Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 167 …..….……...….……28.06.2011 Година….…......... Град Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ..………………………………………………………. На шестнадесети юни ………………………...……….… Година две хиляди и единадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                 

                                                                                                          ГАЛИНА ДИНКОВА

 

Секретар З.Д. ……….………………………..................................……………....

Прокурор Недялка Маринова …………………………………..…......…..................................  разгледа докладваното от председателя …………………….. ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ касационно административно наказателно дело номер 179 по описа за 2011 год.

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив против Решение № 102/06.04.2011 г., постановено по АНД № 1245/2010г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив.

  

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от съда извод че наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания досежно неговото съдържание. Поддържа, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде потвърдено отмененото наказателно постановление.

 

          Ответникът по касационната жалба М.Д.М., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, с искане същото да бъде оставено в сила. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че решението на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.   

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

            

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

 Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на М.  М. против Наказателно постановление № 35151-S001410/31.05.2010 г. на Заместник Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което му е наложена административна санкция – „глоба” в размер 50 лева, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за нарушение на чл. 7, ал.3 от с.з. Административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.М. в качеството си на управител на „Турийски и син” ООД, не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП – Стара Загора на дължимите осигурителни вноски по фондовете на ДОО за м. май 2009 г. върху начислените за месеца трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството лица. Възнагражденията за месеца са начислени на 30.06.2009 г., а дължимите се осигурителни вноски в размер на 234.32 лв. е следвало да бъдат внесени в срок до 30.05.2009 г., като същите не са внесени до датата на съставяне на акта.

 

  С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен при допуснати нарушения на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Приел е и че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че формулировката на административното обвинение води до неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност. Допуснатите нарушения са  квалифицирани от въззивния съд като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат.

 

Основателно е възражението на касационния жалбоподател че при неправилно приложение на закона въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. След като актът за установяване на административно нарушение е съставен въз основа на официални документи /за която хипотеза законът в разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска възможност за съставянето му в отсъствието на свидетели/, вписването като свидетел на лице, което не е присъствало на проверката на датата, посочена ката дата на констатиране на нарушението, не опорочава административнонаказателното производство. Дори и да е налице нередовност при съставянето на АУАН, тази нередовност не релевира основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС и нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН, не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая не са допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, такива, които да засягат индивидуализацията и конкретизацията на административното нарушение от фактическа и правна страна или да възпрепятстват съдебната проверка за материална законосъобразност на наказателното постановление и спазването на процедурата по неговото издаване.

 

 Извършването на предхождащите съставянето на АУАН проверки в отсъствието на санкционираното лице също не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление. Законово регламентираните процесуални изисквания са такива към провеждането на административнонаказателното производство, което, съгласно изричната разпоредба на чл. 36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В случая на първо място от доказателствата по делото не се установяват процедурни нарушения в хода на проведените от ТД на НАП проверки. От друга страна абсолютно немотивиран е извода на въззивния съд че приетите като извършени нарушения са съществени такива. Няма данни дори и като индиция че в резултат на съставянето на протоколите за проверките в отсъствието на М. М. има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; или че личното му присъствие би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието. Още по-малко може да се обоснове че е накърнено правото му на защита, доколкото в хода на производството съставения АУАН е бил надлежно връчен и санкционираното лице не е било лишено от възможността да се запознае с неговото съдържание; да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да оспори по съдебен ред законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, като изложи доводи и да представи или да поиска събиране на доказателства и др.

 

 Настоящата инстанция не споделя и извода на районния съд че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН . При съобразяване формата на НП с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно. Очевидно е че административната санкция „глоба” е наложена на физическото лице М.Д.М.. А дали санкционираното лице може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.355, ал.1 от КСО е въпрос на материална, а не на формална законосъобразност на наказателното постановление.

 

В случая деянието, за което е санкциониран М.М. се изразява в това, че в качеството си на управител на „Турийски и син” ООД, в нарушение на чл.7, ал.3 от КСО, не е спазил срока за внасяне по сметките на ТД на НАП гр. Стара Загора дължимите се осигурителни вноски по фондовете на ДОО за м. май 2009 г. върху начислените за месеца трудови възнаграждения за работещите по трудови правоотношения в дружеството лица до края на месеца, през който е извършено начисляването – т.е до 30.06.2009 г. Незаконосъобразно е прието от наказващия орган, че датата на извършване на нарушението е 30.05.2009 г., до която дата е следвало да бъдат внесени дължимите се осигуровки, а не действителната такава – 30.06.2009 г., датата на която извършено начисляването. Освен това задължението по чл.7, ал.3 от КСО за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, е задължение на осигурителя. Съгласно легалната дефиниция по чл. 5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Не е спорно по делото, а и видно от съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени доказателства, осигурител по см. на чл. 5, ал.1 от КСО в качеството си на работодател, е „Турийски и син” ООД – гр. Павел Баня. Следователно задължението по чл. 7, ал.3 от КСО е за юридическото лице – осигурител, а не за физическото лице, което управлява и представлява дружеството. От друга страна субект на отговорността по чл. 355, ал. 1 КСО е лицето, което не е изпълнило вмененото му със съответната материалноправна разпоредба задължение. Систематичното тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл.7 от КСО води до извода, че физическо лице може да бъде привлечено към административно- наказателна отговорност на основание  чл. 355, ал. 1 КСО само тогава, когато това лице, в качеството си на осигурител по см. на чл.5, ал.1 от КСО, не е изпълнило задължението си да внесе в срок дължимите осигурителни вноски. В случая доколкото осигурител и в това си качество задължено по чл.7, ал.3 от КСО лице е "Турийски и син” ООД, по регламентацията на действащата към датата на съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление редакция на санкционната разпоредба /ДВ бр.99/2009г., в сила от 01.01.2010г./, липсва основание и е недопустимо налагане на административно наказание „глоба” по чл.355, ал.1 от КСО на физическото лице М.М. в качеството му на управляващ и представляващ юридическото лице – осигурител. За допуснато нарушение на чл. 7 от КСО, изразяващо се в невнасяне в законово установения срок на дължимите се осигурителни вноски по фондовете на ДОО,  отговорността се носи единствено от задълженото лице – т.е от осигурителя, при диференциране на налаганите санкциите – глоба, когато осигурителят е физическо лице, което не е търговец и имуществена санкция, когато осигурителят е едноличен търговец или юридическо лице. Ето защо съдът приема че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на физическото лице М.М. в качеството му на управител на дружеството – осигурител. С оглед на което решението на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35151-S001410/31.05.2010г. на Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/06.04.2011г , постановено по АНД № 1245/ 2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                        2.