Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

    

    161      13.06.2011 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                              

                                                

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    РАЙНА ТОДОРОВА    

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря И.А.     

и с участието на прокурора Ваня Меранзова   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 155 по описа  за 2011год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив против Решение № 112 от 16.03.2011г., постановено по АНД № 1916/ 2010г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 40106-S003736 от 29.10.2010г. на Директора на офис – Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.

 

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод че допуснатото нарушение представлява „маловажен случай” като основание за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа че нарушението, за което е санкционирано „ГИТА КОМЕРС” ООД, не е с ниска степен на обществена опасност предвид значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с отчетността на регистрираните по ЗДДС лица. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 40106-S003736 от 29.10.2010г. на Директора на офис – Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.

 

          Ответникът по касационната жалба – „ГИТА КОМЕРС” ООД, редовно призован при условията на чл.41, ал.2 и чл.50, ал.1 и ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалбата. Поддържа, че при неправилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за наличие на предпоставките за маловажност на извършеното нарушение, с оглед на което счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                                                                                                                                                              

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

          Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „ГИТА КОМЕРС” ООД – Стара Загора против Наказателно постановление № 40106-S003736 от 29.10.2010г. на Директора на офис – Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ S003736  от 17.09.2010г., на дружеството на основание чл.179 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на чл. 125, ал.1, ал.4 и 5 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „ГИТА КОМЕРС” ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2010г. – 31.08.2010г. в законово установения срок – т.е до 14.09.2010г.  Справката – декларация е подадена на 17.09.2010г. с вх. № 2400-1201629/ 17.09.2010г. При осъществения контрол, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка, Старозагорският районен съд е приел, че наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити и че при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура. Приел е, че данъчно задълженото лице не подало в законово установения срок справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, което съставлява административно нарушение по чл.179 от ЗДДС, но е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и дори минималната санкция предвидена в закона, се оказва несъразмерно тежка. В мотивите към решението са изложени съображения, че за конкретното административно нарушение са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие със закона и го е отменил на това основание.

                                                                                                                                                     

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

 

По делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление и установена въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка няма. „ГИТА КОМЕРС” ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си по чл.125, ал.1 във вр. с ал.5 от ЗДДС да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора в законово установения срок - до 14.09.2010г. справка-декларация за данъчен период 01.08.2010г. – 31.08.2010г., което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.179 от ЗДДС. Спорният въпрос се свежда до това може ли допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. 

             Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 

             В случая приемайки, че закъснението при подаването на декларацията по чл.125 от ЗДДС за данъчен период м. август 2010г. е само три дни; през отчетния период дружеството не е осъществявало стопанска дейност и за него не е възникнало задължение за внасяне на ДДС, както и че няма данни за предишни нарушения на данъчното законодателство от страна на „ГИТА КОМЕРС” ООД, Старозагорският районен съд е направил извод, че деянието сочи на по-ниска степен на обществена опасност и квалифицирайки допуснатото административно нарушение като „маловажен случай” е обосновал, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

  Този извод е правилен и законосъобразен. Обосновано въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства.  Действително за съставомерността на деянието е без значение какво е закъснението при подаване на справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС - след като декларацията не е подадена в законово установения срок, е налице довършено нарушение по чл. 179 от ЗДДС. Вярно е и че справка-декларация по чл.125, ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Безспорно административното нарушение по чл.179 е от категорията на формалните – за наличието на съставомерно от обективна страна деяние законът не изисква настъпването на някакъв вредоносен резултат. Но всичките тези обстоятелства са релевантни за преценката досежно съществуването на предпоставките на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. В случая фактът, че закъснението при подаване на справка-декларацията е незначително; дружеството е декларирало нулев данъчен резултат за данъчен период м.август 2010г. и липсата на задължение за внасяне на ДДС, представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност. В подкрепа на твърдението, че санкционираното лице системно не спазва законово установения срок за подаване на справка – декларацията по чл.125 от ЗДДС, административно-наказващият орган, в чиято доказателствена тежест е да установи посоченото обстоятелство, не ангажира доказателства по делото.

   Не може да бъде възприет като основателен довода на касационния жалбоподател, че неизпълнението на нормативно установеното задължение по чл. 125 от ЗДДС не може да бъде определено като маловажно нарушение и с ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с отчетността на дейността на регистрираните по ЗДДС лица, са обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задължението, регламентирано с посочената по-горе норма, да бъде предвидено като противоправно и обществено опасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.179 от ЗДДС. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи  на нарушения от същия вид. В случая въз основа на установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК, обосновано въззивният съд е приел, че извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, с оглед на което законосъобразно го е квалифицирал като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН.  В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган  на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. С оглед на което  в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателно постановление 40106-S003736 от 29.10.2010г. на Директора на офис – Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразно.

 

             Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

 

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 16.03.2011г., постановено по АНД № 1916/ 2010г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 40106-S003736 от 29.10.2010г. на Директора на офис – Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.

 

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                                                      

                                                                                                      2.