Р Е Ш Е Н И Е 

 

164                                       гр. Стара Загора                      15.06.2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд в публично заседание                                       на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                              Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                               МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря И.А. и в присъствието на  прокурора Ваня Меранзова, като разгледа докладваното от МИХАИЛ РУСЕВ к.н.а.х. дело №159 по описа  за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Тихомир Васев като пълномощник на Териториална дирекция на НАП - Пловдив против решение №92/30.03.2011 год., постановено по АНД №1238/2010 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отменено наказателно постановление /НП/35142-S001419 от 31.05.2010 г., издадено от Заместник териториален директор при ТД на НАП гр. Пловдив. Навеждат се доводи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Според изложените аргументи, неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, както и че не липсва посочване на датата на извършване на нарушението и неяснота относно ангажираната административно – наказателна отговорност на лицето. Направено  е искане  за  отмяна   на  решението  на   въззивния  съд  и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация Митко Димитров Митев, явява се лично и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на подадената касационна жалба.

      Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Казанлъшки районен съд е отменил НП 35142-S001419 от 31.05.2010 г., издадено от Заместник териториален директор при ТД на НАП гр. Пловдив, издадено въз основа на АУАН №S001419 от 14.05.2010  год. с което на основание чл. 104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ на Митко Димитров Митев за нарушение на чл. 40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че Митко Димитров Митев, в качеството си на управител на „Турийски и син”ООД не е изпълнил задължението си да внесе дължимите здравноосигурителни вноски за месец май 2009 год. върху начислените за месеца трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството пет лица в предвидения от закона срок. Възнагражденията са начислени на 30.06.2009 год., а осигуровките е следвало да се внесат в срок до 30.05.2009 год.

При извършена цялостна служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление районния съд  го отменя, като  приема, че са налице нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, както и че липсва посочване на дата на извършване на нарушението.

Настоящата съдебна инстанция приема, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно като краен резултат, но по други съображения.

Основателно е направеното възражение, че е неправилен извода на въззивният съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя. Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това нарушение не представлява съществено по своя характер. Това е така, тъй като на Митко Митев е връчен екземпляр от акта по надлежния ред, но същият не се е възползувал от законовата възможност да депозира писменни възражение в тридневен срок от връчването му, нито е вписал такива в самият акт. Т.е. липсва активно поведение от страна на Митев, с което да обори констатираното от контролиращите органи. Нещо повече, с връчването на АУАН е осигурено участието на нарушителя в административно-наказателното производство и е гарантирано правото му на защита, което той не е упражнил в пълна степен.

Аналогични са и ръзсъжденията, относно съставянето на АУАН с посочването на свидетел, който е свидетел по съставянето на акта, но не и на установяването на нарушението. ЗАНН изисква актът, да се състави от длъжностното лице, което е установило нарушението, докато вписването на свидетелите е дадено алтернативно. Това могат да бъдат или тези, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а ако такива липсват, се вписват свидетели, присъствали при съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Не може да се приеме извода на въззивният съд, че неприсъствието на свидетелката по акта при извършваните проверки на място в обекта, стопанисван от нарушителя е нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като при извършването на проверките не е безспорно установено извършеното нарушение. При проверките се установяват факти, които впоследствие са съпоставяни от органите на НАП с базата данни, поддържана от тях. Едва след съпоставянето на тези данни, може да се установят достатъчно основания и доказателства за ангажирането на административно-наказателната отговорност на лицето.

Основателно е оплакването за липсата на ясното относно субекта на административно-наказателната отговорност. От формулираното обвинение и от диспозитива на наказателното постановление е безспорно установено, че субект на отговорността е Митко Димитров Митев като физическо лице и то в качеството му на управител на търговското дружество, а не търговското дружество, представлявано от Митев. В подкрепа на това е вида на наложеното наказание – глоба, а не имуществена санкция.

Неоснователно е обаче, наведеното касационно основание че неправилен е извода на въззивният съд за липсата на посочване на дата на извършване на нарушението. Действително в наказателното постановление е вписано, че внасянето на здравноосигурителните вноски е следвало да стане до 30.05.2009 год. Това обаче не е датата на извършване на нарушението. При тълкуването на разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, осигурителят е длъжен да внесе здравноосигурителните вноски едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Самата норма обаче не посочва срока за внасянето на тези вноски, а такъв е срока на внасяне на осигурителните вноски за ДОО. Сроковете за внасянето на вноските за ДОО са определени в чл.7 от КСО. Не посочвайки тази норма като нарушена, административно-наказващият орган е създал неяснота на обвинението, с което е нарушил и правото на защита на нарушителя и той не е могъл да организира по адекватен начин своята защита. Разпоредбата на чл.7 от КСО, предвижда няколко хипотези на внасяне на осигурителните вноски и не ясно коя от тях е приложима в конкретния случай. Безспорно е че същата може да бъде изведена от събраните писмени доказателства по делото, но същата следва да бъде изрично посочена в наказатеното постановление. Съгласно чл.7, ал.3 от КСО /приложима в настоящия случай/, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, през който е извършено начисляването. Според чл. 84 от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за изчисляване на сроковете следва да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. По аргумент на разпоредбата на чл. 183, ал.З от НПК срокът, който се изчислява в месеци, изтича в съответния ден на месеца, а ако няма такъв - в последния ден на месеца. В настоящия казус осигурителят е имал задължение да внесе дължимите здравноосигурители вноски чрез постъпване на сумите по сметка на ТД на НАП Стара Загора до 30.06.2009 год. включително, тъй като същите са начислени на 30.06.2009 год. Разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО предполага извършване на действие от страна на адресатите си, поради което и датата 30.06.2009 год. не може да бъде датата на извършване на нарушението. Това е последният ден от срока предвиден от законодателя за внасянето на начислените осигуровки. Едва след тази дата е налице бездействие при изпълнение на нормативно регламентирано задължение, която и по аргумент на разпоредбата на чл. 7, ал.З от КСО, е първо число на следващия месец - 01.07.2009 год., сряда работен ден. Ето защо, като е посочил като срок за внасяне на осигуровките 30.05.2009 год., наказващия орган неправилно е определил срока и не е посочил дата на извършване на нарушението. По делото не се съдържат каквито и да е било данни начисляването да е станало през месец май, които да потвърждават този извод на наказващия орган. Напротив – във всички документи, съдържащи се в административно-наказателната преписка се сочи, че трудовите възнаграждения са били начислени на 30.06.2009 год., но не и през която е да е дата от месец май. Ето защо, начисляването им на 30.06.2009 год. предполага внасянето на осигурителните вноски до 30.06.2009 год. Едва след тази дата при евентуалното невнасяне на осигуровките, би могло да са налице предпоставките за ангажирането на административно-наказателната отговорност на Митев. С оглед погрешното вписване на срока за внасяне на здравноосигуртелните вноски и липсата на дата на извършване на нарушението, правилно е било квалифицирано като съществено нарушение и водещо да отмяната на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №92/30.03.2011 год., постановено по АНД №1238/2010 год. по описа на Старозагорски районен съд, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 изречение второ от ЗАНН Старозагорският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 92/30.03.2011 год., постановено по АНД №1238/2010 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отменено наказателно постановление 35142-S001419 от 31.05.2010 год., издадено от Заместник териториален директор при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на основание чл. 104, ал.1 от ЗЗО на Митко Димитров Митев за нарушение на чл. 40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                               

                                                                                         2.