Р Е Ш Е Н И Е 

 

163                                        гр. Стара Загора                      09.06.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                              Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                               М. РУСЕВ

 

при секретаря И.А. и в присъствието на прокурора Ваня Меранзова, като разгледа докладваното от М. РУСЕВ   к.н.а.х. дело №152 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

Образувано е по касационна жалба на Държавно горско стопанство – гр. Стара Загора, против Решение №154/04.04.2011 год., постановено по АНД №41/2011 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С обжалваното съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №44 от 04.11.2010 год. на Директора на Държавно горско стопанство – гр. Стара Загора, с което М.П.М. ***, е санкциониран на основание чл. 101, ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл. 80, ал.14, т.1 от същия закон.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод че нарушението за което е издадено наказателно постановление №44 от 04.11.2010 г. на Директора на Държавно горско стопанство /ДГС/ – гр. Стара Загора, е идентично с нарушението, във връзка с което е било образувано наказателно съдебно производство за извършено престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, приключило с осъдително решение и в сила от 14.12.2010 год. С това решение, ответника по касация е признат за виновен,  освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че за нарушенията по чл.80, ал.14 и по чл.80, ал.16 от Закона за горите /в редакцията, действала към датата на извършване на нарушенията/, са предвидени два самостоятелни административно-наказателни състава. Твърди че доколкото деянието, за което е образувано съдебното наказателно производство /АНД №1369/2010 год. на РС – Стара Загора/ е различно от деянието, за което е повдигнато административно обвинение и е наложено административно наказание, неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.33 от ЗАНН за издаване на процесното наказателно постановление. Изтъква съображения, че в случая служителите от ДГС са действали в съответствие с дадено указание на Апелативна прокуратура, дадено с разпореждане изх.№2032 от 28.12.2006 год. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателно постановление № 44 от 04.11.2010 г. на Директора на ДГС – гр. Стара Загора. 

Ответникът по касационната жалба – М.П.М., в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че постановеното от Старозагорския районен съд решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на  М.П.М. против наказателно постановление №44 от 04.11.2010 год. на Директора на ДГС – гр. Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №44 /по регистъра/ от 05.05.2010 год. на М.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лв. на основание чл. 101, ал.1 от ЗГ за извършено нарушение по чл. 80, ал.14, т.1 от същия закон, като е определено да заплати и паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, в размер на 240.00 лева. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно-наказващия орган като нарушение, са следните: М.М. е съхранявал 5 /пет/ пространствени куб.м. дърва за огрев немаркирани с експедиционна горска марка.

           При осъществения контрол за законосъобразност Старозагорският районен съд е приел за установено че за деянието, описано в наказателното постановление е идентично с деянието, за което е било образувано АНД 1369/2010 год. по описа на РС – Стара Загора за престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Приел е, че за едно и също деяние са образувани две производства – административно-наказателно и наказателно – обстоятелство, явяващо се абсолютна процесуална пречка за издаването на НП №44 от 04.11.2010 год. на Директора на ДГС по аргумент от разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, с оглед на което е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което е отменил същото.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с извършена проверка от служители на Държавно лесничейство – гр. Стара Загора, резултатите от която са обективирани в констативен протокол  от 05.05.2010 год., в който е отразено, че М.М. *** за огрев от цер без да притежава документ за техния законен произход и без да са маркирани с експедиционна горска марка. За така констатираното е съставен АУАН №44/07.06.2010 г. /за съхраняване на дърва за огрев без експедиционна горска марка/ и АУАН /за съхраняване на дърва за огрев без без необходимите документи/. Вторият АУАН е изпратен в РП – Стара Загора на 22.06.2010 год. и е образувано наказателно производство водено срещу М.М. за престъпление по чл. 235, ал.6, вр. ал.2 и 1 от НК.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател че деянието, във връзка с което е образувано и водено наказателно производство, е различно от деянието, за което е образувано административно-наказателното такова. И в двата случая става въпрос за едно изпълнително деяние – съхраняване на дърва за огрев. Спорния момент дали е налице  идентитет на състава на осъщественото престъпление и състава на административното нарушение. В разпоредбата на чл.235, ал.2 от НК е предвидено наказание за лице, което съхранява незаконно добит от другиго дървен материал, докато чл.80, ал.14, т.1 от ЗГ предвижда забрана за съхраняване на дърва за горене, немаркирани с експедиционна горска марка. Според настоящия съдебен състав, понятието незаконно добит от другиго дървен материал включва в себе си понятието, дървен материал немаркиран с експедиционна горска марка. Процедурата по добиването на дървен материал, включително и дърва за огрев, е регламентирана в Закона за горите и правилника за неговото прилагане. Същата предполага първоначално маркиране на разрешените за отсичане дърветата, издаване на позволително за сеч и извоз на дървения материал до временния склад, издаването на превозни билети срещу съответното заплащане, а добитата дървесина преди транспортирането й за реализация се маркира с експедиционна горска марка /чл.131в, ал.1, т.3 и ал.2 от ППЗГ/.  Ето защо за да приемем, че един дървен материал /в случая 5 куб. м. дърва за огрев/ е законно добит, освен необходимите позволителни, е необходимо и същият да бъде маркиран с експедиционна горска марка. Използуваното от законодателя понятие незаконно добит от другиго дървен материал включва в себе си, както липсата на експедиционна горска марка, така и на документи доказващи законния им произход. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че е правилен е извода на Старозагорския районен съд че е налице абсолютна процесуална пречка по чл.33 от ЗАНН за издаване на НП №44 от 04.11.2010 год. на Директора на ДГС – гр. Стара Загора.  

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 154/04.04.2011 год., постановено по АНД №41/2011 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №44/04.11.2010 год. на Директора на Държавно горско стопанство.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

        

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

                                                                                   2.