Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                   

     140 02 .06.2011 година   град Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание                          на  дванадесети май  през  две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                                                                 

                                  

                                                              Председател:  ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                    Членове:        РАЙНА ТОДОРОВА     

                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ

Секретар: Д.Д.

Прокурор:  Ваня Меранзова                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА   КАН дело № 138 по описа  за  2011год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на  ТД на НАП  гр. Пловдив против   решение № 105/28.02.2011 г., постановено по АНД № 63/ 2011 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което   е отменено наказателно постановление (НП) № 7793-0161113  от 07.12.2010 г., издадено от  директора на ТД на НАП, офис Стара Загора, с което на основание чл. 261,ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ ЗКПО/ на “ Петел” ЕООД гр. Стара Загора  за нарушение на чл. 51,ал.1 от ЗКПО / отм./е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв..Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от АНО, с която се изразява искане атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Навеждат се доводи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е неправилно. Според изложените аргументи, неправилно съдът бил приел, че били изтекли сроковете по чл. 34,ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление спрямо нарушителя. Актосъставителят бил спрял образуваното административно наказателно производство спрямо дееца , поради цитираните по – горе срокове не следвало да текат за периода от 23.06.2008 г. до 27.10.2010 година. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване  на наказателното постановление.

 

 

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като в писмения си отговор излага подробни съображения, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон .

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора взема становище за неоснователност на касационната жалба.

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

С  решение № 105/28.02.2011 г., постановено по АНД № 63/ 2011 г. по описа на Старозагорски районен съд , с което   е отменено наказателно постановление (НП) № 7793-0161113  от 07.12.2010 г., издадено от  директора на ТД на НАП, офис Стара Загора, с което на основание чл. 261,ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ ЗКПО/ на  “ Петел” ЕООД гр. Стара Загора  за нарушение на чл. 51,ал.1 от ЗКПО / отм./е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв...С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 0161113  от 23.06.2008  г. на “ Петел “ ЕООД гр. Стара Загора  на основание 261,ал.1 от ЗКПО  му е  наложено административно наказание “ имуществена санкция” в размер на 1000 лева. Нарушението се изразява в това, че търговското дружество не е подало в ТД на НАП гр. Стара Загора данъчна декларация по чл. 51,ал.1 от ЗКПО / отм./ за финансовата 2006 година за установяване на годишната облагаема печалба , дължимия корпоративен данъци, всички други дължими корпоративни данъци , удържани при източника в законоустановени срок до 02.04.2007 година. Декларацията е подадена на 31.03.2008 година.

При извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на посоченото по-горе наказателно постановление, първоинстанционният съд е отменил оспореното наказателно постановление като е приел, че образуваното административно наказателно производство следва да бъде прекратено поради изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34,ал.3 от ЗАНН. Според районния съд този срок е преклузивен и с изтичането му е недопустимо да се ангажира отговорността на нарушителя, независимо от спирането на административно наказателното производство по чл. 43,ал.6 от ЗААНН. Изложил е подробни съображения защо не следва да се прилагат по аналогия разпоредбите на НК относно института на абсолютната погасителна давност от констатиране на нарушението,

    Настоящата съдебна инстанция приема, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, но не по изложените във въззивното решение мотиви.

            Разпоредбата на чл. 34 ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. В ал. 1, изр. 1 е предвиден удължен срок за съставяне на акта при извършени митнически, данъчни, банкови, екологични и др. нарушения /две години/, а в ал. 2 - сроковете по ал. 1 за нарушенията по посочените в нея закони са удължени от 3 на 6 мес. за съставяне на акта от откриване на нарушението, а спрямо извършване на нарушението срокът е удължен от една година на пет години. Тези срокове са преклузивни, т. е. процесуалноправни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административно-наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителя да състави акта, а административно-наказващият орган - да издаде наказателното постановление. За разлика от тях, давностните срокове са материалноправни и като такива, са различни по своя характер и правни последици от преклузивните, като с тяхното изтичане наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси наказателна отговорност за извършеното нарушение. Двата вида срокове не се конкурират. Преклузивните не се спират и не се прекъсват с действия на надлежните органи за разлика от давностните; давностният срок за съответното престъпление може да не е изтекъл, но наказателното преследване не може да бъде осъществено, поради изтичане на преклузивния срок /напр. в случаите на чл. 81, ал. 3 НПК/.  Спирането на административно наказателното производство по реда на по реда на чл. 43,ал.  от ЗАНН има за своя логична правна последица – спиране на теченото на сроковете за издаване на НП, тъй като нарушителят не може да бъде открит след щателно издирване. Срокът за издаване на наказателното постановление в този смисъл не е преклузивен, а давностен и се спира при надлежно спряно производство до връчване на акта на нарушителя. Спорен е въпросът доколкото в производството по ЗАНН е приложима разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, с изтичането на която в общия случая образуваното наказателно производство се прекратява.

         Безспорно е, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в административно-наказателното производство следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН.

         В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл. 21 ал. 1 т. 3 от НПК, съгласно която правна норма изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г., по н. д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство.

    В случая не могат да бъдат споделени аргументите на оспорващия за неприложимост на сочената разпоредба на НК, извлечени от разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от ЗАНН, която предвижда по-дълъг срок за съставяне на АУАН /конкретно 6-месеца от откриване на нарушителя, респективно 5 години от извършване на нарушението/ за определена категория административни нарушения. Именно защото, както се и твърди в касационната жалба, законодателят е предвидил диференциран подход при уреждане на обществените отношения свързани с различните административни нарушения /безспорно е, че конкретно за съставяне на АУАН за административните нарушения в областта на данъчната система е предвиден по-кракът срок в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както междувпрочем и давностните срокове по НК са диференцирани за отделните престъпления/, не може да се приеме, че в случая не би могла да се приложи давността по чл. 82 ал. 3 от НК. Изложените в касационната жалба аргументи могат и следват да бъдат аргументи относно визираните в разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от ЗАНН административни нарушения, но не и в случаи като настоящия.

      Съотнесено към настоящия правен казус, при извършено нарушение на 02.04.2007г.., то абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 от НК във връзка с чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която е три години, при всички положение е изтекла към момента на издаване на наказателното постановление, поради което и на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 , предложение първо  във връзка с чл. 63, ал.1 изречение второ от ЗАНН Старозагорски административен съд 

 

 

 

 

 

Р    Е     Ш     И :

 

 

  

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 105/28.02.2011 г., постановено по АНД № 63/ 2011 г. по описа на Старозагорски, с което   е отменено наказателно постановление (НП) № 7793-0161113  от 07.12.2010 г., издадено от  директора на ТД на НАП, офис Стара Загора, с което на основание чл. 261,ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ ЗКПО/ на “ Петел” ЕООД гр. Стара Загора  за нарушение на чл. 51,ал.1 от ЗКПО / отм./е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв..

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                     

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                              2.