Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                     

   149      10.06.2011 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                              

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря:  С.Х.   

и с участието на прокурор: Константин Банчев                                        

като разгледа докладваното от  съдия   Р. Тодорова   КАН дело № 144 по описа за 2011 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

  

Образувано е по касационната жалба на Агенция “Митници”, Митница Пловдив, против Решение № 69/ 21.03.2011г., постановено по АНД № 168/ 2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 433/10 от 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив.

 

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод че при проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Поддържа, че от една страна не е доказано по безспорен начин че Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на представител на санкционираното дружество, а от друга – че дори да е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, същото не може да бъде определено като съществено такова, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 433/10 от 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив.

 

  Ответникът по касационната жалба – „КАЗАНЛЪК” АД – гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, за което излага подробни съображения. Обосновава, че неспазването на императивното правило по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставянето на Акта за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя, представлява съществено процесуално нарушение. Сочи и други допуснати от административнонаказващия орган нарушения в т.ч и на изискванията по чл.57 от ЗАНН за задължителното съдържание на наказателното постановление. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „КАЗАНЛЪК” АД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление /НП/ № 433/10/ 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 445/ 10.11.2010г., на „КАЗАНЛЪК” АД е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 50 000лв., на основание чл.108а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, като на основание чл.124, ал.1 от с.з. са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект – супермаркет, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 13. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка в търговски обект - супермаркет, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 13, стопанисван от „КАЗАНЛЪК” АД – гр. Казанлък, е установено че се съхраняват, предлагат и продават акцизни стоки – цигари; тютюн за пушене; пури и пурети /подробно описани по вид, марка и брой кутии/пакети/, без разрешение за продажба на тютюневи изделия. 

 С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 433/10/ 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив. При осъществения контрол за законосъобразност Казанлъшкият районен съд, въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка е приел, че Акт за установяване на административно нарушение № 445/ 10.11.2010г., въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, е съставен в отсъствието на представител на дружеството, в нарушение на изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Допуснатото в хода на административно-наказателно производство нарушение е квалифицирано от въззивния съд като особено съществено, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, неотстранимо в съдебната фаза на процеса. С оглед на което съдът е направил извод че е налице абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

           

Решението на Казанлъшкия районен съд, като краен резултат, е правилно.  

 

  Въз основа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема, че действително, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, Акт за установяване на административно нарушение № 445/ 10.11.2010г., е съставен в отсъствието на представител на санкционираното дружество. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя /извън  хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/, не представлява обаче съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания обаче е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането му би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административно-наказателното производство. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя в случая не представлява нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество – това право не е накърнено доколкото в хода на производството съставения АУАН е бил надлежно връчен и санкционираното лице не е било лишено от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др.

            Основателно е обаче възражението на санкционираното лице, че съдържанието на наказателното постановление не отговаря на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това възражение е било направено и поддържано и пред въззивната инстанция, но Казанлъшкият районен съд го е отхвърлил, като неоснователно. 

            За да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да се съдържа както санкционната /административнонаказателна/ разпоредба, въз основа на която се ангажира отговорността и се налага административно наказание, така и нарушената материалноправна разпоредба. Видно от съдържанието на Наказателно постановление № 433/10 от 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив, в същото не е посочена нарушената материалноправна законова разпоредба т.е нормата, установяваща задължение или забрана, неизпълнението /неспазването/ на която релевира административно нарушение. Това формално нарушение на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е от категорията на съществените такива, опорочаващо административнонаказващия акт и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен. Както нееднократно е посочвал в решенията си касационният състав на Старозагорския административен съд, регламентирането на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН не е самоцелно. Смисълът на посочените разпоредби е в наказателното постановление да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП /съответствието на наказателното постановление с материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация/, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем.

               Нередовността в съдържанието на наказателното постановление не може да бъде преодоляна независимо, че нарушената законова разпоредба е посочена в АУАН № 445/ 10.11.2010г. Ако при прилагането на чл.53, ал.2 от ЗАНН може да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на съставения АУАН, то нередовностите на НП в т.ч. непълнотата на неговото съдържание, не могат да бъдат санирани с акта за установяване на административно нарушение. Това е така доколкото именно наказателното постановление е актът, с който нарушителят се привлича към административнонаказателна отговорност. Неправилен е изводът на Казанлъшкия районен съд, че с посочването на разпоредбата на чл.108а, ал.1 от ЗАДС, е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нормата на чл.108а от ЗАДС е санкционна, а както вече беше отбелязано, по см. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде посочена и материалната законова разпоредба, нарушаването на която определя деянието като противоправно и е основание за квалифицирането му като административно нарушение по см. на съответната административнонаказателна норма. Осъществяването на административно-наказателната отговорност, предполага преди всичко наличието на неспазване на конкретно правило за поведение, визирано в материалноправна разпоредба. Разпоредбата, нарушаването на която е основание да се ангажира юридическата отговорност на съответния правен субект, не може да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика. Ето защо без значение е че в случая нарушената законова разпоредба може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление описание на нарушението от фактическа страна или от индицията, че лицето вероятно е разбрало в какво се изразява повдигнатото му административно обвинение и за какво нарушение му е наложена санкцията. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност и е недопустимо тяхното разширително тълкуване. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.

                        Отделно от това в нарушение на един от основните принципи в административнонаказателния процес – за законноустановеност на налаганите административни наказания, на „КАЗАНЛЪК” АД – гр. Казанлък е наложена санкция със съдържание и обем, каквито не са предвидени в ЗАДС. На основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС на дружеството е наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговски обект – супермаркет, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 13”. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл. 108а от ЗАДС лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец. Очевидно законодателното разрешение е санкцията да засяга единствено дейността /дейностите/, във връзка и/или при осъществяването на които е извършено съответното нарушение. По аргумент от нормата на чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл. 13, б. „в” от ЗАНН, санкцията „лишаване от право да се упражнява дейност” касае точно определена дейност. В този смисъл наложено на основание чл.124а, ал.1 от ЗДДС наказание по начина, по който е формулирано в диспозитива на наказателното постановление, имащо за последица лишаването на дружеството от правото да упражнява каквато и да е било търговска дейност в обекта и доколкото очевидно дейността на търговеца в обекта – супермаркет, не се изчерпва с продажбата на тютюн и тютюневи изделия, е незаконосъобразно. 

С оглед изложените съображения съдът намира че обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 03.06.2009г. на ОС на колегиите от ВАС по тълкувателно дело № 7/ 2008г. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. С оглед на което искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/ 21.03.2011г., постановено по АНД № 168/ 2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 433/10 от 26.01.2011г. на Началника на Митница Пловдив.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  „КАЗАНЛЪК” АД със седалище и с адрес на управление гр. Казанлък, бул. „Ал. Батенберг” №1, представлявано от Изпълнителния директор Т.И.К., за присъждане на направените по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.  

 

                        

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                                                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

 2.