Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

189                                              28.06.2011 г.                         гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Старозагорският административен съд, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                              Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря М.П. и в присъствието на прокурора Н.М., като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КНАД 173 по описа  за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, чрез процесуалния си представител юриск. Стойчева против решение №53/13.04.2011 г., постановено по АНД №13/2011 г. по описа на Радневски районен съд, с което е отменено наказателно постановление №11010843/02.06.2010 год. на Директора на АДФИ – гр. София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на Г.П.Х., на основание чл.129, ал.1 от ЗОП за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1  във връзка с чл.8, ал.3 във връзка с чл.7, т.6 във връзка с чл.1031 ал.1 във връзка с чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон от Районния съд - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Приема, че е неоснователен извода на въззивният съд, че е датата на сключването на договорите не представлява датата на извдършване на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №53/13.04.2011 год., постановено по АНД №13/2011 г. по описа на Районен съд – Раднево и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Г.П.Х., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

Производството пред Радневския районен съд се е развило по жалбата на Г.П.Х. против наказателно постановление №11010843/02.06.2010 г. на Директора на АДФИ - София. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №11010843/29.04.2010 г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева на основание чл.129, ал.1 от ЗОП за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1  във връзка с чл.8, ал.3 във връзка с чл.7, т.6 във връзка с чл.1031 ал.1 във връзка с чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП. След преценка на събраните по делото доказателства, Радневския районен съд е приел, че обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова го е отменил. В мотивите си е посочил, че липсва идентичност на предметите на отделните договори, различни са контрагентите, както и че не е посочена общата стойност на договорите, за да се провери налице ли са предпоставките за провеждането на процедура по ЗОП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и законосъобразно като краен резултат. В допълнение към изложените в него мотиви, следва да се добави следното.

Неоснователно е направеното възражение, че посочените предмети на процесните договори, представляват услуги по смисъла на приложение №2 към чл.5, ал.1, т.1 от ЗОП, категория 13. Така посочената категория включва в себе си услуги по предоставянето на рекламни услуги. Следва да се отбележи, че в нито един от процесните договори не е вписан като негов предмет рекламни услуги. Касае се за изработването и разпространяването на информация относно дейността на ръководеното от ответника търговско дружество. Същата обаче не може механично да се приравни като рекламна дейност, с оглед на факта, че това търговско дружество представлява стратегически обект с национално значение /ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност/ и в интерес на обществото е прозрачната и достоверна информация относно дейността му. Тази информация не е задължително да има характера на реклама. В този смисъл промяната в ръководството на дружеството, чиито едноличен собсгтвеник на капитала е държавата, влиза в предмeта на договорите, но нямат характеристиката на рекламен материал.

Но дори и да приемем, че всяка информация е била реклама, то същото не е доказано от наказващият орган. Контрагентите са различни физически и юридически лица, които обаче извършват информационното обслужване за дейността на дружеството в различни по своя характер медии. Така например, в едния случай става въпрос за „Пресс тв” – Казанлък /договор №8663/01.04.2008 год./, в другия за в-к „Новината” – Стара Загора /договор №8863/25.06.2008 год./, в третия за Радио Стара Загора /договор 9029/15.09.2008 год./ и т.н. Като е поставил под общ знаменател всичките договори, санкциониращият орган е направил погрешен извод, че е налице идентичност на предметите на договорите и че същите биха могли да бъдат предмет на една обществена поръчка. Този извод би бил правилен, ако контрагентите са едни същи лица. В конкретния случай обаче това не е така. Налице е идентичност на контрагентите само по два от договорите /изпълнител „Крм Арт”ЕООД, но с различни периоди на действие/, чиято обща стойност обаче е под задължителните минимални прагове за провеждането на процедура по ЗОП. Нещо повече, по отношение на договора от месец декември е била проведена процедура по НВМОП, за която процедура в преписката не са налице данни да е била проведена в разрез със законовите разпоредби. В този смисъл е непонятно включването й като основание за ангажирането на административно - наказателната отговорност на ръководителя на Възложителя. Макар и да е проведена през месец декември 2008 год. МОП рег. №98139, се отнася до следващата финансова година, като е плащането е извършено през 2009 год. Механичното и прибавяне към останалите договори не дава възможност да се прецени по кой метод наказващият орган е определил стойността на обществената поръчка, която е следвало да се проведе. По този начин е било ограничено и правото на защита на ответника по касация, което е съществено по своя характер. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода за липса на съставомерно поведение от страна на Изпълнителният директор.

Правилно в решението е посочено, че е изпълнителното деяние е бездействие от страна на Възложителя, изразяващо се в непровеждането на дължимата процедура по ЗОП, но не и в подписването на договорите. Правилен е изводът, че подписването на договорите е крайният етап от провеждането на една процедура за възлагане на обществена поръчка, отразяващ договорните отношения по повод на предмета на поръчката, респективно на договора. Дали обаче е следвало да се проведе поръчка и дали са били налице законовите основание за това следва да се прецени към датата на откриване на поръчката. Безспорно такива процедури не са проведени, но в тежест на наказващият орган е да докаже, че са налице тези предпоставки, било то на база на предходни договори или на база на предварителна прогнозна стойност.

Като допълнителен мотив към Решението на Районния съд, следва да се посочи, че липсва и дата на посочване на нарушението, като е посочен период на неговото извършване. В случая обаче не може да аналогия от наказателното право да се приложи института на продължаването престъпление. Разпоредбите на ЗАНН изискват изрично посочване на дата на извършване на нарушението, а не на период на извършване. Чл. 85 от ЗАНН препраща към НК, само по отношение на точно определени понятия, в които обаче не е включен института на продължавано престъпление.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което постановеното от първата инстанция решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ в сила решение №53/13.04.2011 г., постановено по АНД №13/2011 г. по описа на Радневски районен съд, с което е отменено наказателно постановление №11010843/02.06.2010 год. на Директора на АДФИ – гр. София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на Г.П.Х., на основание чл.129, ал.1 от ЗОП за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1  във връзка с чл.8, ал.3 във връзка с чл.7, т.6 във връзка с чл.1031 ал.1 във връзка с чл.14, ал.1, т.3 от ЗОП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                      

 

                                                                               2.