът на придобиване на стоката или услугата - покупка, производство или внос. При покупка на стоката минималната данъчна основа е данъчната основа при придобиване, или това е сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката; при производство това е себестойността на стоката по смисъла на Закона за счетоводството, а при внос това е митническата стойност по смисъла на глава седма от Правилника за приложение на ЗДДС.

При така даденото тълкуване на правните разпоредби и при фактическата обстановка по делото следва да бъде прието, че данъчната основа за облагане с ДДС на продадения от дружеството автомобил, внесен преди 01.01.2007г и наличен след тази дата, за който е упраж                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     нено правото на данъчен кредит, следва да се определи по специфичния ред на глава седемнадесета от ЗДДС и по-конкретно по реда на чл.151, ал.3 от ЗДДС, т.е. не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване или при внос. Доколкото по смисъла на действащия закон придобиването не е чрез внос, а по време на фактическото му извършване е било признато от законодателството за внос и няма законово преуреждане на висящите случаи, то не биха могли да се заличат правните последици на извършения внос като основание за придобиване на стоката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се определи данъчна основа  и това следва да стане по реда на чл.26 от ЗДДС като ако тя е по-ниска от определената при вноса данъчна основа, се прилага втората.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че в случая данъчната основа следва да се определя при условията на чл.26 от ЗДДС върху договорената цена, именно поради наличието на нова нормативна уредба към момента на осъществяване на облагаемата доставка, според която той е длъжен да прилага реда на облагане, предвиден в глава седемнадесета, независимо дали се касае за специалния или общия такъв. В двата случая законът не предвижда за данъчна основа да се приема продажната цена на стоката.

 Не се приема за основателно и възражението, че не е доказано обстоятелството дали дружеството-жалбоподател е субект на административно нарушение по чл.151, ал.3 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя, към кой момент и по кой закон следва да се преценява наличието на качеството „дилър на стоки втора употреба”, обуславящо и качеството субект на задължението по чл.86, ал.1 във вр. с чл.151, ал.3 от ЗДДС  респ. субект на нарушение при неизпълнение на това задължение.

Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на изрично отбелязване, че е нарушена разпоредбата на чл.151, ал.3 от ЗДДС. Този текст е упоменат в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което посочването само на основния текст, вменяващ задължение за регистрирано лице да начисли ДДС, не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От преписката е видно, че той е ориентиран в правната квалификация на деянието, за което му е повдигнато административно обвинение и се е защитавал по същество с всички процесуални способи.

Затова се явяват неоснователни касационните оплаквания за постановяване на решението в противоречие със закона и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

По тези съображения обжалваното решение се явява валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ в сила решение № 134/23.09.2008 година, постановено по НАХД № 1053 по описа за 2008 година на Старозагорския  районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 0157599/30.05.2008 година на Началник отдел “Контрол” при ТД на НАП Стара Загора.

Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

                                                                           2.